КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

София,09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 559 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Евро Енерджи Болкан“ ООД срещу решение № 1251 от 31.10.2023 г. по в. гр. д. № 1362/2023 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е уважил предявения срещу него иск по чл.90 ЗКИР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – договор по чл.193, ал.1 ЗУТ за безвъзмездно учредяване в негова полза на сервитут – право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, който сервитут тежи върху имота на ищеца „Добрев Енерджи“ ЕООД. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си.
Ответникът в производството „Добрев Енерджи“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. Освен тезата, че в случая следва да намери приложение чл.64 ЗЕ, а не чл.193 ЗУТ, ответникът развива и допълнителни съображения, че процесният договор по чл.193 ЗУТ, от който черпи права жалбоподателят, е нищожен поради липса на форма, тъй като според писмото на нотариус Ж. Р. през 2019 г. тя не е удостоверявала подписи или други действия, касаещи договор за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и че в архива й не е открит Акт № 79, т.IV, вх. рег. № 1076/27.06.2019 г. на СВ-Елхово.
С определение № 5923 от 18.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за преценка правилността на извода на съда, че в процесния случай не са спазени изискванията за присъединяване на енергийното предприятие на жалбоподателя „Евро Енерджи Болкан“ ООД към енергийната система на страната посредством електропровод, преминаващ през имота на ответника по касация „Добрев Енерджи“ ЕООД, при наличието на договор по чл.193 ЗУТ между собствениците на господстващия и служещия имот. Прието е, че при произнасянето по същество следва да се прецени съотношението между чл.193 ЗУТ и чл.64 ЗЕ от гледна точка на това в чия полза се учредяват двата вида сервитути и дали изискването на чл.64 ЗЕ се прилага при изграждане на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 260032 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 11688/2020 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по предявения от „Добрев Енерджи“ ЕООД срещу „Евро Енерджи Болкан“ ООД иск по чл.90, ал.1, пр.3, вр. чл.88 ЗКИР, че в Служба по вписванията при Районен съд-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх. рег. № 1016, акт № 79, том IV, и с което е било отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти – ищецът „Добрев Енерджи“ ЕООД е собственик на ПИ 026100 по КВС на [населено място], [община], а ответникът „Евро Енерджи Болкан“ ООД е собственик на ПИ [№]. Двата имота са предназначени за производство на ел.енергия, като за имота на ответника има разрешение за ползване от 22.05.2012 г. на фотоволтаична електроцентрала. На 27.06.2019 г. в Служба по вписванията при Елховския районен съд е вписан договор с нотариална заверка на подписите № 2011/18.03.2009 г. за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Сервитутът е учреден в полза на имота на ответника „Евро Енерджи Болкан“ ООД и тежи върху имота на ищеца „Добрев Енерджи“ ЕООД.
Прието е, че според съдебно-техническата експертиза при учредяване на процесния сервитут не е проведена процедурата, предвидена в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Проведена е процедура в съответствие с изискванията на ЗУТ, без да е съобразена с изискванията на ЗЕ. Има и издадена заповед № РД 342/03.06.2009 г. на кмета на [община], с която се учредява право да се прокара електропровод съобразно одобрения ПУП /парцеларен план/. Тази заповед е издадена на основание чл.193 ЗУТ. Изграденият електропровод се явява част от електроенергийната система на страната, свързана с производството и преноса на електрическа енергия, и представлява част от техническата инфраструктура. Самият поземлен имот, за който се учредява процесният сервитут, е с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че в конкретния случай няма еднократно изплатено обезщетение, а е посочен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура.
От правна страна въззивният съд се е позовал на отделни алинеи на чл.64 ЗЕ и практика на ВКС по прилагането им. Посочил е, че съгласно чл.64, ал.1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути; че съгласно чл.64, ал.2 ЗЕ сервитут е правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие; че сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот –чл.64, ал.4 ЗЕ; че по аргумент на противното от чл.67, ал.2 ЗЕ когато сервитутът засяга имоти, които не са публична собственост, той възниква след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл.64, ал.6 ЗЕ. Въззивният съд се е позовал и на определение № 2 от 02.01.2021 г. по гр. дело № 3541/2020 година на ВКС, съгласно което сервитутите по чл.64, ал.2 ЗЕ се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, а отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64, ал.2 ЗЕ и прокарването им се извършва по реда на чл.193 ЗУТ, доколкото съгласно § 5, т.31 ДР на ЗУТ техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването. Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т. е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи . Поради това, когато за присъединяването на потребител към вече съществуваща обща мрежа за електроснабдяване е необходимо прокарване на отклонение в частен интерес, е допустимо правото на прокарване на отклонението през чужд имот да се учредява доброволно, т. е. при постигане на съгласие между енергопреносното/електроразпределителното дружество и собственика на имота.
