КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 245


гр. София, 22.01.2025 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 4452/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10591/09.08.2024 г. на Агенция за публичните предприятия и контрол, чрез главен юрисконсулт Г. К., срещу въззивно определение № 704/19.07.2024 г. по в.ч. гр. д. № 369/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Изключението, предвидено в чл. 6, ал. 4 ПВ (да не бъде прилагана скица, издадена от АГКК), приложимо ли е при вписването на влезли в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11 ПВ; 2. Относно формалните законови изисквания за вписване на съдебните решения.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
С въззивното определение е потвърдено определение № 1/09.05.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Чирпан, постановено по заявление вх. рег. № 1104/2024 г., с което е отказано вписването на влязлото в законна сила решение № 260004/12.04.2022 г. по гр. д. № 717/2020 г. на РС-Чирпан.
Въззивният съд е приел, че по преписката пред Служба по вписванията - гр. Чирпан е представен един брой официално заверен препис на подлежащия на вписване съдебен акт. Приложените следващи екземпляри представляват презаверени от заявителя копия на заверения от съда препис на съдебното решение, чието вписване се иска. Посочено е, че представените два броя копия не представляват официално заверени преписи, доколкото върху тях е положен параф върху щемпел „вярно с оригинала“ без уточнение за лицето, поставило своя подпис. Съгласно чл. 8, ал. 2, изр. второ ПВ за вписването на актовете по чл. 4 ПВ, с изключение на нотариалните такива, се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да бъде представен оригиналът на подлежащия на вписване акт. Съдът е приел, че в идентичен смисъл е и нормата на чл. 570, ал. 1, изр. второ ГПК, според която подлежащите на вписване, отбелязване и заличаване актове се представят в два или повече еднообразни екземпляра, като удостоверяването на верността на преписи от документи и книжа съгласно чл. 569, т. 2 ГПК представлява нотариално заверяване. Районният съд е издал на молителя Агенция за публичните предприятия и контрол само по 1 бр. официално заверен препис от всички съдебни решения, подлежащи на вписване, като останалите 2 бр. екземпляри са копия на официално заверения препис, без да е посочено от кого и в какво качество е извършено тяхното удостоверяване. Съдът е посочил, че по преписката не са събрани данни лицето, удостоверило вярността на преписа с неговия оригинал, да изпълнява нотариални функции, като не е изпълнено и законовото изискване удостоверяването да се извърши с надпис върху самия документ с щемпел по образец и да бъде записано в общия регистър със съответния пореден номер. Прието е още, че чл. 14 ПВ предвижда влезлите в законна сила съдебни решения да отговарят и на изискванията по чл. 6, ал. 3 ПВ, според които когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, към акта следва да бъдат приложени и скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива. Процесният недвижим имот, предмет на делото, решението по което е заявено за вписване, се намира в землището на [населено място], община Братя Даскалови. За селото е влязла в сила кадастрална карта от 10.04.2018 г., но скица на имота не е приложена към молбата на АППК до СВ-гр. Чирпан. Посочено е, че в случая не е налице изключението по чл. 6, ал. 4 ПВ.
Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби.
Поставеният първи въпрос не може самостоятелно да предпостави допускане касационно обжалване на определението. Това е така защото решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с нередовност на молбата за вписване поради неприлагане на изискуемия брой актове – в оригинал, респ. в официално заверен препис. С ТР № 7/2013г. по тълк.д.№ 7/2012г., ОСГТК е прието и че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ без да дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. Проверката на съдията по вписванията се ограничава по това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 2 ПВ за вписване на нотариалните актове по чл. 4 буква "а" се представят два еднакви първообраза от тях, а за вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. В този смисъл според чл. 9, ал. 2 ПВ вписаният акт се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя. Молителят не е изпълнил надлежно своето произтичащо от чл. 8, ал. 2 ПВ задължение, ведно с молбата за вписване да представи два броя официално заверени преписи на подлежащите на вписване съдебни актове, поради невъзможност за представяне на оригинал на съдебното решение. Подадената молба за вписване е приета за нередовна. За отстраняване на недостатъците съдията по вписванията не може да дава указания, в каквато връзка са поддържаните в жалбата доводи.
По втория въпрос следва да се имат предвид постановките на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в т.6 от него проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВп относно това това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание.
Не се констатира и наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не може да се приеме, че обжалваното определение е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, или че е явно необосновано, поради което не се налага извод да е налице очевидна неправилност, налагаща допускането му до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 704/19.07.2024 г. по в.ч. гр. д. № 369/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.