КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2361

София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2936 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 657 от 21.06.2023 г. по ч. гр. д. №432/2023 г. на Великотърновския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на [община] срещу определението от 16.05.2023 г. на съдия по вписванията при Великотърновския районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, вписана на 20.12.2007 г. с акт № 102, т.10, учредена с нот.акт № 3387, т.17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007 г. на нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС.
Окръжният съд е приел, че „Джи Еф Груп“ ЕООД / с предишно наименование „Г. Груп“/ е било собственик на 569,05/1873 ид. части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на гр. В. Търново, целият с площ от 1873 кв. м., и в качеството си на ипотекарен длъжник е учредило върху тях договорна ипотека с нот. акт № 3387, том 17, рег. № 18967, дело № 2724/20.12.2007 г. на нотариус Т. Б. за обезпечаване вземане на банката – кредитор към друго търговско дружество – кредитополучател. Вписването на ипотеката е подновено през 2017 г. Спрямо „Джи Еф Груп“ ЕООД е проведеното производство по несъстоятелност, което е прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ с решение от 18.10.2021 г. по т. д. № 1318/2015 г. на СГС и е постановено заличаването му като търговец, което обстоятелство е обявено в ТР на 19.09.2022 г. По образуваното гр. д. № 3131/23 г. на СРС [община], придобила права на основание чл.11 ЗН, е приела по опис оставеното от заличения търговец имущество, в което е включен и процесният поземлен имот. С писмо от 31.03.2023 г. общината е поискала от придобилия обезпеченото вземане търговец по договор за цесия от 30.07.2020 г. да даде писмено съгласие в нотариално заверена форма за заличаване на договорната ипотека върху процесния имот. Писмото е получено на 03.04.2023 г., но по делото липсват данни да е дадено исканото съгласие по чл.179, ал.1 ЗЗД. С молба с вх. № 3818/16.05.2023 г. общината е поискала от съдията по вписванията да бъде заличена ипотеката върху имота, който е преминал в нейния патримониум, но е получила отказ поради липса на предпоставките на чл.172 и чл.179 ЗЗД и чл.19 ПВп.
Прието е, че съгласно т. 6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК проверката, която извършва съдията по вписванията, се ограничава само относно това дали актът подлежи на вписване и относно изискванията за неговата форма и съдържание, като извън тази проверка стоят материалните предпоставки за издаване на акта, с изключение на случаите, когато това изрично му е възложено от закона. Заличаването на вписана договорна ипотека може да стане само в изчерпателно изброените в закона случаи – по писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма – чл.179, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.1, предл.1 ПВп; въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката - чл.179, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.1, предл.2 ПВп; когато са изтекли десет години от датата на вписване на ипотеката, без последното да е подновено – арг. от чл.179, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ПВп. В тези случаи заличаването може да се иска от всяко заинтересувано лице. Последната хипотеза, при която може да се иска заличаване на ипотеката, е уредена в чл.19, ал.2 ПВп и се извършва по искане на купувач на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан – чл.175, ал.1 ЗЗД, респ. на продажба, извършена по реда на глава 46 – „Осребряване на имущество“ от ТЗ, която съгласно чл.717л, ал.4 ТЗ има последиците на продажба при принудително изпълнение по ГПК.
Прието е, че [община], която е придобила ипотекирания имот по реда на чл.11 ЗН, няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.19, ал.3 ПВп. Това качество възниква в горепосочените и изчерпателно уредени в закона случаи, а понастоящем те не са налице. Няма писмено съгласие на кредитора за заличаване на ипотеката, дадено в нотариално заверена форма. Такова е искано, но не е получено. Няма и съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката, нито е изтекъл десетгодишният срок по чл.172, ал.1 ЗЗД, без да е подновена ипотеката, доколкото по признание на самия жалбоподател това е сторено през 2017 г. Придобивното основание, чрез което жалбоподателят се легитимира като собственик, изключва приложението на хипотезата на чл.19, ал.2 ПВп.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от [община].