Прието е, че в случая е неприложима нормата на чл.193 ЗУТ, тъй като не са налице предвидените от закона изисквания за това. В случая ЗЕ се явява специален и е било необходимо да се стъпи на разпоредбата на чл.64 ЗЕ, за да възникне сервитутното право. Съдът се е позовал на експертизата по делото, съгласно която за процесния енергиен обект не е проведена предвидената в Закона за енергетиката процедура, а неправилно е проведена такава по ЗУТ. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ. Отсъства и дължимото еднократно изплатено обезщетение, а е посочен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура. Макар и според въззивния съд това заключение да съдържа в себе си повече правни изводи, то дава основание да се приемат фактическите констатации в него – липсата на процедура за изготвяне на ПУП и липсата на еднократно обезщетение.
Решението е неправилно – чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че процесният електропровод служи да пренесе електрическата енергия, генерираната от соларната електроцентрала на ответника, до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ.
Фактическата констатация за предназначението на електропровода е правилна, но изведеният от нея правен извод е очевидно неправилен.
Действащата към настоящия момент правна уредба на сервитутите, свързани с енергийни обекти, се съдържа в два закона – Закон за енергетиката и Закон за устройство на територията, както и в подзаконови нормативни актове, като чл. 64 ЗЕ се съдържа в специален закон, който урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение, съхранение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.
Общата дефиниция на понятието „техническа инфраструктура“ е дадена в § 5, т. 31 ДР на ЗУТ – „техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Електропроводите съгласно § 1, т. 21 ДР на ЗЕ са въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на Закона за устройство на територията. В този смисъл електропроводите, като част от електропреносната мрежа (§1, т. 20 ДР на ЗЕ) и от електроразпределителната мрежа (§ 1, т. 22 ДР на ЗЕ), са част от техническата инфраструктура, по отношение на която приложение намират както разпоредбите на ЗЕ, така и разпоредбите на ЗУТ. Обекти на техническата инфраструктура са и енергийните обекти (§1, т. 23 ДР на ЗЕ), като в законодателството се провежда разграничение и на различните видове мрежи, сред които и т.нар. „спомагателни“. По отношение на електропроводите също е налице диференциация, като е предвидено съществуването включително и на „директен електропровод“, „междусистемен електропровод“.
Дефиницията на понятието „сервитутна ивица“ се съдържа в §5, т. 33 ДР на ЗУТ, съгласно която „сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. Законът не ограничава възможността сервитутните ивици да се ситуират само върху урегулирани поземлени имоти, т.е. върху имоти, които са урегулирани с подробен устройствен план и не поставя подобно изискване при учредяване на сервитут по реда на чл. 193, според която правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. „Общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ съгласно § 5, т. 32 ДР на ЗУТ са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. Въпросът е дали в приложното поле на чл. 193 ЗУТ попада и хипотезата на учредяване на сервитут за изграждане на отклонение, необходимо за свързването на енергиен обект, т.е. обект, който произвежда електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, част от който са и съответните спомагателни мрежи и съоръжения, когато енергийният обект се намира в неурегулирана територия по смисъла на §5, т. 3 ДР на ЗУТ, доколкото съгласно чл. 64, ал. 4 ЗЕ сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти. Липсата на подробен устройствен план за съответната територия би възпрепятствало самата възможност за присъединяване на съответния енергиен обект, изграден в съответствие с действащото законодателство и притежаващ необходимия лиценз, към електропреносната мрежа на страната.
Наред с това следва да бъде извършен анализ и на вида мрежи и съоръжения, чрез които се извършва преноса на произведена електроенергия, както и на реда и начина, по който се извършва присъединяването на такъв обект, в частност на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия, за който са спазени съответните, установени в закона изисквания, като според ал. 2 е длъжен да определи технически възможното място на присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на електрическите мрежи. Наред с това в чл. 116, ал. 5 ЗЕ изрично е предвидено, че електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване и не са елемент от електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се изграждат от производителя или от оператора на съоръжение за съхранение на електрическа енергия за негова сметка и са негова собственост. „Място на присъединяване към електрическата мрежа“ съгласно §1, т. 33 ЗЕ, е всяка от точките в конструкцията на преносната или разпределителната електрическа мрежа, към която са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече клиенти или производители. Т.е. проведено е отграничаване на съоръженията за присъединяване на производител. В този смисъл следва да се приеме, че сервитут за електропроводи, които са елемент от електропреносната и електроразпределителната мрежа и са собственост на съответното електропреносно или електроразпределително дружество, се учредяват по реда на чл. 64 ЗЕ, докато за електропроводите, които свързват уредбите по чл. 116, ал. 4 със съответната електрическа мрежа на мястото на присъединяване и не са елемент от електропреносната и електрозапределителната мрежа, сервитути могат да се учредяват и по реда на чл. 193 ЗУТ. Нанасянето на подземните кабели в кадастралната карта безспорно е необходимо, независимо от техния вид, за да се знае къде се намират и да не се стигне до прекъсване при изкопни работи, но изискването на чл. 64, ал. 4 ЗЕ не във всички случаи следва да се приеме за приложимо.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в случая лицето, което твърди, че в негова полза е учреден сервитут по реда на чл. 193 ЗУТ, е собственик на фотоволтаична електроцентрала, като за първи път в българското законодателство обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, цялостно и систематично са уредени с влезлия в сила през 2007г. Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (обн. ДВ, бр. 49 от 19.06.2007г., отм. бр. 35 от 2011г. със сега действащия Закон за енергията от възобновяеми източници). Както предвижда чл. 15 от този закон, разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, са за сметка на производителя, като разпоредбите на чл. 14 изрично препращат към чл. 116, ал. 5 и ал. 5 ЗЕ. Предвидената в чл. 14 минимална схема на присъединяване съгласно §1, т. 11 от закона представлява най-икономичната съвкупност от електрически уредби и електропроводни линии за присъединяването на даден обект, определена в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба за устройство на територията, за устройство, безопасност и експлоатация на електрическите мрежи, техническите спецификации и използваните от преносното, съответно разпределителното предприятие съоръжения и технологии за изграждане и за ремонтно-експлоатационно обслужване на мрежовата инфраструктура, т.е. изрично е препращането към действащата уредба за устройство на територията. За разлика от сега действащия Закон за енергията от възобновяеми източници, в отменения Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (който е действал към момента на сключване на процесния договор) не предвижда изрично приложимост на Закона за енергетиката, от което следва извод, че разпоредбите на Закона за енергетиката следва да бъдат прилагани само съответно и без при това да се отрича приложимостта на разпоредбите на ЗУТ, към които Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата дори директно препраща. Едва през 2023г. с ДВ, бр. 86/2023г., в сила от 13.10.2023г., е извършено изменение на чл. 64 ЗЕ, като е добавена нова ал. 11, според която при разширение на съществуващи и при изграждане на нови енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на ал. 2 – 10, освен в случаите, когато това е регламентирано в специален закон.
Наред с това следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че собственикът на фотоволтаична (соларна) централа не може да продава ел. енергията пряко на потребителите, а е длъжен да я предостави на електропреносно или електроразпределително дружество, като за целта следва да бъде извършено съответното присъединяване в определена точка.
От този анализ на нормативната уредба, действала към 18.03.2009 г., следва извод, че учредяването на сервитут за прокарване на отклонение, посредством което фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия се свързва с електропреносната и електроразпределителната мрежа в точката за достъп до границата на собственост на електрическите съоръжения, може да се извърши по реда на чл. 193 ЗУТ.
Отношенията между страните по настоящото дело по повод прокарване на кабелно трасе през имота на ищеца „Добрев Енерджи“ ЕООД с цел свързване на фотоволтаичната централа на ответника „Болкан Енерджи“ ЕООД към общата електрическа мрежа датират от 2009 г., когато е сключен между тях договор по чл.193, ал.1 ЗУТ с посочения предмет. Към 2009 г. разпоредбата на чл.64, ал.11 все още не е приета. За свързването на тези обекти чрез прокарване на съответно отклонение към общата електрическа мрежа, което ще минава през чужд поземлен имот, се прилага правилото на чл.193, ал.1 ЗУТ – изисква се писмен договор с нотариална заверка на подписите. Въпрос на лична преценка на договарящите страни е дали ще се споразумеят за заплащане на парично обезщетение за прокарване на отклонението на електрическата мрежа през чуждия имот, или това ще стане безвъзмездно, както е в случая. Преди 13.10.2023 г., когато влиза в сила новата ал.11 на чл.64 ЗЕ, спрямо присъединяването на обектите за производство на ел.енергия от възобновяеми източници към общата електрическа мрежа не се прилагат разпоредбите на чл.64, ал.4, т.1 и т.2 ЗЕ -влязъл в сила ПУП, който да определя сервитутните зони и изплащане на еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот.
