КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1910

София, 08.07.2024 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1146/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “ЮВЕ КОМЕРС-1” ООД, [населено място], срещу определение № 106 от 16.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 305/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Кюстендилски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 10/2023 г. от 03.04.2023 г. на Съдия по вписванията – Дупница, с което е отказано вписване на постановление за възлагане № 7-0156 от 05.09.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, поискано с молба вх. № 1176/203 г. по описа на Служба по вписванията – Дупница. За да постанови този резултат, съставът приел, че въпреки неясното съдържание на молбата, с която е поискано вписването, предмет на същото е акт, с който се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека, подлежащо на вписване съгласно чл. 17, ал. 1, б „а“ от ПВп. във вр. чл. 171 ЗЗД. Посочил, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДТ за извършване на това действие по сметка на Агенция по вписванията следва предварително да се внесе държавна такса в определен размер, доказателства за което не били представени към заявлението на молителя. Съставът констатирал и други нередовности на същото – непосочване на правноорганизационна форма на търговското дружество, липса на данни за размера на прехвърленото вземане, неяснота относно тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, възпрепятстващо съдията по вписванията в изпълнение на задълженията му по чл. 17, ал. 4 ПВп.. Позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е посочил, че в хипотезата на нередовност на молбата за вписване не се прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и съдията по вписванията няма правомощия да дава указания за отстраняването им, а следва да постанови отказ, което обусловило и решаващият извод за потвърждаване на същия.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: „1. Допустимо ли е вписване на Постановление за възлагане на съвкупност от кредитни сделки, издадено на основание извършена продажба на съвкупности от имуществени права и отделни имуществени права, предвидени в програмата за осребряване на активите на дружество, обявено в несъстоятелност?“, 2.“ Следва ли Службата по вписванията да постанови отказ за вписване на Постановление за възлагане на съвкупност от кредитни сделки, когато в молбата за вписването му не са изрично вписани обезпечението, които обаче са вписани в постановлението, което се представя за вписване и това е договор за банков кредит, за който обезпеченията са вписани в същата Служба по вписванията?“ „3. Следва ли приобретателят по тази сделка да търпи негативи от липсата на изрично изброени в Постановлението обезпечения?“ „4. Следва ли при невнасяне на дължимата такса изначално преди получаване на услугата по вписването на Постановление за възлагане на съвкупност от кредитни сделки, да се постанови отказ за вписване?“ „5. Следва ли при искане за вписване на Постановление за възлагане на съвкупност от кредитни сделки, съдията по вписванията да укаже на молителя да внесе държавна такса и съответно при невнасянето й да постанови отказ или невнасянето на ДТ да е основание за отказ за вписване?“
Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като решени в противоречие с практиката на Върховния административен съд, намерила израз в определение № 2580/21.02.2013 г. по адм.д. № 2303/2013 г. на ВАС, определение № 6080/02.05.2012 г. по адм.д. № 5328/2012 г. на ВАС, както и поради противоречие със с определение № 260023/08.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 839/2020 г. на Софийски окръжен съд и със задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на определението на Кюстендилски окръжен съд до касационен контрол.
От петте формулирани въпроса единствено въпроси четвърти и пети, които касаят процедирането на съдията по вписванията при констатирана нередовност на молбата за вписване с оглед възможността да даде указания на страната за отстраняването й, са намерили израз в решаващите изводи на съда и са обусловили крайната му воля му при постановяване на обжалваното определение, поради което следва да се счетат за удовлетворяващи общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите въпроси не са разгледани от съда, а обсъждането на въпрос първи категорично е отречено като безпредметно от въззивния състав.
Необосновани обаче се явяват допълнително поддържаните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изрично в т. 1 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника по вписванията, без да е налице възможност от даване на указания за отстраняване на нередовността с оглед незабавния характер на производството по вписване, неговата защитна функция и рискът от противопоставимост на представения с нередовната молба акт на вписвания, извършени по-късно от трети лица, които не са могли да проверят съществуването на съответното право, доколкото в периода на отстраняване на нередовността на молбата същото обективно не е било вписано. Подчертано е също така, че постановеният отказ не е пречка за повторното представяне на акта и евентуалното му негово вписване, стига да са налице предпоставките за това. Съобразяването със задължителната тълкувателна практика обуславя недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Останалите приложени актове не са в състояние да обосноват предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съгласно същата норма формулираните материално или процесуалноправни въпроси следва да са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Предвид ясния текст на посочената разпоредба определенията на Върховния административен съд или на Софийски окръжен съд не попадат в приложното поле на касационното обжалване.
Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице допълнително поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, наличието на тълкувателно решение, разглеждащо относимите въпроси със задължителна сила за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, на основание чл. 130 ЗСВ, изначално изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 106 от 16.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 305/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.