КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3466
София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1713 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 1085 от 23.04.2024 г по ч. гр. д. № 923/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу определение № 101 от 01.03.2024 г. на съдията по вписванията при РС-Пловдив, постановено по преписка вх. № 6117 от 01.03.2024 г., с което е постановен отказ по искане на жалбоподателите за частично заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вписана с дв. вх. № 35415, акт № 104, т.7 по описа на СВ-П., наложена въз основа на обезпечителна заповед от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2912/2021 г. на Софийския апелативен съд.
Въззивният съд е приел, че молителите са поискали частично заличаване на възбраната върху имота в [населено място] досежно размера на обезпеченото вземане – по 14 182 994,87 лв. за всеки от молителите или общо в размер на 42 548 984,61 лв.
Прието е, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен. Съдът се е позовал на ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което вписана възбрана върху недвижим имот може да бъде заличена съгласно чл.31 ПВ с писмено нареждане на длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията, или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение, че вписването може да се заличи; че когато възбраната върху имота е допусната като обезпечителна мярка, нейното заличаване може да бъде разпоредено от съдията по вписванията след представяне на съдебен акт по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението.
Прието е, че в процесния случай възбраната е била наложена въз основа на обезпечителна заповед от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2912/2021 г. на Софийския апелативен съд. С определение № 500 от 07.02.2024 г., влязло в сила на 21.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС, е било отменено допуснатото обезпечение само за неговия размер – общо за 42 548 984,61 лв. Самата обезпечителна мярка „възбрана“ обаче не е отменена и тя продължава да служи за обезпечение на предявените искове. Частичното заличаване на вписване в имотния регистър е допустимо само по отношение на недвижим имот, но не и по отношение на сума или до определен размер на вземането.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П..
Жалбоподателите поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Кой съд е компетентен да се произнесе по подадената молба за отмяна на обезпечение и за освобождаване от внесена парична гаранция – първоинстанционният съд или въззивният съд, допуснал обезпечението;
2. Действа ли въззивната инстанция като неограничен въззив в производството по обжалване на отказите на съдиите по вписванията;
3. В прерогативите на съдията по вписванията ли е, при представяне на официално заверен препис от определение за частична отмяна на обезпечение – възбрана до определен размер, да отказва частично заличаване на основание това, че обезпечението не било отменено изцяло.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следния въпрос: Допустимо ли е частично заличаване на обезпечителна мярка до определен размер, а не по отношение на конкретен имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Проблемите за компетентния съд, който се произнася по подадена молба за отмяна на обезпечение и за освобождаване от внесена парична гаранция, не възникват в производството по молба за заличаване на вписването на допуснатото обезпечение. Дали въззивнта инстанция действа като неограничен въззив в производството по обжалване на отказите на съдиите по вписванията е теоретичен въпрос, който няма отношение към конкретната причина за отказа на съдията по вписванията да заличи „частично“ вписването на процесната възбрана и за мотивите на въззивния съд по този отказ. Въпрос № 3 поставя проблема за частичното заличаване на възбраната, но не по отношение на част от имота, а по отношение на размера на обезпеченото вземане. По този въпрос въззивното определение не влиза в противоречие с т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то не дава разяснения по този въпрос. Определение № 500 от 07.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС, с което е било отменено допуснатото обезпечение само за неговия размер – общо за 42 548 984,61 лв., не представлява акт, въз основа на който може да бъде заличена частично вписваната възбрана и съответно – съдията по вписванията не е длъжен да съобразява разясненията, дадени в тълкувателното решение.
Не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по последния въпрос - допустимо ли е частично заличаване на обезпечителна мярка до определен размер, а не по отношение на конкретен имот. Няма колебание в съдебната практика, че подлежащ на вписване е актът, с който е допусната самата обезпечителна мярка възбрана върху конкретен имот или имоти, без оглед на това какъв е размерът на вземането, което тази мярка обезпечава. Съответно – заличаването на обезпечителната възбраната става само въз основа на съдебен акт по чл.402 ГПК, с който обезпечението се отменя. Щом като самата обезпечителна мярка възбрана не е отменена от съда, съдията по вписванията не може да я заличи. Частично заличаване на възбрана може да има само когато първоначално възбраната тежи върху няколко имота, а след това един или няколко от имотите бъдат освободени от тежестта и вземането се обезпечава само с възбраната върху останалите имоти или имот. Настоящият случай не е такъв.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящия състав актът на СГС /определение № 500 от 07.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС/, с който в рамките на обезпечителното производство е намалена сумата на обезпеченото вземане, може да бъде отбелязан в персоналната партида, по която е вписана възбраната, както и към основното определение на съда за допускане на обезпечителната възбрана, по аргумент от чл.17, ал.4, вр. чл.12 от Правилника за вписванията.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1085 от 23.04.2024 г по ч. гр. д. № 923/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.