КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 690 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2009 г., III г. о., ГК

чл. 88, във вр.
чл. 74, ал. 1 ЗКИР

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "Г" Е., гр. С. срещу решение от 06.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3005/2006 г. на СГС, II А въз. отд., с което е оставено в сила решението на СРС, 40 състав по гр. д. № 8528/2005 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от "Г" Е., гр. С. срещу "М" Е. гр. С. искове по чл. 88 във вр. чл. 74, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за установяване недопустимост и недействителност на извършеното на 09.04.2004 г. с вх. № 1* т. II, № 99 на СВ при СРС вписване на искова молба вх. № 11694/09.04.2004 г. на СГС.

В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационния основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че с обжалваното решение съдът се произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Като материалноправен въпрос се сочи този дали извършено вписване на искова молба без да е представен нейния оригинал, без да са платени предварително държавните такси, без разпореждане от Председателя на съответния съд и на самия съдия по вписванията, както и вписване, което не е извършено по искане на правоимащо лице, попада в хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗКИР и подлежи на заличаване.

Като процесуалноправен въпрос касаторът сочи задължението на съда да събере и обсъди действителният смисъл на всички описани от страните доказателства по делото и доводите на страните по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.).

С оглед визираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че решението противоречи на ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, а с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е представил копия от решения на ВКС, които нямат задължителен характер.

Ответникът по касация "М" Е., гр. С., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба.

Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на III -то г. о. счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по посочения от касатора материалноправен въпрос.

Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, като съдът прилагайки по аналогия разрешенията, дадени в ТР № 1/06.12.2002 г. относно охранителното регистърно производство, е приел, че визираните от касатора пороци на процесното вписване не попадат в хипотезата на чл. 90, ал. 1 ЗКИР, поради което е отхвърлил предявеният иск с пр. осн. чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. чл. 88 ЗКИР във вр. чл. 90, ал. 1 ЗКИР. Следователно формулираният въпрос има характер на такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е бил разрешен в обжалваното решение и изводите на решаващият съд по него са обусловили изхода на спора.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото цитираните разпоредби на ЗКИР са сравнително нови и по тяхното приложение няма създадена в достатъчна степен съдебна практика.

Не са налице останалите основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е изложил никакви съображения относно твърдението, че в обжалваното решение повдигнатия от него материалноправен въпрос е решен в противоречие с ТР № 1/06.12.2002 г., а представените решения на ВКС, представляващи незадължителна практика, нямат отношение към този въпрос.

Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос няма характер на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а на оплакване за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението. Това оплакване касае правилността на обжалваното решение / чл. 281, ал., т. 3 ГПК/ и може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, когато касационната жалба се разглежда по същество, а не в производството по допустимост на касационното обжалване.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3005/2006 г. на СГС, II А въз. отд.

Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на III г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.




============================================================================================




Р Е Ш Е Н И Е № 692
гр. София, 30.03. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.

При участието на секретаря Цв.Н. и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1934/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 06.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 3005 /2006 год. на СГС,ІІ А въз. отд. , с което е оставено в сила решението на СРС, 40 състав по гр.д. № 8528/2005 год.
С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма],[населено място] срещу [фирма][населено място] искове с пр. осн. чл. 88 във вр. чл. 74,ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за установяване недопустимост и недействителност на извършеното на 09.04.2004 год. с вх. № 1***, т.ІІ, №99 на СВ при СРС вписване на искова молба вх. № 11*94/09.04.2004 год. на СГС.
В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ .
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение , с което предявените искове да бъдат уважени изцяло или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 690 от 06.07.2010 год. по материалноправния въпрос дали извършеното вписване на искова молба без да е представен нейния оригинал , без да са платени предварително държавните такси, без разпореждане на Председателя на съответния съд и на самия съдия по вписванията , както и вписване , което не е извършено по искане на правоимащо лице, попада в хипотезата на чл. 88 ЗКИР във вр. 90 ЗКИР и подлежи на заличаване.Прието е, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.

По поставения правен въпрос :

Отговорът на въпроса се дава с оглед редакцията на Правилника за вписванията Д.в. бр. 86/1997 год. , доколкото тази редакция е относима към разрешаването на конкретния правен спор.

