КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2896
гр. София, 09.10.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3191 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Агролес Димов“ ЕООД, представлявано от адв. А. Б., срещу въззивно определение № 430/05.06.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 270/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено определение от 12.05.2023 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Елхово за отказ за заличаване на договорна ипотека, вписана под акт № ..., т. 1, дв. вх. рег. № 1724, вх. рег. №1732/ 31.07.2012 г., подновена по акт № ..., том 1, дв. вх. рег. № 1180, вх. рег. № 1185/19.07.2022 г. на Служба по вписванията при РС – Елхово.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено.
В изложението си за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „кой е кредиторът, чието съгласие се изисква по смисъла на чл. 179 ЗЗД, след като задължението е погасено от солидарен длъжник и при съблюдаване на нормата на чл. 74 ЗЗД”. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:
С молба вх. рег. № 725/12.05.2023 г. „Агролес Димов“ ЕООД, чрез управителя си Николай Димов, е поискало вписване на молба, с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството, за заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията при РС – Елхово с вх. № 1724/ 31.07.2012 г., акт № ..., т. 1, дело № 936/2012 г., подновена с акт № ...., т. 1, дв. вх. рег. № 1189. Договорната ипотека е учредена с нотариален акт № ..../30.07.2012 г., т. V, по нот.дело № ..../2012 г. на нотариус К. К., с рег. № 451 на НК, в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД върху поземлени имоти, собственост на ипотекарните длъжници, един от които е жалбоподателят „Агролес Димов“ ЕООД. С ипотеката е обезпечено вземането на банката по договор за кредитна линия от 26.07.2012 г., по който на кредитополучателя „Про Агро Инвест“ ООД е предоставен банков кредит в размер на 2 180 000 лв. С молбата е представено и платежно нареждане за преведена от дружеството „Агролес Димов“ ЕООД в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в размер на 1 803 200 лв. за погасяване на задълженията по договора за кредит, както и писмо от банката, с което уведомява „Агролес Димов“ ЕООД, че с извършеното плащане са удовлетворени вземанията на кредитодателя по договора и банката вече не е ипотекарен кредитор, при което не е налице основание за даване на съгласие от нейна страна за частично заличаване на договорната ипотека, а то следва да се извърши със съгласието на лицето, което е встъпило в правата на банката.
Въззивният съд е приел, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. Заличаването на вписана договорна ипотека може да стане само в четирите законоустановени случаи, предвидени в чл. 172, чл. 175 и чл. 179 ЗЗД и в чл. 19 и чл. 22 ПВ, а именно: по съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма; въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката; по искане на всяко заинтересовано лице (всяко лице, което има правен интерес от заличаването на ипотеката, която обременява притежавания от него имот), когато са изтекли десет години от датата на вписването на ипотеката, без последното да е било подновено; и по искане на купувач на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан. В настоящия случай никое от тези условия не е налице, конкретно - не е изпълнено изискването на чл. 179, ал. 1 ЗЗД за дадено нотариално заверено съгласие от ипотекарния кредитор „Първа Инвестиционна банка“ АД. Настъпилата в полза на молителя суброгация на основание чл. 74 ЗЗД е материалноправна предпоставка за постановяване на искания акт на съдията по вписванията, която е извън обхвата на неговата проверка и правомощия.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване.
Поставеният в изложението въпрос е свързан с предметния обхват на разрешението, дадено в т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК, ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. Разясненията по въпроса за пределите на проверката, която съдията по вписванията прави при заявено искане за вписване на определен акт, са относими и за проверката, имаща за предмет искане за заличаване на предходно вписване. И при това искане съдията по вписванията извършва ограничена по обхват проверка – дали е налице предходно вписване на даден акт и дали са налице предвидените в нормативен акт предпоставки за заличаването. Конкретно при искане за заличаване на ипотека съдията по вписванията проверява дали тази ипотека е била вписана и дали са налице условията за заличаването й, предвидени в чл.179, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 22 ПВ и чл. 19, ал. 2 ПВ, разгледани подробно от въззивния съд в обжалваното определение. В цитираното тълкувателно решение е даден принципен отговор, според който съдията по вписванията не може да преценява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, съответно – не може да проверява настъпването на материалноправни условия за заличаване на извършено вписване извън хипотезите, предвидени в закона и в Правилника за вписванията. В този смисъл, съдията по вписванията не може да преценява дали е погасено вземането, обезпечено с ипотека. Отделно, в случая следва да се има предвид и обстоятелството, че молителят не е носител на паричното задължение, обезпечено с ипотека, а е трето лице, дало обезпечение за чуждо задължение – това на „Про Агро Инвест“ ООД. Изложените твърдения, че молителят се е суброгирал в правата на ипотекарния кредитор, поради което същият е легитимиран да иска заличаването на вписаната в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД ипотека, не биха могли да бъдат преценявани от съдията по вписванията, тъй като тези материалноправни отношения са извън предмета на охранителното производство и извън обхвата на компетентността на съдията по вписване. Произнасянето на въззивната инстанция е в съответствие с установената задължителна практика на ВКС, поради което не са налице селективните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи от самото него. А по формулирания в изложението правен въпрос обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен точния смисъл на приложимия закон и задължителната за съобразяване съдебна практика на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 430 от 05.06.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 270/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Определението е окончателно.