КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3377

София, 02.07. 2024 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.03.2024 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева


ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова


разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 38/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. П. в качеството ѝ на ЕТ „Валентин Павлов – Ана Павлова“, [населено място], чрез адв. К. Б., срещу определение № 2935 от 12.12.2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в. ч. гр. д. № 2567/2023 г., с което е потвърдено определение № 544 от 13.09.2023 г. на Съдия по вписванията при Пловдивския районен съд, с което е отказано вписване на договор за делба на търговско предприятие от 21.01.2015 г., регистриран с акт № 21, том I, рег. № 177/2015 г. по молба с вх. № 28897 от 13.09.2023 г. на нотариус Радилена Ставрева, рег. № 641.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. Дали заявеният за вписване договор за делба на търговско предприятие представлява правна сделка или е налице универсално правоприемство? По въпроса се твърди противоречие на изводите на съда с решение № 2 по ф.д. № 149/1996, V г.о., ВКС.
2. Подлежи ли на вписване договор за делба на търговско предприятие, част от което е недвижим имот, по силата на чл. 16, ал. 5 ТЗ?
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
Охранителното производство е започнало по молба на нотариус Радилена Ставрева с искане да се впише регистрираният при нея с акт № 21, том I, рег. № 177/2015 г. договор за делба на търговско предприятие от 21.01.2015 г., с който между наследниците на В. А. П. е уговорено, че А. Д. П. ще поеме предприятието на починалия с фирма ЕТ „Валентин Павлов“, част от чието имущество е и поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда.
Съдията по вписванията е отказал да извърши вписването, тъй като представеният за вписване договор не е от кръга на актовете, подлежащи на вписване съгласно Правилника за вписванията.
За да потвърди постановения отказ въззивният съд е приел, че с представения договор за делба на търговско предприятие е постигнато съгласие между страните търговското предприятие на наследодателя – едноличен търговец да бъде поставено в дял на един от наследниците му, докато другият не получава реален дял. Посочено е, че способите за преминаване на собствеността върху търговското предприятие на едноличен търговец са два – чрез сделка и чрез наследяване при смърт. Едноличният търговец може да прехвърли приживе на трето лице фирмата заедно с предприятието при условията и по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ. Прието е, че в конкретния случай е налице вторият способ за преминаване на собствеността– чрез наследяване при смърт на търговеца – чл. 60, ал.2 ТЗ и правата и задълженията на търговското предприятие преминават към онзи от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не на правоприемство въз основа на правна сделка. Изложени са мотиви, че в този случай нормите на чл. 15, 16 и 16а ТЗ не намират приложение. При поемането на фирмата заедно с предприятието законът регламентира само формата на съгласието като изискване за извършване на вписването по чл. 60, ал. 4 ТЗ. В заключение е направен извод, че представеният за вписване договор за делба на търговско предприятие не е от кръга на актовете, подлежащи на вписване според Правилника за вписванията .
При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения:
Според разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият поставен въпрос не може да обоснове касационно обжалване, защото е фактически, а не правен и изисква проверка и анализ на съдържанието на представения за вписване договор и съответно на правилността на изводите на въззивния съд, каквато проверка не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК.
На следващо място въпросът не е и във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, които са, че договорът за делба на търговско предприятие не е от кръга на актовете, подлежащи на вписване според Правилника за вписванията.
В допълнение следва да се отбележи, че не е обосновано и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото решение № 2 по ф.д. № 149/1996, V г.о., ВКС, на което се позовава касаторът, не съставлява практика на ВКС, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
И по втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като и той не е правен такъв по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - въпросът не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Видно от обжалваното определение, въззивният съд не е приел, че се касае за сделка с търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ, в което търговско предприятие има и недвижим имот и въпреки това да е отказал да приложи разпоредбата на чл. 16, ал.5 ТЗ и да постанови вписване на договора в имотния регистър. Решаващите мотиви на съда са, че не е налице прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ, а в става въпрос за преминаване на собствеността– чрез наследяване при смърт на търговеца– чл. 60, ал.2 ТЗ и правата и задълженията на търговското предприятие преминават към онзи от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не на правоприемство въз основа на правна сделка и съответно и чл. 15, 16 и 16а ТЗ не намират приложение.
За пълнота следва да се посочи, че по втория въпрос касаторът се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да навежда допълнителна аргументация, че произнасянето по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не се сочи непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване се иска, нито пък се сочи съдебна практика, осъвременяването на която да се иска.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2935 от 12.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2567/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.