Съгласно чл. 90 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава , когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването , както и несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл.431,ал.2 ГПК /отм./ , респ. чл. 537,ал.2 ГПК във вр. 88 ЗКИР. Съгласно чл. 74,ал.1 ЗКИР до въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на П. по чл. 73 от ЗКИР, вписването се извършва по досегашния ред, тоест по реда предвиден в Правилника за вписванията. С оглед на това наличието или липсата на пороци във вписването в т.ч. и при вписването на искови молби , следва да се преценява с оглед регламентацията, касаеща вписването на исковите молби по Правилника за вписванията / ПВ/. Съгл. чл. 12,ал.1 ПВ /ред. д.в. бр.86/1997 год./за да се извърши вписването или отбелязването на исковите молби, на съдията по вписванията следва да се представи исковата молба, придружена с препис или препис – извлечение от нея, по която митото и др. такси следва да бъдат предварително заплатени.Съдията по вписванията записва веднага молбата във входящия регистър, след което отбелязва накратко същественото от съдържанието й в партидната книга.
В цитираната редакция на чл. 12 от ПВ няма изискване вписването да се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. Т. изискване е въведено с последващото изменение на текста / Д.в. бр. 69/2004 год./.
Законът, в частност Правилника за вписванията, не предвижда като елемент от фактическия състав на регистърното производство това разпореждане на съдията по вписване да се предхожда от разпореждане на Председателя на съответния съд, пред който е депозирана исковата молба. Липсва и регламентация относно правоимащото лице, легитимирано да иска вписване на исковата молба.
С оглед на това, липсата на разпореждане на Председателя на съответния съд за вписване на искова молба, подлежаща на вписване съгл. чл.11 ПВ , на самия съдия по вписванията , както и вписване , което не е извършено по искане на правоимащо лице при коментираната в настоящото изложение редакция на ПВ / д.бр. 86/1997 год., не представляват обстоятелства, които опорочават извършеното вписване и не попадат в хипотезата на чл. 90 ЗКИР.
Вписването на искова молба без да е представен нейния оригинал , без да са платени предварително държавните такси, е извършено в нарушение на чл. 12,ал.1 ПВ / ред. Д.в. бр.86/1997 год./. Т. вписване е недопустимо , доколкото залегналите в цитирания текст изисквания представляват законови предпоставки за редовност на извършеното вписване. С оглед на това наличието на такъв порок при вписване на исковата молба дава основание на заинтересованото лице да го оспори по реда на чл. 537,ал.2ГПК / чл. 431,ал.2 ГПК / отм./ и да иска неговото заличаване.

По основателността на касационната жалба.

