КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 311 от 28.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 916/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева
чл. 90, ал. 1 ЗКИР

--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "А" ЕООД, гр. Л., област Ловеч срещу определение № 701 от 30.10.2009 г. по ч. гр. д. № 560/2009 г. на Ловешки окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на "А" ЕООД, гр. Л. срещу действията на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд, изразяващи се в заличаване на вписване в имотния регистър на договор за аренда с вх. № 4129/27.11.2003 г. и договор за аренда с вх. № 4668/28.11.2003 г. като процесуално недопустима, и е прекратено производството по ч. гр. д. № 560/2009 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

Частният жалбоподател прави оплакване за нищожност на обжалваното определение поради това, че окръжният съд не действа като въззивна инстанция, а производството пред него е първоинстанционно, тъй като актовете на съдиите по вписванията не подлежат на въззивно обжалване. Релевира евентуален довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - окръжният съд не е изложил мотиви по основателността на направеното от частния жалбоподател възражение за нищожност на заличеното обстоятелство, а неправилно е мотивирал изводите си с нормата на чл. 32а от Правилника за вписванията. Поддържа становище за противоречие на определението с чл. 90, ал. 3 ЗКИ, където са уредени два напълно самостоятелни способа на защита срещу незаконни вписвания и заличавания в имотния регистър. Подробни съображения са изложени в частната касационна жалба. Частният жалбоподател моли определението да бъде обявено за нищожно и делото да се върне на Окръжен съд Ловеч за постановяване на нов съдебен акт, евентуално определението да бъде отменено и да се отмени определението на съдията по вписванията.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 260 ГПК.

За да остави без разглеждане частната жалба на АЖД - А. " ЕООД срещу действията на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд, изразяващи се в заличаване на вписване в имотния регистър на договори за аренда, и да прекрати производството по делото, Ловешки окръжен съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като не съществува нормативна възможност да се атакуват положителните действия на съдиите по вписванията, т. е. всички удовлетворяващи искания на заинтересованите лица, както за вписване, така и за заличаване. Изложил е съображения, че е допустимо по исков ред съгласно чл. 90, ал. 1 ЗКИР да се поиска от съответния съд заличаване на вписване, когато се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.

Определението е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното определение. Съгласно чл. 32а, ал. 4 от Правилник за вписванията отказът на съдията по вписванията се връчва на заинтересованото лице срещу подпис и подлежи на обжалване. Отказът на съдията по вписванията, независимо дали става въпрос за вписване, отбелязване, подновяване или заличаване, се обжалва по същия ред, по който се обжалва и отказ на нотариус. Съгласно чл. 577, ал. 1 във връзка с чл. 569, т. 5 ГПК, респ. чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б Правилник за вписванията отказът на нотариуса или съдията по вписванията подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Текстът е аналогичен на чл. 473, ал. 2 ГПК (отм.) и по неговото приложение ОСГК на ВКС се е произнесло с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г., т. 6, което частично запазва действието си и при новата уредба. Производството пред съдията по вписванията е охранително, поради което по частната жалба срещу постановения от него отказ окръжният съд се произнася по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК и ако отмени отказа, съдът сам решава въпроса по жалбата. Правомощията на окръжния съд като въззивна инстанция по частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията обосновават и приложението на чл. 274, ал. 3 ГПК при обжалване на постановения от него съдебен акт. В хипотезата, когато окръжният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу постановеното от съдията по вписвания заличаване на вписване в имотния регистър на определено обстоятелство /в случая договори за аренда/, правното основание за обжалване на този съдебен акт е чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Ловешки окръжен съд не е нищожно.

Съгласно чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б Правилник за вписванията на обжалване пред окръжния съд подлежат само отказите на съдията по вписванията в трите му разновидности - отказ за вписване, за отбелязване или за заличаване, но не и положителните действия на съдията по вписвания, а именно постановените вписвания, отбелязвания или заличавания. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че разполага с два способа за установяване нищожност на действията на съдията по вписванията по чл. 90, ал. 3 ЗКИР. Предвидената в чл. 90, ал. 3 ЗКИР възможност за обжалване на определението, с което се заличава или отказва заличаването, касае хипотезата на заличаване, респективно отказ за заличаване на извършено вписване в имотния регистър, когато по исков ред е установена недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Това означава, че за да се заличи извършеното вписване на прекратяване на двата арендни договора, респективно тяхното заличаване според частния жалбоподател, съгласно чл. 27, ал. 2 Закон за арендата в земеделието, е необходимо да има влязло в сила решение по иск, предявен на основание чл. 537, ал. 2 или ал. 3 ГПК. Този ефект не би могъл да бъде постигнат чрез подаване на частна жалба срещу позитивния акт на съдията по вписванията, т. е. срещу извършеното вписване, която е недопустима, както правилно е приел въззивният съд.

По горните съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Окръжен съд Ловеч е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 701 от 30.10.2009 г. по ч. гр. д. № 560/2009 г. на Ловешки окръжен съд, Гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.