КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 5420
гр.София, 25.11.2024 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3688 от 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. М. срещу определение № 955 от 29.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 320 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав за потвърждаване на определение № 4 от 13.03.2024 г. на съдия по вписванията при РС- Петрич, с което е отказано вписване на анекс № 1 от 01.03.2024 г. към договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ, сключен на 15.05.2023 г. и вписан в Службата по вписванията- гр.Петрич с вх.рег.№ 1218 от 15.05.2023, акт № 155, том I.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване на това определение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на съдебния акт. Поставят се следните въпроси:
1. Подлежи ли на вписване актът /анекс или допълнително споразумение/, с който се замества страна по вписан договор за наем на земеделска земя, и следва ли този акт да бъде приравнен на договор за наем, подлежащ на вписване по реда на чл.4, б.“е“ от Правилника за вписванията ?
2. Представлява ли актът /анекс или допълнително споразумение/, с който се замества страна по вписан договор за аренда, споразумение за изменение на договора по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за арендата в земеделието ? По тези два въпроса се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
3. Има ли правомощие съдията по вписванията, респ.съдът в охранителното производство по чл.577 ГПК, в случаите, когато се иска вписване на допълнително споразумение за замяна на арендатор в хипотезата на правоприемство по смисъла на чл.17, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, по вписан договор за аренда, да извърши проверка дали съответният договор за аренда предвижда такава замяна ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за това.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 13.03.2024 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че актът, който молителят е поискал да бъде вписан /анекс към вписан договор за наем на пасища, мери и ливади/, не подлежи на вписване в имотния регистър, тъй като съгласно чл.2 и чл.4, ал.1, б.“а“- „л“ от Правилника за вписванията, на вписване подлежат само актовете, изрично посочени в Правилника и такива, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението, поради следното:
По първите два поставени от касатора въпроса /Подлежи ли на вписване актът /анекс или допълнително споразумение/, с който се замества страна по вписан договор за наем на земеделска земя, и следва ли този акт да бъде приравнен на договор за наем, подлежащ на вписване по реда на чл.4, б.“е“ от Правилника за вписванията ? и Представлява ли актът /анекс или допълнително споразумение/, с който се замества страна по вписан договор за аренда, споразумение за изменение на договора по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за арендата в земеделието ?/ не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато приложимата към спора правна норма липсва или е непълна или неясна, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на нормата, а когато такова тълкуване вече е дадено от ВКС- когато поради промени в законодателството или обществените условия даденото от ВКС тълкуване се налага да бъде променено. В конкретния случай, посочените по-горе въпроси са свързани с тълкуването и прилагането на нормата на чл.2 от Правилника за вписванията, която е ясна и пълна /в смисъл, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите/ и не се нуждае от допълнително тълкуване от страна на ВКС. По въпроса може ли да се прилагат по аналогия нормите, предвиждащи вписване на актове и обстоятелства в имотния регистър, има и практика на ВКС, според която за да е допустимо вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър, същото съгласно чл.2 от ПВп следва да е предвидено в закона, като правоприлагане по аналогия или разширително тълкуване на нормите, предвиждащи вписване, е недопустимо. В този смисъл са например определение № 230 от 02.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 35 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 7 от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4099 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 252 от 19.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 4232 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др.
Обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС, а от постановяването на същата не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна. Както правилно е посочено в обжалваното определение, анексът към договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ не подлежи на вписване, тъй като не е посочен като подлежащ на вписване акт нито в Правилника за вписванията, нито в ЗАЗ, нито в друг закон. При постановяване на определението си съдът е съобразил, че е поискано вписване на анекс за изменение на договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ, който договор е сключен не по реда на ЗАЗ, а по реда на чл.100, ал.9 ППЗСПЗЗ, препращащ към ал.12 на чл.37и ЗСПЗЗ /предвиждащ, че договорите за наем на пасища, мери и ливади от ДПФ или ОПФ подлежат на вписване в службата по вписванията/. Тъй като в приложимите за този вид договори нормативни актове /ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ/ не е предвидено вписване на измененията или анексите към тези договори, нито има препращане към уредбата в ЗАЗ или в друг нормативен акт, съгласно чл.2 от ПВп, правилно е преценено, че анексът към такъв договор не подлежи на вписване в имотния регистър.
Съдържащите се в първия и втория въпроси подвъпроси /дали анекс към договор за наем може да се приравни на подлежащ на вписване по чл.4, б.“е“ от Правилника за вписванията договор за наем със срок по-дълъг от 1 г. или на споразумение за изменение на договор за аренда по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАЗ/ не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на определението, тъй като не са правни въпроси по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като отговорът на тези подвъпроси не е свързан с приложението или тълкуването на правна норма, а налага преценка на съдържанието и същността на представения за вписване по конкретното дело акт- преценка, каквато съгласно приетото в Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията не е компетентен да извършва.
По третия поставен въпрос /Има ли правомощие съдията по вписванията, респ.съдът в охранителното производство по чл.577 ГПК, в случаите, когато се иска вписване на допълнително споразумение за замяна на арендатор в хипотезата на правоприемство по смисъла на чл.17, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, по вписан договор за аренда, да извърши проверка дали съответният договор за аренда предвижда такава замяна ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното определение и посочената т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълд.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с посоченото Тълкувателно решение и разпоредбата на чл.32а, ал.1 ПВп в обжалваното определение е прието, че съдията по вписванията, респективно съдът, пред който е обжалван отказът на този съдия по вписванията, не могат да извършват преценка на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска /освен ако това не е предидено в закон/, и могат да откажат вписване, само ако този акт не е съставен съобразно изискванията за форма, ако няма предвиденото в Правилника за вписванията съдържание или не подлежи на вписване.
Определението не е и очевидно неправилно, както твърди касаторът. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, ПВп и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 955 от 29.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 320 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.