КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е


№ 75

гр.София, 10.02.2025 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря А.Иванова, като изслуша докладваното от съдия Д.Ценева гр.д.№ 171 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Био Пауър Инвест“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя В. Ц., чрез адв. А. Г., срещу въззивно решение № 200 от 11.07.2022 г. по в.гр.д. № 41/2022 г. на Окръжен съд-Монтана. С него е отменено решение № 260003 от 05.01.2021 г. по гр.д. № 1232/2020 г. на Районен съд - Враца и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Био Пауър Инвест“ ООД против В. А. Т., „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Ассет Трейд“ ЕООД иск за установяване, че вписването под рег. № 2979 от 27.11.2014 г. на Службата по вписванията - гр. Кула на искова молба от В. А. Т. срещу „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД и „Ассет Трейд“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца Т. на два договора за покупко - продажба на недвижими имоти, сключени между „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД като продавач и „Ассет Трейд“ ЕООД като купувач, е недопустимо на основание чл. 537, ал.2 ГПК във вр. с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация В. А. Т., „Еп Копр Пропъртис“ ЕООД и „Ассет Трейд“ ЕООД не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск по чл. 537, ал.2 ГПК във вр. с чл. 90 и чл. 88 ЗКИР за установяване недопустимост на вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД. Твърдял е, че исковата молба е била нередовна, тъй като не е била внесена по сметка на съда дължимата държавна такса и описанието на недвижимите имоти, предмет на атакуваните по реда на чл. 135 ЗЗД прехвърлителни сделки, не съответствало на изискванията на чл. 6, ал.1, б.“в“ ПВ чрез посочване на техните граници.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 90 ЗКИР визира три хипотези за заличаване на вписване в имотния регистър - недопустимост на вписването, недействителност на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, всяка от които предполага порокът да бъде установен чрез успешно проведен иск по чл. 537, ал.2 ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че вписването на исковата молба е разпоредено от районния съдия, който е извършил проверка относно нейната редовност и не е било в правомощията на съдията по вписванията да подлага на контрол правилността на тази преценка. Оттук е заключил, че не е налице недопустимо вписване, поради което и искът се явява неоснователен.
С постановеното по настоящото дело определение № 3334 от 02.11.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписване на искова молба, да извърши самостоятелна преценка относно наличието на законовите изисквания за редовност на вписването в случаите, когато вписването е разпоредено от съд.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Редът и изискванията за вписване на искови молби са регламентирани в чл. 12 ПВп. Съгласно цитираната разпоредба, за да се извърши вписването или отбелязването, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на делото, както и препис или препис-извлечение от молбата. Необходимо условие за вписване на исковата молба е същата да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВп - да индивидуализира страните и недвижимия имот. Целта на тези изисквания е да се гарантира вписване само на редовна искова молба, въз основа на която ще се развие спорно исково производство, и да се даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, а в определени от закона случаи - да създаде противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписване на исковата молба.
Индивидуализацията на страните и предмета на делото, както и предварителното заплащане на държавна такса за образуването му, когато такава се дължи, са изисквания и за редовност на всяка искова молба - чл. 127, ал.1, чл. 128 ГПК. За редовността на исковата молба следи служебно във всяко положение на делото съдът, пред който то е висящо.
Вписването на исковите молби, посочени в чл. 114 ЗС, не е изискване за редовност на същите, но предвид разпоредбата на чл. 114, б. “в“ ЗС в рамките на задължението си да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес, съдът указва на ищеца да впише исковата молба. Неизпълнението на това указание се приравнява по последици с неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба и е основание по смисъла на чл. 129, ал.3 ГПК за нейното връщане /ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС/.
С ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че може да бъде отказано вписването на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота, с изключение на случаите, когато вписването е разпоредено от съда - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че редовността на вписана по разпореждане на съд искова молба не може да се проверява както от съдията по вписванията, така и от съда, разглеждащ иск по чл. 90, ал.1 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписването. Тази преценка е в правомощията единствено на съда, сезиран с вписаната исковата молба. Правилността на извършената от съда преценка може да бъде проверявана само по реда на инстанционния контрол в рамките на образуваното по вписаната искова молба исково производство.
С оглед дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, същото в частта му по предявените искове срещу ответниците В. А. Т. и „Ассет Трейд“ ЕООД се явява правилно и като такова и на основание чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
В частта му по предявения иск срещу ответника „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ въззивното решение следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск срещу неправоспособно лице: юридическо лице, за което от служебна справка в Търговския регистър се установява, че на 15.09.2022 г., след приключване на проведено производство по несъстоятелност, е било заличено.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 200 от 11.07.2022 г. по в.гр.д. № 41/2022 г. на Окръжен съд-Монтана В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Био Пауър Инвест“ ООД против „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск за установяване, че вписването под рег. № 2979 от 27.11.2014 г. на Службата по вписванията - гр. Кула на искова молба от В. А. Т. срещу „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД и „Ассет Трейд“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца Т. на два договора за покупко - продажба на недвижими имоти, сключени между „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД като продавач и „Ассет Трейд“ ЕООД като купувач, е недопустимо на основание чл. 537, ал.2 ГПК във вр. с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 200 от 11.07.2022 г. по в.гр.д. № 41/2022 г. на Окръжен съд-Монтана В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.