КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5910/18.12.2024

Гр. София, 11.12.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Атанас Кеманов ч.гр.д.№ 3546 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., чрез процесуалния им представител адвокат В. В. от САК, срещу определение №2128 от 01.08.2024г. по в.ч.гр.д.№2051/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение №363 от 15.07.2024г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд, постановено по преписка с вх. рег. № 22742/15.07.2024 г., с което е отказал по искане на жалбоподателите да се разпореди отбелязване по молба с вх. № 22742 от 15.07.2024 г. по описа на СВ-Пловдив.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Съществува ли разпоредба, предвиждаща възможност за отбелязване в службата по вписвания на определение за частична отмяна на обезпечение чрез обезпечителна мярка „възбрана“ до определен размер, с която е обезпечено вземането.Поддържа се, че приетото от въззивния съд е в противоречие с определение № 3466 от 08.07.2024 по ч.гр.д.№ 1713/ 2024г. на ВКС, I ГО, съгласно което „актът на СГС /определение № 500 от 07.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС/, с който в рамките на обезпечителното производство е намалена сумата на обезпеченото вземане, може да бъде отбелязан в персоналната партида, по която е вписана възбраната, както и към основното определение на съда за допускане на обезпечителната възбрана, по аргумент от чл. 17, ал. 4, вр. чл.12 от Правилника за вписванията.
2. Допустимо ли е частичното заличаване на обезпечителна мярка- „възбрана“ до определен размер, а не по отношение на конкретен имот.По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 363 от 15.07.2024 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд, постановено по преписка с вх. рег. № 22742/15.07.2024 г., с което е отказал по искане на жалбоподателите да се разпореди отбелязване по молба с вх. № 22742 от 15.07.2024 г. по описа на СВ-Пловдив. Посочено е, че производството пред съдията по вписванията е започнало по заявление на жалбоподателите за отбелязване на определение № 500 от 07.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС.За да откаже извършване на поисканото отбелязване, съдията по вписванията е изложил съображения, че няма предвидена правна възможност за извършване на отбелязване към вече вписана възбрана.Констатирано е, че с обезпечителна заповед от 13.10.2021г., издадена от Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 2912/2021г. за обезпечаване исковете на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., е наложена възбрана върху имоти, собственост на ответното дружество „Сенид“ООД, представляващи дворно място от 15130 кв.м., УПИ-***, находящо се в [населено място], ведно с построените в него обекти. С определение № 500 от 07.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС, влязло в сила на 21.02.2024 г., е отменено допуснатото обезпечение само досежно неговия размер - до размера от 14 182 994.87 лв. за всеки от ищците или в общ размер на 42 548 984.61лв.С определение № 1085 от 23.04.2024 г. по ч. гр. д. № 923/2024 г. на ПОС е оставена без уважение частната жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу определение № 101 от 01.03.2024 г. на съдията по вписванията при РС-Пловдив, постановено по преписка вх. № 6117 от 01.03.2024 г., с което е постановен отказ по искане на жалбоподателите за частично заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вписана с дв. вх. № 35415, акт № 104, т.7 по описа на СВ-Пловдив, наложена въз основа на обезпечителна заповед от 13.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 2912/2021 г. на Софийския апелативен съд. Прието е, че според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 ОСГТК на ВКС, възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп.Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл. 4, б. „л“ ПВп).Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп.Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове - както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства, по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право.Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната.Поради това действие на възбраната всискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот.Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил.Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице.Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните.Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото - прекратено. Посочено е, че в производството по чл. 32а ПВ, вр. чл. 577 ГПК и сл. контролът върху подлежащия на вписване акт се извършва само от формална страна. Съдията по вписванията следва да направи преценка дали представеният акт подлежи на вписване.Разпоредбата на чл. 2 ПВп предвижда, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп. Прието е, че определение № 500 от 07.02.2024 г. по т.д. №1879/2021 г. на СГС, което жалбоподателите искат да бъде вписано/отбелязано, не е сред изброените в чл. 4 и сл. ПВп и не подлежи на вписване съгласно чл. 4 ПВп и чл. 114 ЗС, тъй като този съдебен акт нито налага възбрана на недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК, нито води до отмяна на вече наложена обезпечителна мярка по реда на чл. 397, ал. 1, т.1 ГПК като не съществува разпоредба, предвиждаща възможност за вписване на съдебното определение в имотния регистър.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Налице са основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по първия, поставен в изложението правен въпрос, който с оглед правомощията на касационната инстанция следва да бъде преформулиран по следния начин : допустимо ли е отбелязване на определение за частична отмяна на допуснато обезпечение на осъдителен иск за парично притезание, с което се намалява размера на обезпеченото вземане.Касационно обжалване следва да бъде допуснато не по реда на чл.280, ал.1, т.1 вр. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, а по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с оглед значимостта на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.С посоченото от жалбоподателя в изложението определение № 3466 от 08.07.2024 по ч.гр.д.№ 1713/ 2024г. на ВКС, I г.о. не е даден отговор на този въпрос тъй като с него не е било допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е бил потвърден отказа на съдията по вписванията за частично заличаване на възбрана върху недвижим имот.
Разпоредбата на чл.400, ал.2, изр.2 от ГПК предвижда, че налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги, а тази на чл.23 от Правилника за вписванията, че писването на възбраните се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот по реда на чл. 9.На вписване подлежат както възбраните, налагани за принудително събиране на парични вземания от съдебните изпълнители или от други държавни органи, натоварени с функция на принудително събиране на определени видове вземания, така и тези, които са налагат за обезпечение на облигационни или вещни искове.
Със ЗКИР е уредена организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър, който се състои от партидите на недвижимите имоти.Имотният регистър се въвежда за територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Създаването му за всеки съдебен район се открива със заповед на министъра на правосъдието и приключва със заповед, също издадена от министъра, с която се обявява въвеждането му.Съгласно чл. 74 ЗКИР до обнародването на втората заповед вписванията се извършват по досегашния ред.В разпоредбата на чл.24, б.“в“ от Правилника за вписванията е предвидено, че в заповедта за налагане на възбраната следва да се впише размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната.Това означава, че всички промени, които касаят размера на обезпеченото вземане следва да бъдат отразени в книгите за вписванията като това следва да бъде осъществено при съответно прилагане на разпоредбата на чл.17, ал.4 от Правилника за вписванията – чрез отбелязване в персоналната партида и отстрани на заповедта за налагане на възбрана.В това отбелязване трябва да има данни за актуалния размер на обезпеченото вземане и акта на съда, с което тази промяна е била допусната.
С оглед на така дадения отговор касационният съд намира, че обжалваното въззивно определение е неправилно.По делото са представени доказателства, че Софийският апелативен съд е допуснал обезпечение на исковете на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., срещу „Сенид“ООД, с което е наложена възбрана върху имоти, собственост на ответното дружество, представляващи дворно място от 15130 кв.м., УПИ-***, находящо се в [населено място], ведно с построените в него обекти, до размер на сумата от 51 000 000лв.С определение № 500 от 07.02.2024 г. по т.д.№ 1879/2021 г. на СГС, влязло в сила на 21.02.2024г., е отменено допуснатото обезпечение само относно неговия размер - до размера от 14 182 994.87 лв. за всеки от ищците или в общ размер на 42 548 984.61лв.Съдията по вписвания следва да отбележи промяната в размера на обезпеченото вземане, както и акта, с който това е било допуснато.
Налице са основания за допускане до касационно обжалване на обжалваното въззивното определение, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията.Същото следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което се укаже на съдията по вписванията да извърши отбелязване отстрани на вписаната възбрана актуалния размер на вземането, което същата обезпечава.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2128 от 01.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№2051/2024г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2128 от 01.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№2051/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение №363 от 15.07.2024 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд, като вместо това постановява:
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ по заявление вх.№22742 от 15.07.2024г. по описа на СВ-Пловдив подадено от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., намаленият размер на обезпеченото чрез възбрана вземане, извършено с определение № 500 от 07.02.2024 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно