КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

гр. София, 13.01.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ : Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4688 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. П. срещу определение № 1184 от 01.11.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 823/2024г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение от 03.10.2024г. на съдия по вписванията към Районен съд-Бяла за отказ да бъде вписана нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост върху недвижим имот по чл. 100 ЗС.
Жалбоподатеката, чрез пълномощника си адв. Й., намира определението за неправилно. Счита, че съдът не е съобразил Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК, т.6, според което съдията по вписванията няма правомощие да проверява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска. Изискването, въведено от съдията по вписванията и възприето от съдебния състав, да се представят документи за удостоверяване правото на собственост върху имота, не кореспондира с правната уредба. Изтъква, че цитираната в определението съдебна практика не свързва правния интерес от исканото вписване с представяне на документи за правото на собственост.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване формулира въпросите: 1/ в правомощията на съдията по вписванията ли е да извършва проверка на изискванията за форма и съдържание на акта; може ли той да проверява материалноправните предпоставки за вписване на акта, след като това не е изрично предписано от закона; 2/ когато съдията по вписванията е сезиран с молба за вписване на отказ от право на собственост по чл. 100 ЗС, може ли да въведе като предпоставка за извършване на вписването да са представени документи за правото на собственост на отказващото се лице; 3/ когато отказващото се лице или неговия праводател не притежава титул за собственост на недвижимия имот, такъв не е бил съставян, има ли това лице материалноправен интерес да иска вписване на отказ от правото на собственост и как следва да го докаже. По първите два въпроса се визира допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а по третия - чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
К. П. П. е поискала съдията по вписванията при СВ-Бяла да извърши вписване на декларация за отказ от право на собственост с нотариална заверка на подписа, рег. №4533/2024г. Към заявлението е приложена декларацията, както и квитанция за платена държавна такса. Според декларацията К. П. П. се отказва от право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство от нейния баща Н. Т. Г., починал 2001г., а именно 1/6 ид.ч. от УПИ *-*, в кв.40 по кадастралния и регулационния план на [населено място], [община], обл.Р., с административен адрес: [населено място], [улица] площ от 1400 кв.м., с описани граници, заедно с 1/6 ид.ч. от построените в имота сгради- масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 92 кв.м., лятна кухня на един етаж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка на един етаж с площ от 16 кв.м.
Съдията по вписванията след извършване на служебна справка по персоналната партида на жалбоподателката е отказал да извърши исканото вписване на основание чл.32а, ал.1 от ПВ по съображения, че към заявлението не е представен документ за удостоверяване на правото на собственост, поради което е счел, че молителката не е легитимирано лице да иска вписване.
Русенски окръжен съд е намерил отказа за законосъобразен. Приел е, че правилно съдията по вписванията е съобразил дали лицето, което е поискало вписване на акта, е легитимирано за инициира производството. В определение №14 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2154/2020г. е посочено, че дали лицето, искащо вписване, е заинтересовано по смисъла на чл.8, ал.1 от ПВ се преценява конкретно, като е несъмнено, че с такъв интерес разполага само лице, чиято правна сфера ще бъде непосредствено засегната от вписването. Интерес да искат вписване на нотариално заверена декларация по чл.100 ЗС за отказ от вещно право на собственост върху недвижим имот имат носителят на правото на собственост, а също и другите съсобственици на имота, в чийто патримониум ще рефлектира отказа. Съдията по вписванията е длъжен да прецени правния интерес на лицето, което го сезира с молба за вписване. В този смисъл е определение № 147 от 10.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1470/2020г., I г.о. Тази проверка не може да се извежда само от правното твърдение на заявителя. Затова когато собственикът, респ. съсобственик иска вписване на отказ от вещно право на собственост, то същият следва да представи документът си за собственост, за да удостовери правният си интерес от вписването. Съдията по вписванията е длъжен да провери доколко това право съществува към момента на подаване на молбата за вписване, тъй като в противен случай би постановил недопустим акт. В случая жалбоподателката не е представила доказателства, че е титуляр на правото на собственост - нито на свое име, нито на наследодателя си заедно с удостоверение за наследници. Съдията по вписванията е извършил служебна проверка по партидата на заявителя, от който също не е установил той да е носител на вещни права върху имота. С оглед на това правилно е приел, че жалбоподателката не удостоверява по надлежния ред правния си интерес от исканото вписване. Според съда позоваването на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 относно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ, не намират приложение. Правомощията, визирани в тълкувателния акт касаят разглеждане на заявлението по същество, след като се установи, че производството по вписване е инициирано от легитимирано по смисъла на чл.8 ПВ лице.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос: дали съдията по вписванията може да проверява материалноправните предпоставки на вписвания акт, не е разрешен от съда в отклонение от разясненията в Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК, т.6. Съдът не е приел, че съдията по вписванията може да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт, а че има задължение да прецени правния интерес на молителя от извършване на съответното вписване. В същия смисъл относно задължението на съдията по вписванията са цитираните от съда определение № 147 от 10.09.2020г. по ч.гр.д. № 1470/2020 г. на I г.о. и определение № 14 от 18.01.2021г. по гр.д. № 2154/2020г. на І г.о.
Вторият въпрос е дали съдията по вписванията може да въвежда представянето на документи за правото на собственост като предпоставка за извършване на вписване на отказ по чл. 100 ЗС. Както бе посочено, не се касае до въвеждане на някакво ново материалноправно изискване от съдията по вписванията, а до необходимост от доказване на правния интерес от исканото вписване. А безспорно доказването на интереса от този вид вписване преминава през представяне на доказателства, от които да е видно, че отказващият се притежава правото на собственост.
Третото питане на жалбоподателката, поставено в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, се свежда до това по какъв начин следва да се докаже правния интерес, ако отказващото се лице не притежава титул за собственост на недвижимия имот нито на свое име, нито на наследодателя си. Въззивният съд не е разглеждал този въпрос, тъй като от страна на молителката липсва заявено твърдение, че не разполага с документ за собственост (нито в молбата за вписване, нито в частната жалба). За първи път въпросът се поставя в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. След като не е обусловил решаващите изводи на съда, той не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се допълни, че за установяване на правния интерес е достатъчно да е налице документ, от който да следва несъмнен извод, че отказващият се от правото на собственост притежава това право към момента на отказа, без да е нужно доказването да е пълно. Именно затова в случая съдията по вписванията е предприел служебно действия по проверка в система „ИКАР“ за налични вписвания и отбелязвания по партидата на молителката и на нейния наследодател за периода от 2002г. до момента на подаване на искането, но те не са дали резултат. Затова е постановил отказа. При липса на съставен нарочен документ за собственост молителят би могъл да представи доказателства, че имотът е деклариран на негово име по ЗМДТ и за него е заплащан данък върху недвижимите имоти, което е индиция за съществуване на право на собственост.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1184 от 01.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 823/2024г. на Окръжен съд-Русе по частната касационна жалба на К. П. П..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: