КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 498

С., 12.06.2012 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА


при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 385/2011 г.


Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЧСИ Т. К., рег. № 815, с район на действие ОС [населено място] против определение № 561 от 05.04.2011 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 271/2011 г. Със същото e оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу определение № 14/25.02.2011 г. на съдия по вписванията при РС [населено място], с което е отказал да заличи наложената възбрана по изп. д. № 20088150400560.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С определение № 14/25.02.2011 г. съдия по вписванията при РС [населено място] е отказал да заличи наложената възбрана по изпълнително дело № 20088150400560, по описа на ЧСИ Т. К., тъй като не е внесена дължимата държавна такса в размер на 10 лв., съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Този съдебен акт е обжалван от ЧСИ пред ОС [населено място], който с определение № 561 от 05.04.2011 г. по ч. гр. д. № 271/2011 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без разглеждане частната жалба, като процесуално недопустима. Съдът е приел, че ЧСИ не е сред лицата, легитимирани да обжалват отказите на съдиите по вписвания.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 572 ГПК страни в нотариалното производство (каквото е и производството по вписвания, отбелязвания и заличавания) са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. ЧСИ е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притежания, като неговите правомощия се регламентирани в Раздел ІІ от ЗСЧИ, както и в глава 38, част V ГПК. Сред тях не е предвидено обжалването на отказите на съдия по вписванията да заличи вписана забрана, за което легитимацията принадлежи на взискателя. Безспорно в правомощията на съдия изпълнителя е да поиска заличаване на вписана възбрана, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, но това му правомощие не означава че има правото да обжалва отказа на съдията по вписвания. В този смисъл са: определение № 215/26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г. на ВКС, І ГО; определение № 56/14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 14/2011 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 260/07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 41/2011 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. Всичко изложено дотук налага извода, че подадената от ЧСИ частна жалба срещу отказа на съдия по вписванията е недопустима, с оглед на което правилно същата е оставена без разглеждане от въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 561 от 05.04.2011 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 271/2011 г.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 181
София, 02.04.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
Б. Д.

изслуша докладваното от съдията Б. Д.
ч. гр.дело № 110 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от частен съдебен изпълнител И. И. Х. с район на действие Окръжен съд-Р. против определение № 362/09.02.2012г. на Окръжен съд – Б., с което е потвърдено определение № 12 от 23.01.2012г. на съдията по вписванията на РС-Н., с което е отказано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на [фирма] по молба, подадена от него поради не представяне на скица в оригинал на недвижимия имот, върху който се налага възбраната.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдията по вписвания следвало сам да провери и удостовери верността на представеното копие след справка в електронна система с компютърен достъп.
В изложението в частната жалба е формулиран въпроса длъжен ли е съдията по вписванията да констатира служебно идентичността на представеното копие от скица към молбата за вписване, извадено от електронната система чрез компютър.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от частен съдебен изпълнител. Той е легитимиран, съгласно чл. 274, ал.3 т.1 от ГПК да обжалва определение на възивната инстанция, с което е оставена без уважение подадена от него частна жалба. Тя е постъпила в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
При служебна проверка допустимостта на обжалваното определение, съдът констатира следното:
Обжалваното определение е недопустимо, което обосновава допускането до касационен контрол, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
Частният съдебен изпълнител не е правно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписване, тъй като не е страна в производството по вписване, а такова качество имат само лицата, изброени в чл. 572 от ГПК. Правомощието на частния съдебен изпълнител да иска вписване на възбрана произтича от това, че му е възложено изпълнението и е посочен от взискателя способ за изпълнение, но това правомощие не го прави страна в производството по вписавнето й и не му дава правомощие да обжалва отказа.
Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване са вид нотариални удостоверявания, съгласно чл.569, т.5 от ГПК. Отказа да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване, съгласно чл. 577 от ГПК. Тази норма не определя кои са оправомощени лица да обжалват. Обща предпоставка за допустимост на жалба против съдебен акт обаче е подалия жалбата да има качеството на страна, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато и на други лица е предоставено право да обжалват. Следователно процесуално легитимирани да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване имат лицата, които имат качеството страни в него. Съгласно чл. 572 от ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие за разлика от участниците в нотариалното производство, определени в текста като лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притежания /чл.2, ал.1 от ЗЧСИ//. Правомощията му във връзка с това, предвидени в Раздел II от същия закон и тези, предвидени в ГПК не включват възможност да обжалва актове, с които е отказано извършването на действия от други органи във връзка със защитата правата на страните в изпълнителното производство. Страните са легитимирани да обжалват откази и действия на административни и съдебни органи, включително и отказа на съдията по вписванията. Диспозитивното начало е основен принцип в изпълнителния процес Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, а в същата взискателят посочва начина на изпълнението /чл. 19 от ЗЧСИ и чл.426, ал.2 от ГПК/ Правомощието на съдебния изпълнител да иска вписване на обезпечителни мерки, включително и възбрана върху недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението, предвидено в чл. 431, ал.4 от ГПК и чл. 26, ал. 1 П./ е с оглед възлагане от взискателя на действия по проучването на имущественото състояние на длъжника и запазване на това имущество, с оглед насочване на изпълнението върху него. Действията на частния съдебен изпълнител във връзка с това възлагане, посочени в чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ не включват и възможност за обжалване отказа на съдията по вписванията да впише възбрана върху имуществото на длъжника. Подобно правомощие не е включено нито в изричното съдържание на нормата, нито е част от съдържанието на изброените действия
По изложените съображения, частната жалба на частния съдебен изпълнител пред въззивната инстанция против отказа на съдията по вписванията да впише възбрана е била недопустима. Възивният съд се е произнесъл по недопустима частна жалба, поради което постановеното от него определение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по нея – да се прекрати.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 362/09.02.2012г. на окръжен съд – Б., постановено по частна жалба на частен съдебен изпълнител И. И. Х. с район на действие Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 12 от 23.01.2012г. на съдията по вписванията на РС-Н., с което е отказано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на [фирма] и ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от него частна жалба пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217
София, 13.05.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Д. В.
Членове: М. С.
Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.147 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №589 от 05.03.12г. по ч.гр.д.№306/2012г. на Б. окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на ЧСИ П. Г., №*** в КЧСИ, против определение от 01.02.11г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията Б., с което е постановен отказ за вписване на възбрана. Окръжният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като ЧСИ не разполага с правомощие да обжалва отказа на съдията по вписванията. Позовал се е на практика на ВКС в този смисъл – определение №260 от 07.06.11г. по ч.гр.д.№41/11г. на ВКС, І ГО; определение №86/08.03.11г. по ч.гр.д.№56/11г. на ВКС, ІІ ГО и определение №178 от 29.04.11г. по ч.гр.д.№161/11г. на ВКС, І ГО.
Частна жалба срещу това определение е подадена от ЧСИ П. Г.. Той счита, че като орган на принудително изпълнение е легитимиран да подава частни жалби срещу откази на съдиите по вписванията. Позовава се на определение №313 от 09.06.2011г. по ч.гр.д.№668/10г. на ВКС, ІІ ГО, в което е разгледана по същество частна жалба на ЧСИ срещу отказ на съдията по вписванията.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е основателна.
Противоречивата практика на ВКС по въпроса дали съдебният изпълнител има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, е преодоляна с ТР №7/25.04.2013г. по т.д.№7/12г. на ОСГК на ВКС. В т.8 на това тълкувателно решение се прие, че съдебният изпълнител може да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.
С оглед разрешението, дадено в т.8 на ТР №7/25.04.2013г. по т.д.№7/12г. на ОСГК на ВКС[/url], обжалваното определение на Б. окръжен съд е неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №589 от 05.03.12г. по ч.гр.д.№306/2012г. на Б. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Б. окръжен съд за произнасяне по частната жалба на ЧСИ П. Г. №*** в КЧСИ против определение от 01.02.11г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: