|
Определение № 66 от 28.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 110/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,
чл. 71, ал. 1 ЗДС,
чл. 60, т. 1-7 ЗКИР
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Върховния касационен съд срещу определение № 356 от 09.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 449/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 8 от 04.08.2021 г. на съдия по вписванията към Районен съд - Дупница, с което е отказано вписване на Акт за държавна собственост № 43 от 15.04.1994 г.
Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно. Твърди се, че съдът не е отчел, че е заявено вписване на акт за държавна собственост за недвижим имот на съдебната власт, а имотите на съдебната власт са предназначени да задоволяват публични нужди, поради което са публична държавна собственост. Органите на съдебната власт, на които е предоставено ползването на недвижимите имоти на съдебната власт, в лицето на техните административни ръководители са задължени да стопанисват тези имоти, т. е. стопанисването е част от техните правомощия в качеството им на длъжностни лица. В рамките на тези правомощия се включва и заверяването на преписи от акта за държавна собственост /АДС/, чието вписване се иска. По-нататък се поддържа, че правилото на § 60 ПЗР ЗИД ЗДС (ДВ бр. 32/2005 г.) е приложимо само по отношение на актовете за държавна собственост, съставени след влизане на ЗДС, т. е. след 01.06.1996 г., но не намира приложение по отношение на АДС, съставени по отменената нормативна уредба (Наредба за държавните имоти, обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82 от 27.09.1996 г.), при която актовете за държавна собственост не са подлежали на вписване в нотариалните книги.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1 Върховният касационен съд като държавен орган на съдебната власт, на който е предоставен за ползване недвижим имот - публична държавна собственост, овластен ли е да завери препис от акт за държавна собственост (АДС), в който е констатирано правото на ползване на ВКС и съставлява ли завереният от административния секретар на ВКС официално заверен препис по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията; 2 Подлежат ли на вписване в нотариалните книги актовете за държавна собственост, съставени преди влизане в сила на Закона за държавна собственост и ако да, приложими ли са по отношение на този акт изискванията за съдържание по чл. 6, ал. 3 ПВ относно описанието на имота според чл. 60, т. 1-7 ЗКИР; 3 Има ли правомощия съдията по вписванията, при представен за вписване АДС, съставен при действието на Наредбата за държавните имоти (отм.), да извършва проверка за наличието на съставен нов АДС след одобряването на кадастралната карта за територията, в която се намира имота, и да откаже вписването поради обстоятелството, че не е съставен нов акт за държавна собственост съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДС, включващ данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Видно, че при извършена проверка на Изпълнителния директор на АГКК е констатирано несъответствие в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно ПИ с идентификатор 65365.210.159 и е започнала процедура по изменение чрез заличаване на записаните данни за вещни права, а именно право на ползване, отстъпено на ВКС. Във връзка с това на ВКС е определен срок за представяне на акт, подлежащ на записване в кадастралния регистър на недвижимите имоти, вписан по реда на чл. 112 от ЗС, с който се предоставя право на ползване на ВКС върху ПИ с идентификатор 65365.210.159. Във връзка с тези указания пред Службата по вписвания към Районен съд - Дупница е подадено заявление от Върховния касационен съд, подписано от главния секретар, с молба да бъде вписан акт за държавна собственост № 43 от 15.04.1994 г. на Общински народен съвет Сапарева баня, в който е отразено предоставено на Върховния касационен съд право на ползване върху бунгала от масивни плоскости върху железобетонна основа, ведно с дворно място от 4 184 кв.м. в местн. Паничище, мествн. Зелени преслап, при съседи: почивна база на Марена, път и Горско стопанство. Към заявлението са приложени два броя заверени от молителя преписи от подлежащия на вписване акт, данъчни оценки на поземления имот и находящите се в него сгради, както и скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил.
С определение № 8 от 04.08.2021 г. съдията по вписванията при Дупнишки районен съд е отказал да впише акта за държавна собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, пр. 2 ПВ, считайки, че към заявлението не е представен оригиналът или официално заверено копие от акта, чието вписване се иска. Констатирал е и неизпълнение на изискванията относно съдържанието на акта, предвидени в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ, както и на изискванията за описание на недвижимите имоти, предвидени в чл. 6, ал. 3 ПВ и на чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Посочил е също, че недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта и следва да бъдат приложени скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, Кюстендилски окръжен съд е споделил изцяло изводите на съдията по вписванията, че актът, чието вписване се иска, не отговаря по форма на законоустановените изисквания, съответно към същия не са приложени изискуемите от закона съпътстващи документи. Посочил е, че актът за държавна собственост спада към актовете, подлежащи на вписване по аргумент от разпоредбата на чл. 4, б. "а" ПВ, доколкото със същия се признава право на собственост или друго вещно право. Приел е, че общото изискване за представяне на оригинал и преписи от акта, чието вписване е заявено, е залегнало в чл. 8 ПВ. В ал. 2 от цитираната норма, в която е предвидено, че за вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се представят два еднакви първообраза от тях, а за вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа. В случая към заявлението са представени два заверени от заявителя преписи от акта за държавна собственост, което според съда не представлява официално заверен препис от държавен орган. Изтъкнал е, че компетентен да извърши официално удостоверяване за верността на препис от оригинала е нотариусът, а заверката на препис, извършена от служба, която не е натоварена с официални удостоверителни функции, не може да му придаде доказателствена сила.
По-нататък съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 6 ПВ досежно реквизитите на подлежащите на вписване актове и препращането към данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Посочил, е че се иска вписване на акт за държавна собственост, а процедурата по съставянето на актовете за държавна собственост е уредена в Закона за държавната собственост (чл. 68 - чл. 78) и Правилника за прилагането му (чл. 102- чл. 114). В случая актът за държавна собственост е издаден при действието на Наредбата за държавните имоти (отм.), но по силата на § 10 от Преходните разпоредби на отменения ППЗДС и § 4 от ПЗ на сега действащия такъв, актът е запазил правната си сила и нормите на закона и правилника са приложими и по отношение на него. Същевременно, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДС при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове и данните по чл. 60, т. 1-6 от ЗКИР, което изискване не е изпълнено. В случая, тъй като за района, в който се намира недвижимия имот, има изработена кадастрална карта, то е следвало да бъде съставен нов акт за държавна собственост, в който имота да бъде описан съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ и чл. 60, т. 1-7 ЗКИР и след това актът да бъде вписан в Службата по вписванията към РС - Дупница.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от касатора първи и трети въпроси, които могат да бъдат доуточнени така: 1 може ли държавно учреждение, на което е предоставен за ползване недвижим имот - държавна собственост, да завери препис от акта за държавна собственост (АДС), с който е констатирано правото му на ползване, който да представлява официално заверен препис по смисъла на чл. 8, ал 2 от Правилника за вписванията; 2 при представен за вписване акт за държавна собственост, съставен по реда на НДИ и преди одобряването на кадастралната карта за съответния район, може ли съдията по вписванията, да откаже вписването му поради това, че не е изпълнено изискването на чл. 71, ал. 1 ЗДС за съставяне на нов акт за държавна собственост с данните по чл. 60, т. 1- 7 ЗКИР. Тези въпроси са определящи за изхода на производството, а по тях не се установява съдебна практика.
По първия правен въпрос. Удостоверяването на правото на държавна собственост става с акт за държавна собственост - чл. 5, ал. 1 ЗДС. Актът е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона - чл. 5, ал. 2. Актът има легитимиращ ефект, но действието му е констативно, а не правопораждащо. С акта за държавна собственост се доказва и предоставеното от Държавата в полза на държавни учреждения или ведомства право на ползване, право на оперативно управление или право на стопанисване /според терминологията в различните нормативни актове/. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗДС актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител; актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител; двата екземпляра се представят в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването, като след вписването първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост"; на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт. Подобен е бил редът за съставяне на АДС и по отменената НДИ /чл. 78-79/ - актовете се съставят от службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети, в два екземпляра, подписват се от съставителя, одобряват се от председателя на ИК на ОбНС; единият екземпляр се съхранява от службата, а другият се изпраща в служба "Държавни имоти" при областния народен съвет. При тази уредба е ясно, че държавните органи или учреждения, на които е предоставено право на ползване върху държавни имоти, не разполагат с оригинал, а с препис от АДС. Следователно, те не биха могли сами да извършат заверка на преписа, така че той да представлява официално заверен препис по смисъла на чл. 8, ал. 2 ПВ. Такъв официално заверен препис би могла да издаде службата - издател, в която се съхранява оригиналът на акта за държавна собственост или да бъде извършено удостоверяване верността на преписа от нотариуса по реда на чл. 591 ГПК.
По втория въпрос. Актовете за държавна собственост, издадени при действието на отменената Наредба за държавните имоти, подлежат на вписване на общо основание, след изменението на чл. 112, б. "а" ЗС, в сила от 01.01.2001 г., с което е предвидено вписване и на актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. Изрична норма за вписване на актовете за държавна собственост е създадена за първи път в § 60 ПРЗ ЗДС (ДВ, бр. 32/2005 г.) и според нея подлежат на вписване актовете, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им. При всички случаи, за да се извърши вписване на акта, е нужно описанието на имота в акта да е такова, че да е възможно идентифицирането му по издадената скица /представянето на скица е задължително за извършване на вписването - чл. 6, ал. 3 ПВ/. Именно в тази насока следва да бъде тълкувано и правилото на чл. 71, ал. 1 ЗДС. То създава задължение след одобряването на кадастралната карта да бъдат съставени нови актове за държавните имоти, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. По този начин при вписването в акта ще са налице необходимите индивидуализиращи данни по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, изискуеми от чл. 6, ал. 3 ПВ. Частните лица, собственици на недвижими имоти, не са задължени да актуализират описанието на имотите си в легитимиращите ги документи, но за държавните имоти такова задължение е въведено, защото държавата разполага със съответните служби, натоварени да се грижат за държавните имоти. А според разрешението в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, вписването на акт за него може да бъде отказано от съдията по вписванията, ако не са налице данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.
Постановеното от Кюстендилски окръжен съд определение е съответствие с дадените разрешения. По подаденото заявление за вписване не са изпълнени законовите изисквания за представяне на оргинал и официално заверен препис или два такива преписа - чл. 8, ал. 2 ПВ. Тъй като за района е одобрена кадастрална карта, не е изпълнено и изискването за описание на имота с данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, което следва да е извършено в нов акт за държавна собственост, съставен съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДС. Представеният за вписване АДС от 1994 г. не съдържа описание и индивидуализация на поземления имот, което да може да бъде отнесено към ПИ с идентификатор 65365.210.159, отразен в приложената скица.
По тези съображения определението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356 от 09.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 449/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд по частната касационна жалба на Върховния касационен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото определение на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