При положение, че през 2009 г. процесният електропровод присъединява енергийния обект в имота на ответника към общата електрическа мрежа чрез отклонение, което преминава през имота на ищеца, възникналият във връзка с това сервитут е по чл.193, ал.1 ЗУТ. Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че за възникване на този сервитут са приложими правилата на чл.64, ал.4, т.1 и т.2 ЗЕ. Тези изисквания в случая не се прилагат. Прилагат се правилата на чл.193, ал.1 и ал.9 ЗУТ, които са спазени, тъй като страните са постигнали споразумение за учредяване на сервитут през имота на ищеца „Добрев Енерджи“ ЕООД в полза на ответника „Евро Енерджи болкан“ ЕООД и то е оформено с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 18.03.2009 г., което е вписано в имотния регистър. Съгласно този договор сервитутът се учредява безвъзмездно.
Неоснователно е възражението на ищеца, развито в писмената защита пред първата инстанция, че договорът от 18.03.2009 г. е нищожен поради неспазване изискването за форма по чл.578, ал.4 ГПК. Ищецът свързва това свое възражение с писмо изх. № 9/23.11.2021 г. на нотариус Ж. Р., рег. № 452 НК, с район на действие РС-Елхово, че не е удостоверявала подписи или други действия във връзка с договора по чл.193 ЗУТ. Върху самия договор обаче има поставен печат за нотариална заверка на подписите на страните по договора от датата 18.03.2009 г., извършена от нотариус С. П., рег. № 328 от Нотариалната камара, с район на действие РС-П.. Тъй като сервитутът по чл.193, ал.1 ЗУТ се учредява с писмен договор с нотарална заверка на подписите, а не с нотариален акт, за него се прилага правилото на чл.570, ал.2 ГПК, т.е. нотариалната заверка може да се извърши от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Няма данни нотариус Ж. Р. да е поела на някакво основание архива на нотариус С. П.. Освен това в подписаното от нея писмо изрично е посочено, че тя е извършвала проверка в регистъра от 2019 г., но там не би могла да се открие заверка на подписите, станала през 2009 г. По делото е приложено заявление до АВ–Служба по вписванията Елхово № 1016 от 27.06.2019 г. за вписване на процесния договор /лист 92 от първоинстанционното производство/, което е подписано от представляващия „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД, а не от нотариус Ж. Р., следователно тя няма никакво отношение към този договор и в нейните архиви не би могло да има никаква информация за него. Директното сезиране на Агенцията по вписванията с молба от заинтересуваното лице – страна по договора, е валидно. Освен това самото вписване не е елемент от фактическия състав на договора и липсата му не води до нищожност на този договор. Недоказано е и другото възражение – че в Агенцията по вписванията е било вписано копие от договора, а не оригинал. Такива доказателства по делото няма. Агенцията е изпратила по искане на съда копие от преписката по вписването, включително от договора, но никъде не е удостоверявала, че е вписано копие, а не оригинал.
По изложените съображения въззивното решение, с което е бил уважен предявеният иск по чл.90, ал.1 ЗКИР, е неправилно и следва да бъде отменено. Следва да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на жалбоподателя „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство – 55 лв. държавни такси и 700 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 07.12.23 г. или общо 755 лв.
Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1251 от 31.10.2023 г. по в. гр. д. № 1362/2023 г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Добрев Енерджи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], Екоцентър Румика, ет.1, стая 7, срещу „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], вх.18, ет.7, ап.40, иск по чл.90, ал.1, пр.3, вр. чл.88 ЗКИР за установяване по отношение на ответника, че в Служба по вписванията при Районен съд-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г., вх. рег. № 1016, акт № 79, том IV, от 27.06.2019 г. и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.
ОСЪЖДА „Добрев Енерджи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], Екоцентър Румика, ет.1, стая 7, да заплати на „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], вх.18, ет.7, ап.40, сумата 755 лв. разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.