Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Н. М. от гр. М. е обжалвала решението на окръжния съд гр. М. от 13.05.2004 г. по гр. д. № 20/2004 г. и е постановено ново решение. С него съдът уважил първоначалния иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от А. Т. срещу Н. М. за признаването й за собственик на 1/2 ид. част от апартамент № 5, със застроена площ 84 кв. м, находящ се в жилищен блок в гр. М., ул. "М." № 8, етаж 3, заедно с 1/2 идеална част от мазе № 5 и 1/2 идеална част от гараж, находящи се в същата сграда.
Със същото решение окръжният съд отхвърлил ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, предявен от Н. М. срещу А. Т. за предаване владението върху 1/2 ид. част от апартамент № 5, находящ се на ет. 3, заедно с 1/2 ид. част от мазе № 5 и от гараж в жилищна сграда, находяща се в гр. М., ул. "М.", № 8.
В касационната жалба се твърди, че решението на окръжния съд било неправилно, поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, а така също и като необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното:
Първоначалният собственик ЕТ "И. К." с апартамент № 5, находящ се на третия етаж от масивна четириетажна сграда, построена в гр. М., ул. "М.", № 8, заедно с принадлежащото му мазе № 5 и гараж, извършил две сделки: първо с предварителен договор от 17.03.1995 г. "продал" на Н. М. апартамент № 5 заедно с принадлежащото мазе и гараж от 20 кв. м, намиращ се зад жилищната сграда за сумата 705 100 лева - недоминирани, а след повече от една година, с друг предварителен договор от 10.12.1996 г. "продал" същия недвижим имот с изключение на гаража (гаражът, описан като гараж № 1 от 16.5 кв. м, намиращ се в източната страна на магазина на партера от към улица "М.") за сумата 10 000 щатски долара.
Първият предварителен договор от 17.03.1995 г. бил обявен за окончателен с решение от 29.07.1999 г. по гр. д. № 296/1997 г. на окръжен съд гр. М. Исковата молба, видно от поставения печат на съдията по вписванията, е била вписана на 27.04.2001 г. Решението е влязло в сила на 6.03.2001 г. и от този момент нататък Н. М. е била изключителен собственик на недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 17.03.1995 г. По-късно тя се снабдила и с нотариален акт № 116 от 15.05.2001 г. на нотариус Б. П. с район на действие гр. М., вписан на 15.05.2001 г.
Едноличният търговец И. К. със съгласието и на своята съпруга Б. К. след няколко месеца, вече с нотариален акт № 185 от 5.08.1997 г. продал на А. С. и на неговата дъщеря А. Т. апартамент № 5, заедно с принадлежащото му мазе и гараж № 5 с полезна площ 15 кв. м, за общата сума 742 699 лв.
С влязло в законна сила решение по гр. д. № 941/2001 г. на районния съд в гр. М., А. Т. е бил осъден да предаде владението върху 1/2 идеална част от апартамента и мазето и от гараж от 20 кв. м площ, намиращ се зад жилищната сграда.
Настоящето производство е било по спор за собственост върху другата 1/2 идеална част от апартамента и мазето и върху 1/2 идеална част от гараж с полезна площ 15 кв. м (по първоначалната искова молба) и за 20 кв. м площ по насрещния иск.
Решаващо обстоятелство по делото е вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и съответно вписване на нотариалния акт № 185 от 5.08.1997 г. Защото вписването е юридически акт с гражданскоправно действие - чл. 1 от Правилника за вписванията. Целта е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде и защита на приобретателя. Вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице, вписали или придобило вещно право след вписания придобивен акт на първия приобретател. В случаите, какъвто е настоящият, ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът на вписването на първото прехвърляне. Правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове могат да се противопоставят на трети лица. Няма значение добросъвестността на този, който е вписал пръв своя акт. Вписването е държавен акт и не въздейства върху самия вписан акт, не превръща нищожната сделка в действителна и обратно - порочността на вписването не влияе върху действителността на вписаната сделка или документ. А що се отнася до вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом тя е вписана, трети лица, които след вписването са придобили вещни права или наложат възбрана на недвижимия имот, не могат да противопоставят тези свои права на ищеца по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД - чл. 114, т. "б", и "в" ЗС. Съгласно чл. 115 ЗС, ако в дадения от съда 6-месечен срок за вписване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът не го впише, ефектът на вписаната преди това искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД отпада и вече ще важи новото вписване на решението или на издадения нотариален акт за в бъдеще.
По настоящето дело Н. М. е вписала исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на 27.04.2001 г., решението по обявяването му за окончателен е влязло в сила на 6.03.2001 г. и издаденият въз основа на решението нот. акт № 116 от 15.05.2001 г. е вписан на същата дата - на 15.05.2001 г. или в 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС.
По делото няма данни за вписване нотариалния акт № 185 от 5.08.1997 г., с който А. Т. се е легитимирала като собственик на 1/2 ид. част от недвижимия имот. По делото не е изяснено дали и двете страни спорят за един и същ гараж.
Спорът е останал неизяснен от фактическа страна и след като са допуснати нарушения и на съществени съдопроизводствени правила, довели до необосновани правни изводи, решението следва да се отмени изцяло и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав - чл. 218 ж ГПК.