КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 252
гр.София, 19.01.2024 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4232 от 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус Б. В. срещу определение № 2881 от 24.07.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1426 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, IV А състав, с което е потвърдено определение № 19260 от 30.06.2023 г. на В. М.- Б.- съдия по вписванията при Варненския РС, с което е отказано вписване на прекратяване на брачен договор между Е. И. Г. и К. К. Г..
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Поставен е следният правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Подлежи ли на вписване в имотния регистър при Агенцията по вписванията договор за прекратяване на брачен договор с предмет недвижими имоти ?
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /нотариус, извършил нотариална заверка на споразумението за прекратяване на брачния договор, чието вписване в имотния регистър се претендира/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърден отказ за вписване на съдия по вписванията при Варненския районен съд и който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.
С определение от 30.06.2023 г. В. М.-Б.- съдия по вписванията при Районен съд- гр.Варна е отказала да впише нотариално заверено на 29.06.2023 г. споразумение за прекратяване на брачен договор, сключено между Е. И. Г. и К. К. Г.. За да постанови този отказ, съдията по вписванията е посочил, че на вписване подлежат само актовете, чието вписване е предвидено в законова норма. По заявено пред него искане за вписване съдията по вписванията е ограничен да провери дали заявителят има право да иска такова вписване, дали молбата му отговаря на законовите изисквания и дали представеният акт подлежи на вписване. В случая съдията по вписванията е приел, че представеният акт не подлежи на вписване в имотния регистър.
За да постанови определението си за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията да впише в имотния регистър при Агенцията по вписванията горепосоченото прекратяване на брачен договор, съставът на Варненския окръжен съд е посочил, че съгласно чл.39, ал.3 СК на вписване в имотния регистър е подлежал брачният договор на Е. Г. и К. Г., което е било извършено. Съгласно чл.19, ал.3 СК изменението и прекратяването на този брачен договор подлежат на отбелязване към акта за брак и на вписване в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, който се води и съхранява от Агенцията по вписванията. В СК и в Правилника за вписванията липсвало законово задължение за вписване на споразумението за прекратяване на брачния договор в имотния регистър, а такова отбелязване следва да се извърши само в регистъра на имуществените отношения на съпрузите. Съдът е приел още, че доколкото прекратяването на брачния договор има действие само за в бъдеще, със сключването на споразумение за прекратяване на брачния договор между съпрузите не се прехвърлят обратно вещни права, поради което липсвала хипотезата на чл.4 от Правилника за вписванията за вписване на това споразумение в имотния регистър.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставения въпрос /дали договор за прекратяване на брачен договор с предмет недвижими имоти подлежи на вписване в имотния регистър при Агенцията по вписванията/, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато приложимата към спора правна норма липсва или е непълна или неясна, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на нормата, а когато такова тълкуване вече е дадено от ВКС- когато поради промени в законодателството или обществените условия даденото от ВКС тълкуване се налага да бъде променено. Поставеният по конкретното дело правен въпрос по съществото си е свързан с искане за прилагане по аналогия на нормата на чл.39, ал.3 СК /предвиждаща вписване в имотния регистър на брачен договор, който съдържа уговорка за прехвърляне на право на собственост или учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху недвижим имот/ и по отношение на споразумението за прекратяване на брачния договор. Доколкото обаче съгласно чл.2 от Правилника за вписванията вписване в имотния регистър се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите, недопустимо е прилагането на горепосочената норма на чл.39, ал.3 СК по аналогия и за други актове, освен посочения в тази разпоредба брачен договор. Тоест, в случая не се налага /не е допустимо/ прилагане на закона или на правото по аналогия, поради което и не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд по поставения въпрос.
Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Няма вероятност това определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2881 от 24.07.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1426 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, IV
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.