Общината счита, че обжалваното определение е неправилно. Според нея съдът не е имал основание да се позовава на т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК, тъй като тълкуването има предвид проверката, която се прави при вписване на актове, а не при заличаване, какъвто е настоящият случай. Освен това съгласно чл.739 ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват. Тъй като ипотеката има акцесорен характер, то с погасяване на основното вземане ипотеката, която го обезпечава, е лишена от предмет, затова липсва основание тя да продължава да съществува като тежест върху имота и съответно – да бъде вписана.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32, ал.1 ПВп относно това дали искането за заличаване на по-рано вписан акт отговаря на изискванията на закона;
2. Изчерпателно ли са посочени основанията за заличаване на по-рано вписана ипотека в чл.179 ЗЗД и чл.19 и сл. ПВп, или съществуват и други основания, на които такова заличаване може да бъде извършено;
3. Следва ли да бъде заличено вписването на договорна ипотека, ако същата е учредена за обезпечаване на вземане, предявено в производство по несъстоятелност, но останало неудовлетворено в рамките на това производство, което е прекратено с влязло в сила решение, с което е постановено заличаване на длъжника от ТРРЮЛНЦ;
4. Легитимирана ли е общината като наследник на ипотекиран имот да иска заличаване на вписаната ипотека поради погасяване на обезпеченото вземане по силата на чл.739, ал.2 ТЗ; Притежава ли общината качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.19, ал.3 ПВп в посочената хипотеза.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.
Не са налице обаче поддържаните основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е свързан с предметния обхват на разрешението, дадено в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК. Действително, в тълкувателното решение ВКС е разсъждавал за това какви са пределите на проверката, която съдията по вписванията прави при искане за вписване на определен акт, но същото се приема и за проверката, която се прави във връзка с искане за заличаване на предходно вписване. И при искането за заличаване съдията по вписванията извършва ограничена по обхват проверка – дали е налице предходно вписване на даден акт и дали са налице предвидените в нормативните актове материалноправни предпоставки за заличаването. Конкретно при искане за заличаване на ипотека съдията по вписванията проверява дали тази ипотека е била вписана и дали са налице условията за заличаването й, предвидени в чл.179, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.1 и чл.22 ПВп и чл.19, ал.2 ПВп, разгледани подробно от въззивния съд в обжалваното определение. Това определение е в пълно съответствие с идеята, заложена в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, поради което по първия въпрос не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, след като има дадено от ВКС тълкуване, което може да бъде отнесено и към него.
Останалите три въпроса са свързани с виждането на жалбоподателя, че след като е погасено едно вземане, обезпечено с ипотека, то и самата ипотека като акцесорно право остава без предмет и затова всяко заинтересовано лице, включително и собственикът на ипотекирания имот, може да сезира съдията по вписванията с искане за заличаването й. По тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същата причина – има тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, което дава принципен отговор, според който съдията по вписванията не може да преценява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, съответно – не може да проверява настъпването на материалноправни условия за заличаване на извършено вписване извън хипотезите, предвидени в закона и в Правилника за вписванията. По-конкретно съдията по вписванията не може да преценява дали е погасено вземането, обезпечено с ипотека. Отделно от това – в конкретния случай следва да се има предвид обстоятелството, че заличеният търговец „Джи Еф Груп“ ЕООД / с предишно наименование „Г. Груп“/ не е носител на задължение, обезпечено с ипотека, а е трето лице, дало обезпечение за чуждо задължение – това на „Г. инвест“ ЕАД. Това се установява от представения по делото нотариален акт № 3387/20.12.2007 г., според който Корпоративна търговска банка АД отпуска кредит на „Г. инвест“ ЕАД, който е обезпечен с ипотека върху имот, съсобствен на „Г. инвест“ ЕАД и „Г. Груп“ ЕООД. Производството по несъстоятелност е било осъществено по отношение на „Г. Груп“ ЕООД, с последно наименование „Джи Еф Груп“ ЕООД и в това производство не би могло да бъде предявено вземане, за което отговаря „Г. инвест“ ЕАД, съответно не би могло това непредявено вземане да се смята за погасено на основание чл.739 ТЗ. По настоящото дело няма данни това вземане да е било погасено на някакво основание, за да отпадне обезпечителната нужда, която изпълнява ипотеката върху имот, собственост на трето лице. Всички тези обстоятелства обаче не биха могли да бъдат преценени от съдията по вписванията, тъй като съставляват основание за едно спорно производство, каквото съдията по вписванията не е компетентен да разглежда.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 657 от 21.06.2023 г. по ч. гр. д. №432/2023 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.