Производството е по чл. 213 и сл. ГПК.
Дружеството "Б. р. г. - С." ЕООД, със седалище в гр. С. е обжалвало определение на П. окръжен съд с молба да бъде отменено като незаконосъобразно е изпратена преписката на Службата по вписванията.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С определение от 20.10.2004 г. по ч.гр. д. № 1799/2004 г. П. окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на жалбоподателя "Б. р. г.-С." ЕОД гр. С. против определението от 28.06.2004 г. по преписка входящ № 103/28.2005 г. на Съдията по вписванията при Службата по вписванията при П. районен съд, с което е отказал да впише удостоверението на СГС от 21.06.2004 г., за вписван договор за особен залог на търговско предприятие по ф.д. № 13019/2003 г. със страни "ОББ" АД гр. С. - кредитор, длъжник "Б. р. г." ЕАД гр. С. Съдът е приел, че не подлежи на вписване удостоверението на СГС, удостоверяващо вписване на договор за особен залог на търговско предприятие по седалището на търговеца, тъй като търговецът не е собственик на недвижимите имоти, а само арендатор.
Договорът за особен залог е договор, по силата на който собственикът не търговско предприятие го залага за обезпечаване изпълнението на свое или чуждо задължение, а заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори предпочтително, по предвидения в закона ред. Договорът за особен залог подлежи на вписване в регистъра на съответния окръжен съд по седалището на търговеца залогодател (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ). Когато в активите на дружеството залогодател са включени недвижими имоти, съгласно чл. 22а от Правилника за вписванията в имотния регистър и книгата по вписванията на съответната служба по вписванията, в съдебния район на която се намират недвижимите имоти, също трябва да бъде извършено вписване на договора за особен залог за да бъде противопоставим на трети лица, които придобиват отделни права от заложното предприятие (арг. чл. 33, б. "д" от Правилника за вписванията). Правилен е изводът на окръжния съд, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 22а от Правилника за вписванията, защото договорът за аренда не създава права на собственост върху недвижимите имоти, за които е сключен договорът, защото цитираната разпоредба има предвид вписване на недвижими имоти, които представляват част от актива на дружеството залогодател. С договора за аренда арендодателят предоставя за временно ползване земеделска земя срещу възнаграждение. Законът за арендата в земеделието изисква специална форма за действителността на договора - писмена форма с нотариална заверка на подписите и прилагането му към нот. книга (чл. 3, ал. 1), но върху обекта на този договор (земята) не могат да се предприемат принудителни действия за задължения на арендатора. При посочените в чл. 11, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, се разрешава на арендатора да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице. Правата на арендатора обаче са ограничени в правото му на ползване на земята, но не и да се разпорежда с нея. Затова обект на заложено право могат да бъдат само правата на ползване, но не и самата земя. Търговското предприятие на търговеца ще включва правата и задълженията по договора за аренда, без да се включва в актива му земята, обект на арендния договор. Молителят не е представил договорите за аренда. Изготвената от него справка не може да бъде доказателство за сключени арендни договори с трети лица, за условията, при които е арендувана земята, за вида и местонахождението на земите, върху които е уговорена арендата, уговорено ли е арендаторът да може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора за аренда.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че няма основание за отмяна на определението на П. окръжен съд.