|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5129
гр. София, 12.11.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: БОНКА ДЕЧЕВА
Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2594/2024 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от И. А. Д., нотариус № 760 НК, с район на действие РС – Никопол, с адрес на кантора [населено място], пл. „Е.“ № ***, бл. ***, партер, частна жалба против определение № 938 от 14. 06. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 378/2024 г. на ОС – Плевен, с което е потвърдено определение № 25 от 15. 05. 2024 г. на съдията по вписванията при РС – Никопол, с което е отказано вписване по молба вх. № 1753/15. 05. 2024 г. на договор за покупко-продажба на два земеделски имота, сключен с нотариален акт № 153, том 2, рег. № 1627, д. № 327 от 15. 05. 2024 г. Поддържа се незаконосъобразност на определението по съображения, че съгласно разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в обхвата на извършваната от съдията по вписванията проверка по чл. 32а ПВ се включва преценка за спазване на изискуемата от закона форма за сделката, но в случая тя е спазена. Неспазването на изискването на чл. 573, ал. 2 ГПК за извършване на подлежащ на вписване нотариален акт в кантората на нотариуса не лишава сделката от изискуемата за нея форма и не е предвидено като основание за нищожност на нотариалните удостоверявания в разпоредбата на чл. 576 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на определението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията с указания да извърши вписване на нотариалния акт.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е нарушение на формата на нотариално удостоверен акт, подлежащ на вписване, ако той е извършен извън кантората на нотариуса в работно време.
2. Основание ли е за съдията по вписванията да откаже вписването на подлежащ на вписване нотариално удостоверен акт, ако същият е извършен извън кантората на нотариуса.
Въпросите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от нотариус И. А.-Д. вписване на исковата молба, съставът на окръжния съд е приел, че при неизпълнение на изискването подлежащите на вписване нотариални актове да се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време не е спазена нотариалната форма, предписана от закона, а съдията по вписванията служебно следи за спазване на изискуемата от закона форма, поради което отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
По въпросите няма формирана практика на ВКС, поради което е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставените въпроси настоящият състав намира следното:
С понятието нотариален акт се означава, от една страна, наименованието на документа, който материализира удостоверителното изявление на нотариуса относно извършените пред него и от него действия, а от друга - самото удостоверително изявление на нотариуса, което следва да бъде извършено при спазване на предвидените в закона изисквания за форма и ред и в резултат на което се създава нотариалният акт като документ. Неспазването на някое от изискванията за форма при извършване на удостоверителното изявление на нотариуса за сключване на сделка има за последица неспазване на нотариалната форма за сделка.
Сред формалните изисквания за издаване на подлежащи на вписване нотариални актове е изискването, установено в императивната разпоредба на чл. 573, ал. 2 ГПК, те да се извършват „само в канцеларията на нотариуса“ и в рамките на работното време. Не е предвидена възможност за неспазване на тези изисквания при наличие на определени предпоставки (каквато е уредена изрично в чл. 573, ал. 3 ГПК за други нотариални действия - когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие). Мястото на издаване на нотариалния акт е задължителен елемент от съдържанието му, когато това е необходимо (чл. 580, т. 1 ГПК), каквато необходимост би била налице именно при установено в закона императивно изискване за място на извършване на нотариалното удостоверяване.
Издаването на нотариален акт за сделка относно вещно право върху недвижим имот извън канцеларията на нотариуса, в нарушение на чл. 573, ал. 2 ГПК, представлява неспазване на нотариалната форма на договора. В тази хипотеза съдията по вписванията следва да постанови отказ за вписване на сделката, тъй като извършваната от същия проверка по чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, включва и проверка дали актът е съставен съобразно изискванията за форма.
С оглед отговора на поставения въпрос, обжалваното въззивно определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 938 от 14. 06. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 378/2024 г. на ОС – Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 938 от 14. 06. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 378/2024 г. на ОС – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
