КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 17.04.2008 г. по ч. гр. д. № 322/2008, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията да бъде вписана законна ипотека.
Недоволен от решението е касаторът А. за с. к., представлявана от юрк. Янева, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуалноправни въпроси за необходимостта от индивидуализиране на ипотекирания имот с граници, необходимостта съдията по вписванията или съдът да събере липсващи данни и необходимостта обезпеченото вземане да бъде индивидуализирано с падеж, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че определението е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като въпросът за необходимостта от индивидуализиране на недвижимия имот с граници и необходимостта съдията по вписванията или съдът да събере липсващи данни, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а въпросът за необходимостта обезпеченото вземане да бъде индивидуализирано с падеж се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че за обезпечение на вземането по договор за продажба на акции е поискано вписването на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество на основание § 8, ал. 1 ЗИДПСК. Вписването е отказано, тъй като в молбата за вписване на законната ипотека имотите не са посочени с граници, а обезпечените вземания не са посочени с падеж.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че след изменението на чл. 6, б. "в" ПВ, обн., ДВ, бр. 69/2004, когато подлежащият на вписване акт се отнася до конкретен имот, той трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Съюзите и/или се отнасят единствено до площта на имота и застроената площ на сградата, тъй като площта на имота и застроената площ на сградата не са техни индивидуализиращи белези. Съгласно чл. 6, ал. 2 ПВ разпоредбата на б. "в" не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство и спрямо всички други актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, които включват имоти: договорите за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана.
Преди цитираното изменение на ПВ общо изискване за посочването на граници не съществуваше, съществуваше специално изискване за посочване на не по-малко от три граници на имота при вписването на възбрана. Поземлените имоти, сградите и частите от сгради се индивидуализират с граници и въвеждането на изискването за посочването им цели избягването на съмнения за действието на извършеното вписване.
Когато подлежащият на вписване акт не съдържа данни за индивидуализацията на имота, липсващите данни не може да бъдат събрани нито от съдията по вписванията, нито от съда по жалбата срещу отказа. Когато е необходимо имотът да бъде индивидуализиран, индивидуализиращите го белези трябва да се съдържат в подлежащия на вписване акт. Този акт не може да бъде допълван от съдията по вписванията или от съда. Това могат да направят само авторите на акта.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че непосочването на падежа на обезпеченото вземане е пречка за вписването на договорна или законна ипотека. Действително в чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 2 ЗЗД е уредено изискването в ипотечния акт да бъде посочено обезпеченото вземане (с неговите индивидуализиращи белези), както и неговия падеж - който не е индивидуализиращ белег на вземането; но нито съдията по вписванията, нито съдът по жалба срещу постановения отказ могат да преценяват действителността на подлежащия на вписване акт съгласно чл. 170 ЗЗД.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение).
На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. Изискванията за вписване в имотния регистър са различни.
Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил по същество законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 17.04.2008 г. по ч. гр. д. № 322/2008.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския градски съд от 17.04.2008 г. по ч. гр. д. № 322/2008.