КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 590 от 13.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 383/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова
чл. 530 вр.

чл. 16, ал. 4 ТЗ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на "Ф" А. срещу Определение № 54 от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на Търговищкия окръжен съд с което ТОС, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдил постановения на 12.01.2009 г. отказ на съдията по вписванията при СлВп-Търговище да върне на акционерното дружество внесена държавна такса от 1203.32 лв.

Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.

В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на липсата на практика по чл. 4б от Закона за държавните такси.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.

Съдията по вписванията е бил сезиран с искането на "Ф"А. за вписване на договор за прехвърляне на предприятие - чл. 16, ал. 4 ТЗ. По това искане е била внесена ДТ-1203.32 лв. По това искане е постановен отказ с влязло в сила определение, поради преценката на съдията по вписванията, че не са били налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 ТЗ. Дружеството-молител е поискало връщане на внесената държавна такса. Именно отказът за връщането и е предмет на въззивно и касационно обжалване.

Крайният извод на Търговищкия окръжен съд е законосъобразен.

В случая не се касае до прилагането на чл. 4б ЗДТ, доколкото таксата е внесена в рамките на охранителното производство по чл. 530 вр. чл. 16, ал. 4 ТЗ и действията на съдията по вписванията са под режима на Част VI-та ГПК. По заявеното от молителя "Ф"А. искане е постановен отказ за издаване на охранителен акт, като този отказ е подлежал на въззивен контрол. Касае за охранително производство, както това е отбелязано в самата частна касационна жалба, което е проведено и по него е постановен отказ. От което следва, че макар и формулирано като такова за връщане на държавна такса, искането на "Ф"А. всъщност е за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо дали производството е приключило с извършване на охранителното действие (в случая - вписване на договора) или с мотивиран отказ то да бъде допуснато.

Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на "Ф" А. срещу Определение № 54 от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на Търговищкия окръжен съд.

Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 762
София, 29.10.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1130 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по молбата с вх. № 7344 от 14.VІІІ.2014 г. на [фирма]-София, с която Банката претендира допълване на определение № 641/4.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, с присъждане на направените в неговия ход разноски, „в т.ч. дължимото за касационното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лева”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното касационно пр-во, настоящата молба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба е неоснователна.
С определение № 641/4.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, настоящият състав на ВКС е отменил определение № 5064 на СГС, ГК, с-в ІІ-А, от 28.ІІ.2014 г. по ч. гр. дело № 63/2014 г., както и потвърденото с него определение № 529/11.ХІ.2013 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е било отказано вписване на договор с нотариално заверени подписи на страните за отдаване под наем на недвижим имот от [фирма], като наемодател, на дружествата [фирма] и [фирма] – като наематели, връщайки делото на съдията по вписванията при СРС за вписване на същия договор в имотния регистър. Този съдебен акт е бил постановен в пр-во по чл. 577 ГПК във вр. чл. 538 ГПК и чл. 32 Пр.Вп. Ноторно е, че нотариалните производства, в т.ч. и вписванията на нотариални актове, са от рода на едностранните охранителни производства. Те да уредени с разпоредбите в част VІ на ГПК, като в гл. 49 от същата, озаглавена „Общи правила” /чл.530-чл. 541 вкл./, законодателят е включил съдопроизводствени правила, с приложимост за всички охранителни производства. Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са „за сметка на молителя”. Меродавно е, че този законов текст се отнася както до разноските при вписване на договори с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, така и досежно разноските при обжалване на отказите за тяхното вписване от страна на съдията по вписванията.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7344/14.VІІІ.2014 г. на [фирма]-София за допълване на
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1