КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 21 Сеп 2024, 03:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Вписване на АДС
Ново мнениеПубликувано на: 15 Мар 2024, 14:14 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 494
Определение № 66 от 28.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 110/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева


чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,

чл. 71, ал. 1 ЗДС,

чл. 60, т. 1-7 ЗКИР



Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Върховния касационен съд срещу определение № 356 от 09.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 449/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 8 от 04.08.2021 г. на съдия по вписванията към Районен съд - Дупница, с което е отказано вписване на Акт за държавна собственост № 43 от 15.04.1994 г.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно. Твърди се, че съдът не е отчел, че е заявено вписване на акт за държавна собственост за недвижим имот на съдебната власт, а имотите на съдебната власт са предназначени да задоволяват публични нужди, поради което са публична държавна собственост. Органите на съдебната власт, на които е предоставено ползването на недвижимите имоти на съдебната власт, в лицето на техните административни ръководители са задължени да стопанисват тези имоти, т. е. стопанисването е част от техните правомощия в качеството им на длъжностни лица. В рамките на тези правомощия се включва и заверяването на преписи от акта за държавна собственост /АДС/, чието вписване се иска. По-нататък се поддържа, че правилото на § 60 ПЗР ЗИД ЗДС (ДВ бр. 32/2005 г.) е приложимо само по отношение на актовете за държавна собственост, съставени след влизане на ЗДС, т. е. след 01.06.1996 г., но не намира приложение по отношение на АДС, съставени по отменената нормативна уредба (Наредба за държавните имоти, обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82 от 27.09.1996 г.), при която актовете за държавна собственост не са подлежали на вписване в нотариалните книги.

За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1 Върховният касационен съд като държавен орган на съдебната власт, на който е предоставен за ползване недвижим имот - публична държавна собственост, овластен ли е да завери препис от акт за държавна собственост (АДС), в който е констатирано правото на ползване на ВКС и съставлява ли завереният от административния секретар на ВКС официално заверен препис по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията; 2 Подлежат ли на вписване в нотариалните книги актовете за държавна собственост, съставени преди влизане в сила на Закона за държавна собственост и ако да, приложими ли са по отношение на този акт изискванията за съдържание по чл. 6, ал. 3 ПВ относно описанието на имота според чл. 60, т. 1-7 ЗКИР; 3 Има ли правомощия съдията по вписванията, при представен за вписване АДС, съставен при действието на Наредбата за държавните имоти (отм.), да извършва проверка за наличието на съставен нов АДС след одобряването на кадастралната карта за територията, в която се намира имота, и да откаже вписването поради обстоятелството, че не е съставен нов акт за държавна собственост съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДС, включващ данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Видно, че при извършена проверка на Изпълнителния директор на АГКК е констатирано несъответствие в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно ПИ с идентификатор 65365.210.159 и е започнала процедура по изменение чрез заличаване на записаните данни за вещни права, а именно право на ползване, отстъпено на ВКС. Във връзка с това на ВКС е определен срок за представяне на акт, подлежащ на записване в кадастралния регистър на недвижимите имоти, вписан по реда на чл. 112 от ЗС, с който се предоставя право на ползване на ВКС върху ПИ с идентификатор 65365.210.159. Във връзка с тези указания пред Службата по вписвания към Районен съд - Дупница е подадено заявление от Върховния касационен съд, подписано от главния секретар, с молба да бъде вписан акт за държавна собственост № 43 от 15.04.1994 г. на Общински народен съвет Сапарева баня, в който е отразено предоставено на Върховния касационен съд право на ползване върху бунгала от масивни плоскости върху железобетонна основа, ведно с дворно място от 4 184 кв.м. в местн. Паничище, мествн. Зелени преслап, при съседи: почивна база на Марена, път и Горско стопанство. Към заявлението са приложени два броя заверени от молителя преписи от подлежащия на вписване акт, данъчни оценки на поземления имот и находящите се в него сгради, както и скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил.

