КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№4220
София,25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2921 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 1695 от 27.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 908/2024 г. на Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав, е оставена без уважение частната жалба на Л. М. К., М. Л. К. и Н. Л. К., в качеството им на продавачи, и на Г. Г. Д., в качеството й на купувач, срещу отказа на нотариус М. В., вписана под № 370 в регистъра на нотариалната камара, обективиран в постановление от 10.06.2024 г. по нот. д. № 363/2024 г., за извършване на нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на имот № 28, т. II-ри, дело № 188, вх. рег. № 415 от 02.04.2012 г. при описа на Служба по вписванията при ЦРС и с номерация при нотариус М. В. № 180, т.I, дело № 164/2012 г.
Окръжният съд е споделил мотива за отказ на нотариуса да извърши исканата поправка в идентификатора на имота, продаден с издадения от него нотариален акт № 180, т.I, дело № 164/2012 г., тъй като наследникът на един от продавачите М. Л. К. има непогасени данъчни задължения в размер на 2223,85 лв. и срещу него е образувано изпълнително производство от публичен изпълнител. Прието е, че съгласно чл.264, ал.1 ДОПК, в редакцията, в сила след 03.05.2024 г., нотариусът следва да извърши предварителна проверка дали участниците в нотариалното производство, които имат качеството на прехвърлители на вещни права, имат непогасени публични задължения и ако това е така, извършване на сделката не се допуска. Поради липса на специални правила в чл.569 и сл. ГПК относно процедурата за поправка на фактически грешки в нотариален акт, теорията и практиката еднозначно приемат, че производството пред нотариуса се развива по правилата за формата, съдържанието, издаването, страните и участниците, както и по процедурата, предвидени за нотариалния акт, в който е допусната грешката. Нотариалният акт за поправка на фактическа грешка е неразделна част и едно цяло с поправения нотариален акт. Той не би могъл да съществува самостоятелно от акта, който се поправя. Отнесено към процесния случай това означава, че в процедурата за поправка нотариусът следва да приложи както преките нормативни правила за извършване на нотариално удостоверяване на сделка по продажба на недвижим имот, така и всички останали изисквания, несвързани пряко с нотариалното удостоверяване на сделката, включително тези по ДОПК.
Прието е, че страните и участниците по сделката по нотариалния акт, чиято поправка се търси, имат същото качество, което са имали при изповядване на сделката по сгрешения акт, а в случай на наследяване имат същото качество, каквото е имал техният наследодател. М. Л. К., в качеството му на наследник по закон на продавачката В. М. К., която е починала междувременно, има непогасени публични задължения и не е декларирал, че е съгласен те да се погасят от продажната цена, независимо че прехвърлянето на собствеността е станало през 2012 г., поради което правилно нотариусът е отказал да извърши исканата поправка в основния нотариален акт.
Частна касационна жалба срещу определението на окръжния съд е подадена от страните по сделката от 2012 г. и техните наследници - Л. М. К., М. Л. К. и Н. Л. К. в качеството им на продавачи, и Г. Г. Д. в качеството й на купувач.
Жалбоподателите считат, че отказът на нотариуса е незаконосъобразен, тъй като изискването на чл.264, ал.1 ДОПК не се отнася за производството за поправка на нотариален акт, с който вече е прехвърлено вещно право върху недвижим имот.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Въпреки че нотариалният акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот представлява неразделна част и едно цяло поправения нотариален акт, прехвърлят ли се вещни права със самия акт за поправка;
2. Следва ли да бъде извършена изискуемата по чл.264 ДОПК проверка по електронен път в НАП относно нотариални производства, в които не се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти;
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на окръжен съд, с което се потвърждава отказ на нотариуса за извършване на нотариално действие.
Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, обобщени и уточнени от ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Прилага ли се чл.264, ал.1 ДОПК в производство за поправка на фактически грешки в нотариален акт. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с решаващ извод на окръжния съд. Налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в практиката на ВКС няма отговор на въпроса и той ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК въвежда забрана за нотариуса да извършва сделки по прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, ако прехвърлителят или учредителят на вещните права има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че тя се прилага само в основното производство по чл.569, т.1 ГПК за издаване на нотариален акт за правна сделка, но не и в производството за поправка на този нотариален акт. Вещните права се прехвърлят или учредяват със самия нотариален акт за правна сделка. Именно той е придобивното основание за приобретатателя. Текстът на чл.264, ал.1 ДОПК пряко сочи сделките с вещен прехвърлителен ефект, каквито са основните сделки по чл.569, т.1 ГПК. Нотариалните актове за поправка нямат такъв вещен прехвърлителен ефект. Те не са придобивно основание за приобретателя, тъй като той вече е придобил права с основната сделка, като с акта за поправка се извършва само отстраняване на онези грешки, които не водят до промяна в предмета и лицата по основната сделка. Само при извършване на сделката по прехвърляне или учредяване на вещни права се прилага чл.264, ал.1 ДОПК, като прехвърлителят или учредителят, ако има непогасени публични задължения, е длъжен предварително да ги погаси, като погасяването може да стане и с цената по сделката, ако тя е възмездна. Обстоятелството, че основният нотариален акт и нотариалният акт за поправка образуват едно цяло, не придава вещен прехвърлителен ефект на нотариалния акт за поправка, а оттук той излиза извън приложното поле на чл.264, ал.1 ДОПК.
По изложените съображения обжалваното определение на окръжния съд и потвърдения с него отказ на нотариуса да извърши нотариален акт за поправка следва да бъдат отменени. Делото следва да се изпрати на нотариуса за извършване на исканото нотариално действие за поправка, ако са налице останалите условия за това.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1695 от 27.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 908/2024 г. на Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав.
ОТМЕНЯ определение № 1695 от 27.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 908/2024 г. на Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав и потвърдения с него отказ на нотариус М. В., вписана под № 370 в регистъра на нотариалната камара, обективиран в постановление от 10.06.2024 г. по нот. д. № 363/2024 г., за извършване на нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на имот № 28, т. II-ри, дело № 188, вх. рег. № 415 от 02.04.2012 г. при описа на Служба по вписванията при ЦРС и с номерация при нотариус М. В. № 180, т.I, дело № 164/2012 г.
ВРЪЩА делото на нотариус М. В. за извършване на нотариален акт за поправка, ако са налице останалите условия за това.
Определението не подлежи на обжалване.