КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4050

гр. София, 16.09.2024 г.



Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2286/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 и ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3324/21 . 05.2024 г. на М. И. К. и Д. А. К., чрез процесуалния представител адвокат М. В., срещу въззивно определение № 388/13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 243/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, с което се отказва заличаване на вписване на искова молба под № 64, т.ІІІ, вх.рег.№ 2371/2022г. и допълнителна искова молба под № 149, т.І, вх.рег. № 412/2023г., и двете по гр.д.№ 317/2022г. на РС – Балчик. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Представлява ли процесуално нарушение вписване на искова молба с посочена сграда – южно жилище без идентификатор, при налични и влезли в сила КККР, съобразно документа за собственост и съдебен акт, представляващо предмет на делбата с идентификатора на северно жилище, което не е предмет на делбата, и представлява ли това вписване съставен документ с невярно съдържание; 2. Направеното невярно вписване по този начин на южно жилище с идентификатор ****, който идентификатор не е на това жилище, предоставя ли достоверна гласност по смисъла на чл. 1 ПВ по отношение на имота, визиран в исковата молба като предмет на делба, и в противоречие ли е това вписване с разпоредбата на чл. 13 ПВ; 3. Така извършеното вписване с неверни данни удостоверява ли прецизна проверка от съдията по вписванията и допустимо ли е извършването по този начин без представени надлежни доказателства – скици на самостоятелни обекти, а ако е допустимо, на кои правила се обуславя това; 4. Така извършеното вписване съобразено ли е с разпоредбата на чл. 6 ПВ; 5. Липсата на скица на имота предмет на делбата – южно жилище, което няма посочен идентификатор, но има налични КК и КР, влезли в сила, както и липсата на документ за собственост на вписаната сграда с идентификатор ****, представляват ли основание за отказ за вписване на исковата молба; 6. След извършеното вписване накърнено ли е правото на неприкосновеност на северното жилище с идентификатор *****, собственост на жалбоподателите, което не е предмет на делбата; 7. С направеното вписване нарушена ли е разпоредбата на чл. 6 ЗКИР; 7. Вписването на имот с тежестта на възбрана, в случая жилище, което не е предмет на делба и не е налице правно основание за обременяването му с тежест, накърнява ли неприкосновеността на жилището на жалбоподателите по смисъла на чл. 31, ал. 1 КРБ;
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
С въззивното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, частна жалба на Д. А. К. срещу определение № 4 от 12.03.2024 г. на съдия по вписванията към служба по вписванията към Агенция по вписванията при Районен съд – Балчик, с което е отказано заличаване на вписана искова молба под № 64, т. III, вх. рег. № 2371/19.07.2022 г. и допълнителна искова молба под № 149, т. I, вх. рег. № 412/07.02.2023 г., двете по гр. д. № 317/2022 г. на РС-Балчик по молба на М. И. К., и производството в тази част е прекратено. Определението на съдията по вписванията е потвърдено в останалата обжалвана част.
Въззивният съд е приел, че пред съдията по вписванията към РС-Балчик е постъпило искане от М. К. за заличаване на вписани искови молби по гр. д. № 317/2022 г. по описа на РС-Балчик, с твърдение, че вписването е извършено въз основа на неверни доказателства, тъй като имало изменение на КККР и сграда с идентификатор **** не съществувала. На нейно място били обособени северно жилище с идентификатор ****, съсобствено между нея и нейния съпруг, както и южно жилище, което нямало идентификатор. За сграда с идентификатор **** нямало документи, а справка № 221886/17.02.2023 г. от Служба по вписванията представлявала документ с невярно съдържание. К. сочи, че е искала да прехвърли жилище с идентификатор ***** на своята дъщеря Т. А., но вписаната искова молба й била противопоставима, поради което правата й върху имота били накърнени. Съдията по вписванията е постановил отказ за заличаването на вписването с аргумент, че не е допусната техническа грешка при вписване на исковата молба, както и че не са налице предпоставките по чл. 13 ПВ за заличаване на вписването, доколкото не е представен съдебен акт, с който да се постановява заличаването или с който да се прекратява производството по образуваното дело. Въззивният съд е приел, че съобразно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в закона случаи. Съгласно чл. 13 ПВ заличаване на вписването на искова молба се допуска, когато пред съдията по вписванията бъде представен съдебен акт, който постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Разпоредбата касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. В случаите, когато предявеният иск е уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, ищецът има на разположение шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписаната искова молба. Установено е, че М. К. е направила искане за заличаване на вписването на искова молба, по която е образувано гр. д. № 317/2022 г. на РС-Балчик, с която И. С. Р. е предявил срещу М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А. искове за делба на находящ се в [населено място], общ. Б. поземлен имот и построените в него две сгради : ПИ с идентификатор ***, жилищна сграда с идентификатор **** и селскостопанска сграда с идентификатор ****. Представено е решение № 10/26.02.2024г. по гр.д. № 317/2022 г.на РС-Балчик, от което се установява, че делбата на процесните имоти между посочените съделители е допусната, но няма данни дали решението е влязло в сила. Посочено е, че М. К. не е навела твърдения да е налице някоя от хипотезите по чл. 13 ПВ, нито да е налице очевидна фактическа грешка - несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведените от него данни в съответните партиди, т.е. основание за заличаване или поправяне на вписването, което е в правомощията на съдията по вписванията. Съдът е приел, че от вписването на исковата молба за делба по партидите на конкретно заявените за делба сграда с идентификатор ***** и сграда с идентификатор **** не се установява наличие на очевидна фактическа грешка, макар в представената схема №15-1159193/06.10.2022г., с изменение на КККР от 16.11.2021г., да е нанесен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, на който е даден идентификатор *****. Кадастралната карта има информативно значение, като нанасянето на част от сградата като самостоятелен обект не създава вещни права. Установяването на собствеността, вида и броя на обектите в заявената за делба сграда не е предмет на охранителното производство по вписване на исковата молба, респ. заличаването на нейното вписване.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Недопустима е частната жалба на Д. А. К. срещу определението в частта, с която се оставя без уважение частната жалба на другия жалбоподател – М. К., и в тази част тя следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. К. срещу определение № 4 от 12.03.2024 г. на съдия по вписванията към служба по вписванията към Агенция по вписванията при Районен съд – Балчик, с което е отказано заличаване на вписана искова молба под № 64, т. III, вх. рег. № 2371/19.07.2022 г. и допълнителна искова молба под № 149, т. I, вх. рег. № 412/07.02.2023 г., двете по гр. д. № 317/2022 г. на РС-Балчик по молба на М. И. К.. Съобразно чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в изрично предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящият.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби.
Така поставените въпроси не могат да предпоставят допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите отразяват оплакванията на М. К. за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон, вследствие на вписване на искова молба за имот, който не е предмет на делбеното производство. Те са свързани с несъгласието на жалбоподателката с постановения отказ за заличаване на вписването на исковата молба на съдията по вписванията. В случая след анализ на относимата правна уредба, е направен извод, че съдията по вписванията може да заличи вписано обстоятелство само в изрично предвидени от закона случаи. Съгласно чл. 13 ПВ за заличаването на вписване на искова молба е необходимо да бъде представен съдебен акт, с който се постановява заличаването или се прекратява образуваното производство. Въззивният съд е посочил, че не е представен съдебен акт в този смисъл, поради което липсва основание за заличаване на вписването на исковата молба. По оплакването на жалбоподателката за несъответствие между идентификаторите на делбените имоти и вписаните в имотния регистър обстоятелства е посочено, че вписването е извършено по партидите на конкретно заявените в исковата молба имоти. Оттук следва, че установяване на правото на собственост върху процесните имоти и тяхното индивидуализиране е предмет на производството по съдебна делба, а както е посочено в т. 6 от ТР №7/2012 г., ОСГТК, ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 388/13.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 243/2024 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима, частна жалба на Д. А. К. срещу определение № 4 от 12.03.2024 г. на съдия по вписванията към служба по вписванията към Агенция по вписванията при Районен съд – Балчик, с което е отказано заличаване на вписана искова молба под № 64, т. III, вх. рег. № 2371/19.07.2022 г. и допълнителна искова молба под № 149, т. I, вх. рег. № 412/07.02.2023 г., двете по гр. д. № 317/2022 г. на РС-Балчик по молба на М. И. К..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частна жалба вх. № 3324/21 . 05.2024 г. на Д. А. К. срещу въззивно определение № 388/13.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 243/2024 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е потвърдено определение № 4/12.03.2024 г. на съдия по вписванията в Районен съд – Балчик, с което е отказано заличаване на вписана искова молба под № 64, т. III, вх. рег. №2371/19.07.2022 г. и допълнителна искова молба под № 149, т. I, вх. рег. № 412/07.02.2023 г. по гр. д. № 317/2022 г. на РС-Балчик по подадената от М. К. молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 388 от 13.05.2024 г. по ч.гр. д. № 243/2024 г. на Окръжен съд – Добрич в останалата част.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.