С определение № 8 от 04.08.2021 г. съдията по вписванията при Дупнишки районен съд е отказал да впише акта за държавна собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, пр. 2 ПВ, считайки, че към заявлението не е представен оригиналът или официално заверено копие от акта, чието вписване се иска. Констатирал е и неизпълнение на изискванията относно съдържанието на акта, предвидени в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ, както и на изискванията за описание на недвижимите имоти, предвидени в чл. 6, ал. 3 ПВ и на чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Посочил е също, че недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта и следва да бъдат приложени скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията, Кюстендилски окръжен съд е споделил изцяло изводите на съдията по вписванията, че актът, чието вписване се иска, не отговаря по форма на законоустановените изисквания, съответно към същия не са приложени изискуемите от закона съпътстващи документи. Посочил е, че актът за държавна собственост спада към актовете, подлежащи на вписване по аргумент от разпоредбата на чл. 4, б. "а" ПВ, доколкото със същия се признава право на собственост или друго вещно право. Приел е, че общото изискване за представяне на оригинал и преписи от акта, чието вписване е заявено, е залегнало в чл. 8 ПВ. В ал. 2 от цитираната норма, в която е предвидено, че за вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се представят два еднакви първообраза от тях, а за вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа. В случая към заявлението са представени два заверени от заявителя преписи от акта за държавна собственост, което според съда не представлява официално заверен препис от държавен орган. Изтъкнал е, че компетентен да извърши официално удостоверяване за верността на препис от оригинала е нотариусът, а заверката на препис, извършена от служба, която не е натоварена с официални удостоверителни функции, не може да му придаде доказателствена сила.

По-нататък съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 6 ПВ досежно реквизитите на подлежащите на вписване актове и препращането към данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Посочил, е че се иска вписване на акт за държавна собственост, а процедурата по съставянето на актовете за държавна собственост е уредена в Закона за държавната собственост (чл. 68 - чл. 78) и Правилника за прилагането му (чл. 102- чл. 114). В случая актът за държавна собственост е издаден при действието на Наредбата за държавните имоти (отм.), но по силата на § 10 от Преходните разпоредби на отменения ППЗДС и § 4 от ПЗ на сега действащия такъв, актът е запазил правната си сила и нормите на закона и правилника са приложими и по отношение на него. Същевременно, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДС при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове и данните по чл. 60, т. 1-6 от ЗКИР, което изискване не е изпълнено. В случая, тъй като за района, в който се намира недвижимия имот, има изработена кадастрална карта, то е следвало да бъде съставен нов акт за държавна собственост, в който имота да бъде описан съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ и чл. 60, т. 1-7 ЗКИР и след това актът да бъде вписан в Службата по вписванията към РС - Дупница.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от касатора първи и трети въпроси, които могат да бъдат доуточнени така: 1 може ли държавно учреждение, на което е предоставен за ползване недвижим имот - държавна собственост, да завери препис от акта за държавна собственост (АДС), с който е констатирано правото му на ползване, който да представлява официално заверен препис по смисъла на чл. 8, ал 2 от Правилника за вписванията; 2 при представен за вписване акт за държавна собственост, съставен по реда на НДИ и преди одобряването на кадастралната карта за съответния район, може ли съдията по вписванията, да откаже вписването му поради това, че не е изпълнено изискването на чл. 71, ал. 1 ЗДС за съставяне на нов акт за държавна собственост с данните по чл. 60, т. 1- 7 ЗКИР. Тези въпроси са определящи за изхода на производството, а по тях не се установява съдебна практика.

По първия правен въпрос. Удостоверяването на правото на държавна собственост става с акт за държавна собственост - чл. 5, ал. 1 ЗДС. Актът е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона - чл. 5, ал. 2. Актът има легитимиращ ефект, но действието му е констативно, а не правопораждащо. С акта за държавна собственост се доказва и предоставеното от Държавата в полза на държавни учреждения или ведомства право на ползване, право на оперативно управление или право на стопанисване /според терминологията в различните нормативни актове/. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗДС актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител; актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител; двата екземпляра се представят в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването, като след вписването първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост"; на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт. Подобен е бил редът за съставяне на АДС и по отменената НДИ /чл. 78-79/ - актовете се съставят от службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети, в два екземпляра, подписват се от съставителя, одобряват се от председателя на ИК на ОбНС; единият екземпляр се съхранява от службата, а другият се изпраща в служба "Държавни имоти" при областния народен съвет. При тази уредба е ясно, че държавните органи или учреждения, на които е предоставено право на ползване върху държавни имоти, не разполагат с оригинал, а с препис от АДС. Следователно, те не биха могли сами да извършат заверка на преписа, така че той да представлява официално заверен препис по смисъла на чл. 8, ал. 2 ПВ. Такъв официално заверен препис би могла да издаде службата - издател, в която се съхранява оригиналът на акта за държавна собственост или да бъде извършено удостоверяване верността на преписа от нотариуса по реда на чл. 591 ГПК.