Същата е основателна:
Съдът е бил сезиран с искове с пр. осн. чл. 431,ал.2 ГПК във вр. чл. 88 ЗКИР във вр. чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост и недействителност на извършеното на 09.04.2004 год. с вх. № 1**21, т.ІІ, №99 на СВ при СРС вписване на искова молба вх. № 11694/09.04.2004 год. на ответника [фирма][населено място] срещу Б. Л. Р. , с която е предявен иск по чл. 17 ЗЗД във вр. чл. 26 ЗЗД. Искането е вписването да се признае за недопустимо , доколкото е извършено при представено нотариално заверено копие на исковата молба и не е била внесена дължимата държавна такса и за недействително, доколкото е извършено без разпореждане на Председателя на ГК на СГС и съдията по вписванията при СРС както и да бъде заличено извършеното на 09.04.2004 год. в С. по вписване на СРС вписване.
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че на 09.04.2004 год. между Б. Р. и С. Р. от една страна и ищеца - касатор в настоящото производство от друга, е бил сключен договор за продажба в нотариална форма / НА № 105,д. №96/2004 год. на нотариус Ц. З./ , с който първите са прехвърлили на [фирма] собствеността върху урегулиран поземлен имот, намиращ се в[населено място] срещу заплащане на определена цена. Нотариалният акт е бил вписан в С. по вписванията при СРС с вх.№ 1**58/09.04.2004 год.
На същата дата ответникът е депозирал в СГС искова молба срещу Б. Р. с вх. № 11694/2004 год., с която е предявил искове за нищожност на договор за покупко- продажба по нот. акт №174, том ХІХ, д. №4553/2004 год., с който продавачите на [фирма] са се легитимирали като собственици на продавания от тях имот. Така подадената искова молба е била вписана в книгите за вписванията при С. за вписвания в същия ден с вх. № 1**21, който предхожда номера под който във входящия регистър е вписан нотариалния акт, с който [фирма] е придобил собствеността върху процесния имот. Вписването е било извършено въз основа на представен нотариално заверен препис от исковата молба и без към този момент да е била внесена дължимата за предявените искове държавна такса , без разпореждане на ръководителя на ГК на СГС и разпореждане на съдията по вписванията.
При тези данни , които не са спорни между страните, въззивният съд е приел, че разпореждането на Председателя / респ. З..председателя / на СГС за вписване на исковата молба не е предвидено от ПВ като условие за вписване на исковата молба . Приел е че приложимата към датата на вписване 09.04.2004 год. редакция на чл. 12,ал.2 ПВ не предвижда като условие за вписване изрично разпореждане и на съдията по вписванията ./Т. условие е въведено с последващо изменение на ПВ / д.в. бр. 69/2004 год./.С оглед на това съдът е приел , че доколкото такива условия на закона не са съществували, тяхното неизпълнение не представлява порок на извършеното вписване в това число, не обуславя неговата недействителност.
Тези изводи са правилни . Същите съответстват и на дадения вече отговор на поставения от касатора правен въпрос.
Неправилно обаче при определяне съдържанието на хипотезите недействителност и недопустимост на вписването съдът се позовал на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Същото в цитираната му част има за предмет тълкуването на тези понятия и хипотези във връзка със вписването на подлежащи на вписване обстоятелства в Търговския регистър.С оглед на това прякото позоваване на направеното задължително тълкуване в цитираното тълкувателно решение е неправилно.
Макар и двете производства да са регистърни и да имат охранителен характер, предвид различния предмет на вписване , направеното тълкуване във връзка с приложението на чл. 498 ГПК / отм./ в ТР 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, не може да се пренася механично при тълкуване текста на чл. 90 ЗКИР относно понятията нищожност, недопустимост и вписване на несъществуващи обстоятелства.
Доколкото вписването е извършено въз основа на представен препис от исковата молба / макар и нотариално заверен/ като дължимите за предявените искове държавни такси, не са били заплатени , същото е недопустимо.
Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос, последното следва от обстоятелството, че залегналите в чл. 12,ал.1 ПВ / ред. ДВ. бр. 86/1997 год./ изисквания вписването да се извърши при представена искова молба заедно с препис или препис извлечение от нея и предварително заплатени държавни такси, представляват законови предпоставки за редовност на извършеното вписване.Липсата на някоя от тях обуславя недопустимост на вписването.
Като е приел друго, въззивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон .
С оглед на това решението в частта, в която иска с пр. осн. чл. 88, във вр. чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост на вписването на исковата молба следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което този иск да бъде уважен.
В останалата част, в която е отхвърлен иска за установяване недействителност на вписване на исковата молба, решението като правилно следва да се остави в сила.
Предвид уважаването на иска с пр.осн. чл. 88,ал.1 във вр. чл. 90,ал.1, предл. 1-во извършеното вписване следва да бъде заличено. Заличаването е последица на успешно поведения установителен иск.
Същото се извършва в последващо охранително производство по предвидения в чл. 90,ал.2 ЗКИР ред.
Съобразно с уважената част от исковете на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1326 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 06.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 3005 /2006 год. на СГС, ІІ А въз. отд. , в частта в която е оставено в сила решението на СРС, 40 състав по гр.д. № 8528/2005 год., с което отхвърлен предявеният от [фирма],[населено място] срещу [фирма][населено място] иск за установяване недопустимост на извършено вписване на искова молба и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма],[населено място], че извършеното на 09.04.2004 год. с вх. № 1**21, т.ІІ, №99 на С. по вписвания при СРС вписване на искова молба вх. № 11*94/09.04.2004 год. на СГС е недопустимо.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да заплати на [фирма] съразмерно с уважената част от исковете разноски в размер на 1326 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: