КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4321

гр. София, 30.09.2024 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 2882/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Интернешънъл Асет Банк“ АД срещу определение № 313 от 30.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 141/2024 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 15.03.2024 г. на съдия по вписванията при Габровския районен съд за отказ за вписване на договор - акт № 45, т. ІІ/15.03.2024 г. по описа на нотариус П. К., с рег. № * на НК към договор за кредитна линия № ДК-498-00-5132-02 от 14.05.2020 г., сключен между кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД, кредитополучателя „Вилимира МНТ“ ЕООД и солидарните длъжници П. С. С. и „Фрейм“ ЕООД към нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 38, том ІІІ, рег. № 3278, дело № 171 от 21.05.2020 г. на нотариус П. К., с рег. № * на НК, вписан с вх. № 922 от 21.05.2020 г., акт 49, т. І, дело № 536/2020 г. по описа на Служба по вписванията – Габрово.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството пред Служба по вписванията – Габрово е образувано по молба вх. рег. № 597 от 15.03.2024 г., подадена от нотариус П. К., за вписване на договор към договор за кредитна линия № ДК-498-00-5132-02 от 14.05.2020 г., с който се създава ново облигационно отношение между кредитора и новия солидарен съдлъжник „Фрейм“ ЕООД. В т. 2 от вписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 38/2020 г. е записано, че за обезпечаване на вземането по договора за кредитна линия на кредитора, трето задължено лице – собственик на ипотекирания имот „Фрейм“ ЕООД, учредява в полза на „Интернешънъл Асет Банк“ АД ипотека. Още с учредяването на ипотеката на 21.05.2020 г. новият съдлъжник по договора за кредит „Фрейм“ ЕООД е придобил качеството на ипотекарен длъжник и с подписването на договора от 15.03.2024 г. той не е променил това свое качество, нито се е променил дадения като обезпечение имот. „Фрейм“ ЕООД не е чужд на ипотечното правоотношение субект. В качеството си на собственик на имот той е учредил ипотека върху него и с договора от 15.03.2024 г. не встъпва отново в това правоотношение, за да е налице основание за извършване на вписване на представения договор от 15.03.2024 г.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона; 2. Разпоредбите на чл. 171, във вр. с чл. 101 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1, б. „в“ ПВ предвиждат ли вписване (отбелязване) в случаите, касаещи встъпване по вземането, обезпечено с ипотека; 3. Кое лице следва да бъде определено като първоначален длъжник по вземане, подлежащо на вписване (отбелязване) в Имотния регистър, съгласно нормата на чл. 171 ЗЗД – длъжникът по облигационното вземане, обезпечено с ипотека или третото задължено лице, предоставящо обезпечението, което е страна по ипотечното правоотношение, и има ли значение определянето на длъжника като кредитополучател/солидарен длъжник/ипотекарен длъжник при вписване на актовете по чл. 171, във вр. с чл. 101 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1, б. „в“ ПВ; 4. Подлежи ли на вписване (отбелязване) към ипотеката, по реда на чл. 171, във вр. с чл. 17, ал. 1, б. „в“ ПВ, встъпване на лице като солидарен длъжник по облигационен договор, по който кредиторът има вземане, обезпечено с ипотека, в случаите когато встъпилият солидарен длъжник и ипотекарният длъжник са едно и също лице; 5. Кое обстоятелство визира нормата на чл. 17, ал. 1, б. „в“ ПВ, във вр. с чл. 171, във вр. с чл. 101 ЗЗД; 6. Встъпването в дълг, обезпечен от ипотека, основание ли е за вписване на встъпването в Имотен регистър към учредена договорна ипотека; Подлежи ли на вписване към учредена договорна ипотека встъпването в дълга на нов солидарен длъжник; и 7. При дълг, обезпечен от договорна ипотека, на вписване в Имотен регистър към ипотеката, подлежи ли встъпването впоследствие в дълга на ипотекарния длъжник, но вече в качеството му на съдлъжник по дълга. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения въпрос за предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията.
С тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към т. 6 от тълкувателното решение е посочено, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.
При така дадения отговор на правния въпрос частната касационна жалба се явява основателна.
В случая въззивният съд, надхвърляйки допустимата проверка за това дали представеният договор подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание с оглед идентификацията на страните и имота, е извършил непредвидена в закона преценка на съдържанието на акта, респ. проверка на материалноправните му предпоставки. По този начин съдът се е отклонил от цитираната задължителна практика, поради което обжалваното решение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни. В случая представеният договор за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД е подлежащ на вписване акт съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. „в“ ПВ, вр. чл. 171 ЗЗД, същият е в изискуемата форма - с нотариална заверка на подписите и отговаря на общите изисквания на чл. 6 от Правилника за вписванията.
С оглед изложеното обжалваното въззивно определение следва да бъда отменено като неправилно, както и потвърденото с него определение на съдията по вписванията. Делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на по-нататъшни действия по молбата с вх. рег. № 597 от 15.03.2024 г. за вписването на договор - акт № 45, т. ІІ/15.03.2024 г. по описа на нотариус П. К., с рег. № 299 на НК към договор за кредитна линия № ДК-498-00-5132-02 от 14.05.2020 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 313 от 30.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 141/2024 г. на Габровския окръжен съд.
О т м е н я определение № 313 от 30.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 141/2024 г. на Габровския окръжен съд и потвърденото с него определение № 1 от 15.03.2024 г. на съдия по вписванията при Габровския районен съд.
Р а з п о р е ж д а на съдията по вписванията при Габровския районен съд да извърши вписване на договор - акт № 45, т. ІІ/15.03.2024 г. по описа на нотариус П. К., с рег. № * на НК към договор за кредитна линия № ДК-498-00-5132-02 от 14.05.2020 г., сключен между кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД, кредитополучател „Вилимира МНТ“ ЕООД и солидарните длъжници П. С. С. и „Фрейм“ ЕООД към нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 38, том ІІІ, рег. № 3278, дело № 171 от 21.05.2020 г. на нотариус П. К., с рег. № * на НК, вписан с вх. № 922 от 21.05.2020 г., акт 49, т. І, дело № 536/2020 г. по описа на Служба по вписванията – Габрово.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.