КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 438

гр. София, 03.02.2025 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 163 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Дакар – 2004“ ЕООД срещу определение № 3143 от 13.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1852/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 20 от 11.11.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Айтос за отказ за заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – Айтос под акт № 8, том I, вх. рег. № 202/23.01.2018 г.
Въззивният съд е приел, че съдията по вписванията е сезиран с искане за заличаване на договорна ипотека, към което са приложени молба-съгласие с нотариална заверка на подписа на Ц. О. Г. и А. А. Р. от 23.10.2024 г., в качеството им на пълномощници на кредитора - „Първа инвестиционна банка“ АД. За удостоверяване на представителната власт на А. А. Р., от двама от изпълнителните директори на банката-кредитор (Н. Х. Б. и С. А. П.) е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите им от 18.09.2024 г. Пълномощникът Ц. Г. се явява представител на двама от изпълнителните директори на „Първа инвестиционна банка“ АД (Н. Х. Б. и Ч. Г. З.) по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите им от 09.01.2024 г. При служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията по партидата на банката-кредитор съдията по вписванията е установил, че един от подписалите пълномощното в полза на Ц. Г. изпълнителни директори на дружеството – Ч. Г. З., е бил представител на кредитора до 07.10.2024 г. С оглед на това е прието, че към момента на нотариалната заверка на молбата-съгласие за заличаване на договорната ипотека, както и към момента на подаване на заявлението, един от пълномощниците на кредитора – Ц. Г., не е надлежен упълномощен представител на двама от изпълнителните директори, които съгласно чл. 10 ЗКИ представляват банката. В резултат съдията по вписванията не е бил надлежно сезиран за заличаване на договорната ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, тъй като представената по преписката молба-съгласие не съдържа безспорно волеизявление от действителните управляващи органи, поради което постановеният отказ е законосъобразен.
Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за неправилно, поради което иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира въпросите:
1. Обвързва ли упълномощителят–юридическо лице пълномощно от органен представител след неговото заличаване в Търговския регистър (преустановяване на качеството му на представител на търговеца).
По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, а при условията на евентуалност - че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика.
2. Разполага ли съдията по вписванията с правомощия да извършва преценка за наличие на представителна власт на упълномощените лица за вписване/заличаване на вписване.
По втория въпрос се сочи противоречие с ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:
Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Атакуваното пред ВКС определение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. счита, че в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по нито един от формулираните в изложението към частната касационна жалба въпроси, тъй като не се констатира противоречие с визираната от частния жалбоподател задължителна практика на ВКС. Тези въпроси не са били предмет на обсъждане и разрешаване в посочените по-горе тълкувателни решения. Освен това, вторият въпрос е твърде общо поставен и предполага разглеждането на множество възможни хипотези.
Съдът намира и че въпросите, отнесени към конкретните решаващи мотиви във въззивното определение и извършената проверка на представителната власт на лицата, упълномощили пълномощниците на банката, нямат значение за крайния изход на делото. За да направи този извод, същият констатира, че молбата-съгласие за заличаване на договорната ипотека изхожда от двама пълномощници на „Първа инвестиционна банка“ АД, като единият от тях – А. А. Р., въобще не е упълномощена с представеното пълномощно да представлява банката пред службите по вписванията при заличаване на ипотеки. Такова упълномощаване се съдържа в пълномощното на другия пълномощник (Ц. О. Г.), но той не разполага със самостоятелни права в това отношение. Тъй като за заличаване на ипотеката се изисква дадено съгласие от кредитора (чл. 179 ЗЗД, чл. 19 ПВ), когато то е заявено от пълномощник, последният следва да разполага с необходимата представителна власт съгласно представеното пълномощно. В противен случай съгласие не е налице.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3143 от 13.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1852/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.