КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2157

гр. София, 30.04.2024година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ :Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 927 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Подадена е от И. Д. И. частна касационна жалба срещу определение № 383 от 08.02.2024г. по ч.гр.д. № 149/2024г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на същия жалбоподател срещу определение №1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд - Несебър, с което се отказва заличаване на три възбрани, посочени в определението.
Жалбоподателят счита определението за неправилно поради неправилно приложение на Правилника за вписванията. Съдът е анализирал правилата за вписване на откази, изследвал е начина на записването им в книгите и регистрите на Службата по вписванията и директно ги е приложил и към заявлението по чл. 31, ал.2 ПВ, без да съобрази, че това не е самостоятелен акт, подлежащ на вписване. Това заявление няма характер на акт, който сам по себе си подлежи на вписване и подреждане в някоя от книгите, водени от Службата по вписванията, освен завеждането му във входящия регистър.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите: 1/ допустимо ли е с едно общо заявление по чл. 31, ал.2 ПВп да се иска заличаване на няколко възбрани, вписани върху един и същи имот, собственост на един и същ длъжник; 2/ при подадено заявление по чл. 31, ал.2 ПВп, с което се иска заличаване на няколко възбрани, за част от които са налице основания за заличаване, а за други - не, може ли съдията по вписванията да разпореди заличаване на част от възбраните, а по друга част от заявлението да постанови отказ или в този случай следва да постанови отказ по цялото заявление (молба). По първия въпрос се сочи противоречие с определение № 4234 от 21.12.2023г. по ч.гр.д. № 3518/2023г. на І г.о. на ВКС, в което макар и да не са разрешени посочените въпроси, е допуснато заличаване на две възбрани въз основа на едно заявление. По втория въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва практика
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
И. Д. И. е сезирал Службата по вписвания при Районен съд-Несебър с молба да бъдат заличени пет възбрани, индивидуализирани със съответните номера на вписване, наложени върху недвижим имот, който молителят е придобил в резултат на публична продан с постановление за възлагане. Поддържа се от молителя, че след публичната продан възбраните не бранят кредиторите и тяхното съществуване е ненужно.
С определение № 1 от 105.01.2024г. съдията по вписванията при Районен съд-Несебър е постановил отказ да отбележи заличаване на петте възбрани. След служебна справка е установил, че две от възбраните са обезпечителни и една от тях вече е заличена по съответния ред. Приел е, че обезпечителните възбрани се заличават въз основа на влязло в сила определение на съда и затова за вече заличената такава възбрана и за съществуващата такава е постановил отказ. От друга страна, съдията по вписванията е посочил, че подадената молба слага началото на пет отделни производства, за всяко от които е дължима държавна такса, която е 10 лв. за всяка възбрана или общо 50 лв. От страна на молителя са внесени 37,50лв., което не отговаря на изискванията на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. По тези съображения е постановен отказа.
Отказът е обжалван пред Бургаски окръжен съд по отношение на трите изпълнителни възбрани. С определението си от 08.02.2024г. съдът е оставил без уважение частната жалба И. Д. срещу отказа за заличаване на трите възбрани. Приел е, че определението на съдията по вписванията е правилно като краен резултат, но по други съображения. По отношение на размера на дължимата държавна такса съдът е посочил, че внесената такава от 37,50лв. е достатъчна, тъй като за вписване на възбрана съгласно чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията/ТДТСАВ/ се внася такса 15 лв., а съгласно чл.3, ал.1 от същата Тарифа за заличаване на вписване се събира половината от събраната такава за вписване, така че за всяка възбрана се дължи по 7,50лв. Независимо от това, Бургаски окръжен съд е приел, че заличаването в случая не може да бъде извършено поради това, че е невъзможно според Правилника за вписванията по една молба да се извърши едновременно записване на две противоположни действия на съдията по вписванията - едновременно отказ и уважаване на молбата, тъй като това би създало правна несигурност и объркване, а и технически подреждането в оригинал на една и съща молба в две книги е невъзможно. Затова е счел, че когато по част от искането е налице основание за отказ, то това е основание за постановяване на цялостен отказ по молбата, т.е. че при постановен отказ за заличаване на две от възбраните съдията по вписванията е в невъзможност да извърши действия по заличаване на останалите три възбрани.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., счита че такива са налице. Поставеният правен въпрос: дали е допустимо с едно общо заявление по чл. 31, ал.2 ПВп да се иска заличаване на няколко възбрани, вписани върху един и същи имот, собственост на един и същ длъжник, действително е определящ за изхода на производството предвид решаващите мотиви на окръжния съд. Въпросът не е разрешен в определение № 4234 от 21.12.2023г. по ч.гр.д. № 3518/2023г. на І г.о. на ВКС, което се признава и от касатора. С това определение, след разрешаване на друг правен въпрос, по същество е постановено заличаване на две възбрани въз основа на едно заявление. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът несъмнено има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При съобразяване разпоредбите на Правилника за вписванията следва да се приеме, че няма пречка с една молба да бъде поискано заличаване на няколко възбрани, наложени върху един и същи недвижим имот. Съгласно чл. 32 от Правилника заличаването на възбраната се извършва чрез нанасяне в партидната книга с посочване на основанието и датата; наред с това съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт за извършеното заличаване като посочва входящия номер на молбата за заличаване. При така дължимите действия по заличаване на възбраната, е видно, че няма техническа пречка тези действия да бъдат извършени, дори когато с една молба е поискано заличаване на няколко възбрани. В случая следва да се държи сметка, че се касае до отбелязване на заличаването към вече вписан акт, не до вписване на самостоятелен, подлежащ на вписване акт. Въвеждането на изискване с една молба да се иска заличаване само на една възбрана, не съответства на разума на закона. Горният извод остава непроменен и в хипотеза когато спрямо някои възбрани следва да се постанови отказ, а за други да се отбележи заличаването. Дължимите и в този случай действия на съдията по вписванията са практически изпълними. Аргумент за това е и фактът, че постановеният от съдията по вписванията отказ не съдържа мотиви за противното.
Предвид горното определението на Бургаски окръжен съд и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени. Налице са законовите предпоставки за отбелязване заличаването на трите изпълнителни възбрани и искането следва да се уважи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 383 от 08.02.2024г. по ч.гр.д. № 149/2024г. на Бургаски окръжен съд по частната касационна жалба на И. Д. И..
ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него определение №1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд : Несебър в частта, с която е отказано заличаване следните възбрани по молба на И. Д. И.: 1.Възбрана, вписана с рег. № 11864 от 2022г., дв.вх. рег.№ 12024/9/9/2022 на Службата по вписванията - Несебър, наложена на 09.09.2022г.; 2. Възбрана, вписана с рег. № 4282 от 2017г., дв. вх. рег. № 4340/07/19/2017 на Службата по вписванията-Несебър, наложена на 19.07.2017г. и 3.Възбрана, вписана с рег. № 7309 от 2015г., дв. вх. рег.№7480/9/14/2015 на Службата по вписванията-Несебър, наложена на 14.09.2015г. и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на горепосочените възбрани по искането на И. Д. И..
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд - Несебър за извършване на необходимите действия по заличаването.
Определението не подлежи на обжалване.