КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 927 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2163/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова
чл. 7 ЗВСОНИ


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).


Образувано е по касационна жалба на И. Б. Г. от гр. С., срещу решение от 14.12.2006 г. по гр. д. № 1491/2006 г. на Софийски градски съд, с което след като частично е отменено решение от 15.02.2006 г. по гр. д. № 4749/1992 г. на Софийски районен съд, е уважен иска на Л. С. А. против И. Б. Г., С. Б. Г. и С. о. с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за 5/6 ид.части от апартамент в гр. С.


В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде обезсилено, евентуално отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки.


Ответникът по жалбата Л. С. А. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено по съображения в писмени бележки.


Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:


Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима.


Въззивният съд след като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил иска на Л. С. А. /в чието лице продължило производството след смъртта на ищцата Е/ против И. Б. Г., С. Б. Г. и С. о. с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за 5/6 ид.части от апартамент в гр. С.


За да постанови този рeзултат въззивният съд е приел, че атакуваният договор за продажба по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 1957 г. е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НПЖДЖФПНС при осъществяване на продажбата на жилището - поради подписване на договора за продажба от страна на зам.председател на ИК на Б. РНС, вместо от председателя на ИК на СГНС или от натоварено от него длъжностно лице. Намерил е, че не са установени останалите релевирани основания за нищожност на сделката.


Неоснователни са доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по наведено извън срока за предявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ основание - нарушение на чл. 4, ал. 1 от НПЖДЖФПНС от 1957 г. С първоначалната искова молба ищцата е посочила, че договорът за продажба е сключен в нарушение на реда за продажба на държавните имоти и при използване на служебно и партийно положение. Така както е формулирана исковата молба в нея не са посочени конкретни твърдения за нарушения на нормативни актове. Затова първоинстанционният съд е указал на ищцата да уточни нарушенията на нормативните актове, които са опорочили сделката. С молба от 12.09.1998 г. ищцата е изложила фактически твърдения относно извършването на продажбата в нарушения на нормативни актове, включително като договорът за продажба е подписан от зам.председател на ИК, който не е бил управомощен да стори това. Т.е. предявен е иск и въз основа на фактически твърдения за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 1957 г., както правилно е приел въззивния съд.


С исковата молба ищцата е предявила общо основанията за нищожност поради нарушение на нормативни актове, като не ги е конкретизирала. Уточнението, извършено в хода на производството, след изтичане на преклузивния срок е извършено съгласно изрично предвидената възможност за това в чл. 100, ал. 3 от ГПК (отм.) и в този случай исковата молба се счита редовна от датата на предявяването й, съгласно чл. 100, ал. 4 от ГПК (отм.). Поради това правилно въззивният съд е приел, че наведеното основание за нищожност - нарушение на чл. 4, ал. 1 от НПЖДЖФПНС от 1957 г., е уточнено в срока за предявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ и подлежи на разглеждане. По изложените съображения доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, са неоснователни.


Основателни са доводите на касатора, че изводите на въззивния съд за заместването на починалата ищца от Л. А. въз основа на завет от 1.07.1998 г., са направени без да се извърши преценка на това завещание с оглед на действащите процесуалноправни норми, регламентиращи установяването на съдържанието на чуждото право. Завещанието е съставено в САЩ въз основа на разрешително за нотариус, издадено за щат Ню Й. Въззивният съд е приел, че завещанието легитимира А. като правоприемник на починалата ищцата, тъй като е нотариално завещание и не е оспорено. Не са изложени съображения за извършен избор на приложимото право, с което съществено е нарушен чл. 4, ал. 1 от ГПК (отм.).


Съгласно чл. 90, ал. 2 от Кодекса за международно частно право /обн., ДВ, бр. 42 от 17.05.2005 г./ завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата: 1. в която то е съставено, или 2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или 3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или 4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.


Завещанието от 1.07.1998 г. не е извършено съобразно изискванията на българското право, съгласно което компетентен да състави нотариално завещание е българският нотариус, какъвто очевидно не е разглежданият случай. Въззивният съд не е извършил преценка на действителността на завещанието по форма въз основа на американското право. Такава преценка съдът е трябвало да извърши съгласно чл. 90, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от КМЧП, във връзка с разпоредбата на чл. 43 от КМЧП, съгласно която установяването на съдържанието на чуждото право е възложено на съда. При наличие на доводи на ответника в писмените бележки пред първата инстанция, че с документите по делото не е установено съдържанието на американското право относно формата на завещанието, въззивният съд е следвало да установи служебно съдържанието на чуждото право, включително като ползва възможностите по чл. 43 от КМЧП, за да отговори дали завещанието от 1.07.1998 г. отговаря на изискванията за действителност на завещанието по форма.


По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени в обжалваната част и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наследниците на ответника по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ - купувач по сделката, имат положението на необходими другари и поради това при подадена жалба от единия от тях, приложение намира разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ГПК (отм.).


Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решението от 14.12.2006 г. по гр. д. № 1491/2006 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 15.02.2006 г. по гр. д. № 4749/1992 г. на Софийски районен съд, е уважен иска на Л. С. А. против И. Б. Г., С. Б. Г. и С. о. с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за 5/6 ид. части от апартамент в гр. С.


ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски градски съд.