КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 781 ОТ 20.11.1992 Г. ПО ГР. Д. № 248/92 Г., I Г. О. НА ВС
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН, КОГАТО Е СКЛЮЧЕН ПИСМЕНО С НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНИ ПОДПИСИ.
ВПИСВАНЕТО НА ДОГОВОРА В НОТАРИАТА Е С ОГЛЕД ЗАЩИТАТА НА ТРЕТИ ЛИЦА, КОИТО СА ДОГОВАРЯЛИ С ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ.
Чл. 212 ЗЗД
Чл. 112 б. "б" ЗС
Чл. 4 б. "б" ПВ

С решение, постановено по гр. д. № 58/89 г. Л. Р. С., е допуснал делбата на имота, оставен в наследство между четирима съделители преживялата съпруга М.К.С., синовете И. И. И. и Н. И. И. и молителката Н. И. Д. - дъщеря. Имотът е бил извънбрачна собственост на наследодателя, поради което делбата е допусната с равни части между четиримата съделители.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата и през течение на производството по извършване на делбата преживялата съпруга прехвърля своите наследствени права изцяло на молителката с писмен договор с нотариално заверени подписи. Писменият договор е от 9.III.1990 г. На 18.I.1991 г. почива преживялата съпруга. В първото по делото заседание след нейната смърт молителката представя договора, с които е удостоверила, че майка и е прехвърлила своята наследствена част за сумата З000 лв., която притежава по наследство от покойния си съпруг. С решение от 19.VIII.1991 г. този договор не е бил зачетен, защото не бил вписан в нотариалната служба при Л. Р. С. Поради това той не може да бъде противопоставен на останалите двама съделители.
Изводът противоречи на закона чл. 212 от ЗЗД. Според текста наследникът може да отчужди своята наследствена част като съвкупност на всички права и задължения, като обезпечи само качеството си на наследник. Това качество на продавачката е безспорно. За валидността е необходима форма. Съгласно чл. 212, ал. 2 от ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършено писмено с нотариално заверени подписи. Тази опростена форма е условие за действителността на договора. Не е необходимо прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти да се извършва по нотариален ред по реда на чл. 18 от ЗЗД, вземанията по реда на чл. 99 от ЗЗД, дълговете чл. 101 от ЗЗД. Тя е спазена така, както е предвидил законът. С това договорът е произвел правните последици и молителката е станала притежателка и задължена със закупената наследствена част.
Вписването на договора за продажба на наследствени права произтича от разпоредбата на чл. 112 б. "б" от ЗС и чл. 4 б. "б" от Правилника за вписванията, (но не и чл. 115 от ЗС, както е приел съдът). Текстът има друго приложно поле във връзка с вписванията на решенията, постановени от съд, по чл. 114 от ЗС. То има друго правно значение и не е свързано с действителността на договора. Целта на вписването е да се даде гласност на актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот. Тази разпоредба е с оглед интересите на третите лица, които биха договаряли с продавача на наследство. Чрез вписването на договора поради публичността на книгите за вписванията - чл. 42 от ПрВп, те имат възможност да научат дали продавачът е все още собственик на наследството. Ако наследникът е прехвърлил своите права и договорът е вписан, третото лице не може да придобие тези права, защото те са отчуждени и са притежание на друго лице. Ако наследникът отчужди своите права, но договорът не е вписан, а след това трето лице пак с писмен договор ги купи от наследника и вторият договор е вписан, този договор има приоритет пред първия приобретател. Когато законът изисква вписването на сделката като елемент от нейния фактически състав, за да породи присъщите и правни последици, той изрично го посочва. Такъв е случаят по чл. 100 от ЗС. За да произведе своите правни последици, отказът от правото на собственост като едностранна сделка следва да бъде извършен не само в писмена форма с нотариално заверен подпис, но и да е вписан. Такова изискване за действителността на договора за продажба на наследство да бъде и вписан не е предвидено в чл. 212 от ЗЗД.