По втория въпрос. Актовете за държавна собственост, издадени при действието на отменената Наредба за държавните имоти, подлежат на вписване на общо основание, след изменението на чл. 112, б. "а" ЗС, в сила от 01.01.2001 г., с което е предвидено вписване и на актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. Изрична норма за вписване на актовете за държавна собственост е създадена за първи път в § 60 ПРЗ ЗДС (ДВ, бр. 32/2005 г.) и според нея подлежат на вписване актовете, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им. При всички случаи, за да се извърши вписване на акта, е нужно описанието на имота в акта да е такова, че да е възможно идентифицирането му по издадената скица /представянето на скица е задължително за извършване на вписването - чл. 6, ал. 3 ПВ/. Именно в тази насока следва да бъде тълкувано и правилото на чл. 71, ал. 1 ЗДС. То създава задължение след одобряването на кадастралната карта да бъдат съставени нови актове за държавните имоти, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. По този начин при вписването в акта ще са налице необходимите индивидуализиращи данни по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, изискуеми от чл. 6, ал. 3 ПВ. Частните лица, собственици на недвижими имоти, не са задължени да актуализират описанието на имотите си в легитимиращите ги документи, но за държавните имоти такова задължение е въведено, защото държавата разполага със съответните служби, натоварени да се грижат за държавните имоти. А според разрешението в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, вписването на акт за него може да бъде отказано от съдията по вписванията, ако не са налице данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.

Постановеното от Кюстендилски окръжен съд определение е съответствие с дадените разрешения. По подаденото заявление за вписване не са изпълнени законовите изисквания за представяне на оргинал и официално заверен препис или два такива преписа - чл. 8, ал. 2 ПВ. Тъй като за района е одобрена кадастрална карта, не е изпълнено и изискването за описание на имота с данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, което следва да е извършено в нов акт за държавна собственост, съставен съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДС. Представеният за вписване АДС от 1994 г. не съдържа описание и индивидуализация на поземления имот, което да може да бъде отнесено към ПИ с идентификатор 65365.210.159, отразен в приложената скица.

По тези съображения определението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356 от 09.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 449/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд по частната касационна жалба на Върховния касационен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА посоченото определение на Кюстендилски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вписване на АДС
Ново мнениеПубликувано на: 08 Юли 2024, 09:41 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 494
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3394

гр. София, 03.07.2024 г.


Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 2037 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Кремиковци“ АД – в несъстоятелност, представлявано от Ц. Банков синдик, чрез юрк. Б. Т., срещу определение № 4424 от 26.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2229/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 113/02.02.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на акт за частна държавна собственост № 01039/09.06.1998 г. по подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 6367/02.02.2024 г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Налице ли е правен интерес от страна на търговско дружество да иска вписване на акт за частна държавна собственост, в случай че в този акт е посочено, че имотът е включен в капитала на лицето и е предоставен на него за стопанисване и управление?“; 2. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените доводи в частна жалба срещу отказ за вписване или би могъл да се произнесе само и единствено по собствени ненаведени от жалбоподателя съображения, доколкото по този начин се осъществява мълчаливо потвърждение на незаконосъобразни мотиви на съдията по вписванията и се установява погрешна съдебна практика?“.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Поставеният от жалбоподателя първи процесуалноправен въпрос е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е от значение за изхода на конкретното дело, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория процесуалноправен въпрос. Съгласно възприетото в тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Както в този случай, така и когато е подадена бланкетна частна жалба, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Освен това в охранителното производство съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може да взема предвид и факти, непосочени от молителя /по аргумент от чл. 533 ГПК/. Не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставения първи процесуалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция по следния начин: „налице ли е правен интерес за търговско дружество да иска вписване на акт за частна държавна собственост, когато в акта е посочено, че имотът му е предоставен за стопанисване и управление и е включен в капитала му?“, настоящият състав приема следното:
Както общата норма на чл. 531, ал. 1 ГПК, така и специалният текст на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 4, б. “в“ ПВ, сочат, че вписването се извършва по молба на заинтересованите лица /лицата, които имат правен интерес/. Кои лица са заинтересовани по смисъла на чл. 8, ал. 1 ПВ се преценява винаги конкретно, но в съдебната практика се приема, че с такъв интерес разполагат само лицата, чиято правна сфера ще бъде непосредствено засегната от вписването. За търговското дружество съществува правен интерес да иска вписване на акт за частна държавна собственост, когато в него е посочено, че имотът му е предоставен за стопанисване и управление и е включен в капитала му. Следва да се приеме, че вписването на акта ще рефлектира в правната му сфера. В определение № 66/28.03.2022 г. по ч. гр. д. № 110/2022 г. на ВКС, второ г. о., е възприето, че с акта за държавна собственост се доказва и предоставеното от държавата в полза на държавни учреждения или ведомства право на ползване, право на оперативно управление или право на стопанисване /според терминологията в различните нормативни актове/.

По съществото на частната жалба.
В определение от 02.02.2024 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания за вписване на акт за частна държавна собственост № 01039/09.08.1998 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ПВ, считайки, че към заявлението не са представени два броя първообрази от акта.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че отказът бил правилен като краен резултат с оглед на следните мотиви:
Констатирано е, че със заявление вх. № 6367/02.02.2024 г. жалбоподателят „Кремиковци“ АД – в несъстоятелност е поискал вписването на акт за частна държавна собственост № 01039/09.06.1998 г., който се явявал титул за собственост на дружеството по отношение на имоти с идентификатори 68134.8380.51, 68134.8380.62, 68134.8380.90, 68134.8380.91, 68134.8380.92, 68134.8380.93, 68134.8380.94, 68134.8380.95 и 68134.8380.104 по КККР на гр. София. Съдът приел, че в случая жалбоподателят не е легитимирано лице, поради липса на правен интерес, да иска вписване на акта за частна държавна собственост. Съобразено било, че заявителят е обосновал интереса си от исканото вписване с доводи, че актът за държавна собственост го легитимира като собственик на описаните в заявлението девет поземлени имота. Съдът счел, че изложените доводи за неоснователни, доколкото било прието, че актът за държавна собственост нямал легитимиращ ефект и не представлявал титул за собственост на частни лица и в частност на посоченото в акта търговско дружество, а имал единствено доказателствено значение за придобито право на собственост по уредения в чл. 17а ЗППДОП (отм.) придобивен способ.
Съобразено е още, че съгласно практиката на ВКС за да се извърши вписване на акт за държавна собственост е нужно описанието на имота в акта да е такова, че да е възможно идентифицирането му по издадената скица, като съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта вписването на акт за него може да бъде отказано от съдията по вписванията, ако не са посочени данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. Съдът приел, че била налице именно тази хипотеза, тъй като молителят е поискал вписване относно 9 поземлени имота, а представения акт за държавна собственост от 1998 г. касаел имот от 90 000 кв. м. и сгради, и не съдържал описание и индивидуализация на поземлените имоти съобразно чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.
В допълнение е прието, че подаденото заявление било нередовно и поради невнасяне на дължимата държавна такса за вписването, което също обосновавало отказ от вписване съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Констатирано е, че била внесена такса, в размер на десет лева, а е следвало да бъде внесена такава, в размер на 0,1% от данъчните оценки на имотите, като бъде представено и удостоверение по ЗМДТ, което в случая не било сторено.
С тези мотиви, съдът потвърдил постановения отказ за вписване.
С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че за жалбоподателя е съществувал правен интерес да иска вписване на акта за частна държавна собственост.
Заявителят е изпълнил и изискването за описание и индивидуализация на поземлените имоти съгласно чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Когато индивидуализацията на имотите е извършена по план, предхождащ създаването на кадастралната карта, пред съдията по вписванията трябва да бъдат представени доказателства за съответствие между имотите, описани в акта, и имотите, отразени в кадастралната карта. Обикновено тези доказателства се съдържат в самите скици, издадени въз основа на кадастралната карта, когато в тях е посочен актът, по отношение на който се иска вписване. Идентичността може да бъде установена и с данни от регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ, които сочат историята на имота и се вижда връзката между неговото описание според подлежащия на вписване акт от една страна и кадастралната карта от друга. В настоящата хипотеза освен скиците на имотите, така както са отразени в кадастралната карта, е била представена и комбинирана скица, от която се установява, че всички изброени имоти попадат в „Помощно стопанство“ с площ 90 000 кв. м., описани в акта за държавна собственост, като същата е изготвена по данни от Протокол за даване на строителна линия от 16.12.1968 г. Следователно, било е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ. Внесена е и дължимата държавна такса за вписването.
В случая по подаденото заявление за вписване не са били изпълнени законовите изисквания за представяне на оригинал и официално заверен препис или два такива официално заверени преписа - чл. 8, ал. 2 ПВ, като последните могат да бъдат издадени от службата - издател, в която се съхранява оригиналът на акта за държавна собственост или верността на преписа да бъде удостоверен от нотариус по реда на чл. 591 ГПК.
В обобщение, обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за вписване на акт за държавна собственост, е правилно по своя резултат и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Второ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4424 от 26.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2229/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4424 от 26.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2229/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 11 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов