КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

гр. София, 13.01.2025 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, ІI-ро отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: 1. Веселка Марева
2. Диана Коледжикова
като изслуша докладваното от съдията Коледжикова ч. гр. дело № 4352/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 115474 от 24.10.2024 г. на В. Л. Д., подадена чрез адв. Ю. С., срещу определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 846 от 23.07.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ по молба № 57208 от 23.07.2024 г. да се разпореди вписване на съдебно решение, постановено в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и противоречие със задължителната съдебна практика. Сочи, че в цитираните от него определения на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.264 ДОПК се прилага само за сделки, извършвани в нотариална форма, но не и за съдебни решения с вещно-прехвърлително действие. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване да се извърши исканото вписване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Приложима ли е нормата на чл.264, ал.1 ДОПК по отношение на подлежащ на вписване съдебен акт и следва ли към заявлението за вписване на такъв акт да се представи декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски?; 2. В производство по реда на чл. 274 ГПК при подадена частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията да впише съдебно решение, постановено по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ограничен ли е обхватът на извършваната от съда проверка до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, или има право да проверява материалноправните предпоставки на акта?; 3. Недопустим ли е отказ от вписване на съдебен акт, постановен по реда на чл.362, ал.1 ГПК, с който е обявен за окончателен предварителен договор по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат — заобикаляне на закона?
Твърди се също, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК към хипотеза, за която тя не е приложима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд е разгледал жалба срещу отказа на съдия по вписванията да разпореди вписване на съдебно решение за обявяване за окончателен на сключен между В. Д. като купувач и М. Д. де У. като продавач предварителен договор за продажба на недвижим имот. Отказът е мотивиран с нормите на чл.264 ДОПК, предпоставящи липсата на публични задължения на прехвърлителя на имота като условие за извършване на вписването. При направена проверка в електронната база данни на НАП съдията по вписванията установил, че М. Д. де У. има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, в размер на 6598,7 лева.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е приел, че съдебното решение, чието вписване е било поискано, е постановено неприсъствено по иск на В. Д. за обявяване за окончателен на предварителния договор, по който той е купувач, а неговата сестра М. Д. де У. е продавач. Последната имала публични задължения за 6598,70 лева, подлежащи на принудително изпълнение. Съдът приел, че в случая нормата на чл.264, ал.1 ДОПК е приложима, тъй като данните по делото сочели, че то е било заведено единствено с цел заобикаляне на нейното изискване.
По предпоставките за допускане на касационно обжалване. По третия въпрос не е осъществена общата предпоставка за допускане на определението до касационно обжалване. Съдът не е приел, че със сделката (предварителния договор) се цели заобикаляне на закона, което е забранен резултат. Приел е, че страните са избрали да не сключат договора в нотариална форма, в който случай за вписване на договора продавачката трябва да плати публичните си задължения. Вместо това купувачът предявил иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с оглед съдебната практика, че за вписване на съдебното решение не се изисква декларация за липса на публични задължения от продавача.
При изложените по-горе решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС, IІ-ро гражданско отделение, намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по първите два въпроса, обобщени съгласно правомощието на касационната инстанция, относно приложението на чл. 264, ал.1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и какъв е обхватът на проверката, която извършва съдът, разглеждащ отказ от вписване на такъв акт. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с решаващ извод на Софийския градски съд. Налице е и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като след изменението на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., в практиката на ВКС няма отговор на въпроса и той ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По така уточнения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение, намира следното: С т.6 на ТР ОСГТК № 7/2012 г. е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. Вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията, респективно съдът, разглеждащ жалба срещу негов отказ за вписване, не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. При обхвата на тази проверка следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия. С оглед тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК. Тази разпоредба касае вписване както на посочените в нея договори, така и на съдебните решения по чл.363 ГПК, защото те имат същия вещно-прехвърлителен ефект.
Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл.264, ал.4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл.264, ал.4 ДОПК. Нормите на чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл.264, ал.1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД
Случаите, за които съдебната практика, цитирана от частния жалбоподател, е приемала, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК е неприложима, се отнасят до хипотези, при които е било невъзможно да се изпълни изискването на чл.264, ал.1 ДОПК в редакцията на разпоредбата, при която длъжностните лица не са извършвали служебна проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, а за удостоверяване липсата на публични задължения у прехвърлителя се е изисквало представяне от него на декларация. Само когато за молителя в охранителното производство по вписването не е било възможно да изпълни изискването на закона по обективни причини, стоящи извън него, съдебната практика е приемала, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК е неприложима. Такива са случаите, при които се е извършвало вписване на съдебни решения с вещно-прехвърлителен ефект; вписване на постановление за възлагане, на акт за разпределение имуществото на организациите по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ и пр.
При настоящата редакция на разпоредбата не се изисква декларация от прехвърлителя, защото длъжностното лице по вписването извършва проверка по електронен път в НАП. След като е отпаднала невъзможността за молителя, тъй като вече не се изисква представяне на декларация от прехвърлителя, не съществува пречката, поради която съдебната практика, приемаше, че за посочените случаи не се прилага разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК.
По частната жалба. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, същата е неоснователна.
При извършване на проверката, която законът му е възложил, съдията по вписванията е констатирал наличие на публични задълженията на продавача по предварителния договор, поради което правилно е постановил отказ за вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор. Неправилно е становището на частния жалбоподател, че изискването на чл.264, ал.1 ДОПК не се отнася за вписване на съдебни решения – те не са изключени от обхвата на разпоредбата, а само по изключение, при невъзможност да се изпълни изискването й, когато разпоредбата е постановявала невъзможно за молителя условие - представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма публични задължения, вписването се е извършвало без прилагане на чл.264, ал.1 ДОПК. Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., не поставя такова неизпълнимо без съдействието на прехвърлителя условие. Ето защо изключението от прилагането на императивната норма на чл.264, ал.1 ДОПК не е налице. Когато при проверката по чл.264, ал.1 ДОПК се установи, че прехвърлителят или учредителят имат публични държавни или общински задължения, прехвърлянето може да се извърши след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Видно от правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при реално плащане на публичните задължения на продавача или внасяне на уговорената продажна цена за погасяването им. Нормата предоставя възможност за изпълнение на изискването на закона и без съдействие на продавача, поради което няма основание да се дерогира прилагането й. След като не е изпълнено изискването на чл.264, ал.4 ДОПК, правилно съдията по вписванията е постановил отказ да впише съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, а съставът на Софийски градски съд, сезиран с частна жалба срещу определението на съдията по вписванията, е потвърдил този отказ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343

гр. София, 29.01.2025 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4850/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Върджин Груп България“ ЕООД, гр. София, срещу определение № 827 от 08.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 520/2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 11.10.2024 г. на съдия по вписванията при Новозагорския районен съд за отказ за вписване на влязло в сила решение № 115 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. на Новозагорския районен съд.
Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния и закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателят е подал молба за вписване на влязло в сила решение № 115 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. на Новозагорския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между него и „ГН АГРО“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.Пет могили, обл. Сливен, представляващ УПИ I, кв. 38, с площ от 10 190 кв.м. Съгласно действащата редакция на ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съдията по вписванията е длъжен да извърши служебна проверка за задълженията към НАП (подлежащи на принудително изпълнение – чийто падеж е настъпил, а плащане няма), в това число и подлежащи на принудително изпълнение глоби по Закона за движение по пътищата и др. закони, като с тези изменения отпада изискването за представяне на декларация липса на задължения. При изпълнение на задължението за служебна проверка по електронен път в НАП съдията по вписванията е установил, че продавачът по предварителния договор „ГН АГРО“ ЕООД има задължения за плащане към НАП в размер на 55 061,58 лв. към дата 11.10.2024 г. Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже вписване на нотариален акт, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. Следователно задължение на съдията по вписванията е преди да разпореди вписване на съответния нотариален акт, да извърши проверка относно това дали прехвърлителят има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за цел да замести окончателния договор (нотариален акт) между страните и съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК (отм.) за издаване на препис от него страната е следвало да докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите задължения на праводателя към държавата и към банките по местожителството на праводателя, поради което при незаплащане на дължимите от праводателя й задължения тя не би го получила. Действащата разпоредба на чл. 364, ал. 2 ГПК предвижда, че не се издава препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. От действието тази разпоредба са изключени всички останали публични задължения, извън тези които се отнасят към конкретния имот, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т.е. съдът не може да откаже издаването на препис от съдебното решение, ако са налице други публични задължения на прехвърлителя. Нормата на чл. 364, ал. 2 ГПК не се явява специална по отношение на чл. 264, ал. 1 ДОПК, тъй като въвежда по-ограничени изисквания, касаещи единствено издаването на препис от решението, но не и условията за неговото вписване. След като са били изпълнени изискванията на чл. 364, ал. 2 ГПК съдът е издал препис от решението, но за да го впише, съдията по вписванията е бил длъжен да извърши вмененото му с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК задължение за проверка и при констатираното наличие на задължение към НАП от страна на продавача по предварителния договор, правилно е постановил отказ за вписване. По тези съображения отказът е потвърден.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при представено за вписване влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдията по вписванията да извърши проверка за наличие на задължение към НАП за „продавача“; 2. Следва ли, при действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ДОПК (в сила от 03.05.2024 г.), при представено за вписване влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдията по вписванията да извърши проверка за наличие на задължения към НАП за „продавача“; 3. Към кой момент трябва да е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на задължения.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Поставените от касатора свързани въпроси относно приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и проверката, която следва да извърши съдията по вписванията са решени в съответствие с практиката на ВКС – определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., ІІ г. о., която се споделя от настоящия състав и според която действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ГПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси съгласно практиката на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 827 от 08.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 520/2024 г. на Сливенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.