КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3536

гр. София, 09.07.2024 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 2250/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. П. срещу определение № 1405 от 12.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 657/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 46 от 22.03.2024 г. на съдия по вписванията при Варненския районен съд за отказ за отбелязване на протокол от 06.02.2024 г. по в. гр. д. № 2475/2018 г. на Варненския окръжен съд, с който в дял и изключителна собственост на касатора е възложен дял първи, включващ недвижим имот с площ 483 кв. м, находящ се в [населено място], общ. А., обл. Варна, представляващ УПИ *-* в кв. 26, заедно с построената в имота стопанска постройка с площ от 25 кв. м, по вписана искова молба под том I, вх. рег. № 3156/2015 г. на Служба по вписванията – Варна.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Служба по вписванията – Варна е образувано по заявление с вх. № 8400/22.03.2023г., подадено от А. К. П., за отбелязване на протокол от теглене на жребий, с който на молителя е възложен в дял недвижим имот, предствляващ УПИ *-* в кв. 26, с площ от 483 кв. м, находящ се в [населено място], общ. А., обл. Варна, заедно с построената в имота стопанска постройка с площ от 25 кв. м, по вписана искова молба под том I, вх. рег. № 3156/2015 г. на Служба по вписванията – Варна. Към заявлението са приложени преписи от съдебния акт, чието отбелязване се иска, от вписаната искова молба, по която е образувано делото, адв. пълномощно и доказателство за внесена държавна такса в размер на 5 лв. Въззивният съд е приел, че представеният съдебен акт подлежи на вписване /в широкия смисъл/ и че съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ. Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. При вписване на исковата молба за делба се събира минималната цена от 10 лв. по чл. 2, ал. 1 от тарифата, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение. Дължимата такса за отбелязване/вписване на съдебния акт по приключване на делбата във втора фаза, е в размер на 0,1 % от стойността на дела на страната, която иска вписването. В конкретния случай заявителят е заплатил държавна такса в размер на 5 лв., която се явява недостатъчна. Позовавайки се на дадените с т. 1 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. По тези съображения отказът на съдията по вписванията е потвърден.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. В производството по вписване и отбелязване на искови молби и съдебни решения, респективно на крайния съдебен акт, с който приключва съдебното производство, коя е приложимата тарифа за определяне на дължимата държавна такса – Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, и 2. Кога се извършва вписване и кога отбелязване на съдебно решение.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените с т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК разяснения, които предпоставки относно посочените по-горе въпроси не са налице.
По отношение на тези въпроси следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 %, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Производството за съдебна делба има за предмет прекратяване на съсобственост върху движими или недвижими вещи, които имат своя парична стойност и с оглед на това искът за делба е оценяем. Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда с решението по извършване на делбата и с него съдът определя дължимата от всеки съделител държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство (определение № 1438 от 05.06.2023 г. по ч. гр. д. № 800/2023 г. на ВКС, II г. о.; определение № 266 от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3726/2015 г. на ВКС, II г. о., определение № 256 от 04.01.2014 г. по ч. гр. д. № 118/2014 г. на ВКС, III г. о.). Прилагайки тези разпоредби, с оглед посочените особености на производството по съдебна делба, дължимата държавна такса за вписването на съдебно решение по извършване на съдебна делба, с което на съделител се възлага определен недвижим имот в дял и изключителна собственост, се определя съобразно стойността на дела на съделителя, който иска вписване на съдебния акт, и същата следва да бъде внесена при вписването му. Наличието на практика на ВКС по поставените въпроси, с която въззивното определение е съобразено, изключва поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1405 от 12.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 657/2024 г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.