КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 209
София, 18.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.
ЧЛЕНОВЕ: З. Р.
З. П.
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) З. Р.
дело № 2864/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№12439/04.12.2013г.,подадена от Г. С. М. от [населено място] и [фирма] С. против определение №732/01.01.2013г. на С. г. съд,постановено по ч.гр.д.№17162/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частна жалба с вх.№15501/20.11.2012г.,постъпила в СГС на 20.12.2012г.,подадена от Г. С. М. и [фирма] С. срещу отказ на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] да впише нотариален акт за продажба на недвижим имот №21,т.І,рег №1054,дело №22/2012г. на нотариус с рег.№*** по описа на Нотариалната камара.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд,Гражданска колегия,състав на Второ гражданско отделение,след като прецени данните по делото,приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в член 275,ал.1 ГПК срок и е насочена срещу валиден,допустим и подлежащ на обжалване акт.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Първо:При постановяване на определението си Софийски градски съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос,който е от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280,ал.1,т.3 ГПК/:
При договорена в предварителен договор за покупко-продажба продажна цена,платима на части,към кой момент е приложима нормата на чл.264 ДОПК-към датата на извършване на авансовото плащане по предварителен договор или към датата на окончателното плащане по нотариален акт и може ли чл.264 ДОПК за минало време/преди датата на сключването на нотариалния акт/ по отношение на цялата договорена продажна цена,независимо,че същата не се изплаща изцяло към датата на нотариалната сделка,а е налице авансово плащане по предварителния договор.” И
„ Второ:При постановяване на обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280,ал.1,т.3 ГПК/:
Приложима ли е нормата на чл.264,ал.4 ДОПК към момент на плащане на част от продажната цена,към който момент продавачът на недвижим имот няма и не е декларирал подлежащи на принудително изпълнение свои публични задължения.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че представеният с молбата на нотариуса,отправена до съдията по вписванията/лист 28 от делото/, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,съгласно предвиденото в Правилника за вписванията,е измежду предвидените за вписване актове,поради което следва да се прецени дали са налице предпоставките за вписването му и особените изисквания на закона.Съдът е посочил,че съобразно депозираната декларация-съгласие от Е. Д. Б.,в качеството му на управител на [фирма] С.,на основание член 264,ал.1 ДОПК,се декларира,че дружеството има непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,мита и задължителни осигурителни вноски/лист 35 от делото/,поради което съгласно горепосочената разпоредба на ДОПК прехвърлянето на вещни права е допустимо и когато има налице такива публични задължения,но след погасяването им преди сделката или сред писмената декларация на длъжника,че е съгласен да се погасят вземания от сумата получена от сделката.Съдът е стигнал до извода,че след като цената на имота в размер от 75000 лева е платима на части,и в настоящия случай прехвърлителят декларира, че има публични задължения,без дори да е посочен и установен размера на тези задължения,прехвърлянето може да се извърши само след тяхното заплащане или след писмена декларация на длъжника,че е съгласен публичните вземания да се погасят от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет,каквито действия не са извършени от страните,поради което е приел,че процесуални действия на съдията по вписванията са съобразени с изискванията на закона.
Съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване,което е налице във всички случаи,при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Предвидената в член 264 ал.4 от ДОПК законова забрана за прехвърляне на собствеността,би могла да се преодолее,само ако публичните задължения на продавача по договора за заплатени,което не е налице в настоящия случай.Разпоредбата на член 264,ал.4 от ДОПК е точна и ясна и не се нуждае от тълкуване,както се твърди от касатора.Още повече,че по същата има задължителна практика на ВКС,с която е съобразено постановеното от въззивния съд определение/ Решение №1352/24.02. по гр.д.№395/2007г. по описа на ВКС,ІІго/.
Ето защо,касационният съд намира че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №732/08.01.2013г. на С. г. съд,ІV-В състав,постановено по ч.гр.д.№17162/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение № 1352 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева

чл. 264, ал. 4 ДОПК
чл. 298, ал. 3 ГПК (отм.)
чл. 19, ал. 3 ЗЗД
чл. 47, ал. 2 ЗМДТ
чл. 85, ал. 2 ЗННД

Съдът не издава препис на ищеца от решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, без да са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и общината по седалището му. Тежестта на доказване за липса на задължения е на ищеца, като е без значение кой ще погаси задълженията. Ако ищецът погаси задълженията на праводателя си, той ще се суброгира в правата на държавата.





--------------------------------------------------------------------------------


Производство по чл. 194, ал. 1 ГПК (отм.).

С молба от 5.06.2008 г. на Д. Ф. С. и Е. К. С. и двамата от гр. Б. е поискано тълкуване на решение № 1* от 11.01.2008 г. по гр.д. № 395/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение в частта му, с която е указано на ищците на основание чл. 298, ал. 3 ГПК, че препис от решението няма да им бъде издаден, преди да представят доказателства, че са заплатени данъците и другите публични задължения на "Т"А. към държавата и към Община Б. П. се, че решението е неясно в тази част, тъй като ответникът "Т"А. има неиздължени данъци и публични задължения към държавата и общината и те не са в състояние да го заставят да ги изпълни, поради което съществува неяснота относно обстоятелството кога ще бъде изпълнено постановеното решение. Твърдят, че са изпълнили своите задължения по чл. 85, ал. 2 във вр. чл. 87 ЗННД и чл. 47, ал. 2 във вр.чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ, както и са заплатили сумата 7 040,99 лв., представляваща равностойността на остатъка от продажната цена - 3 600 евро, дължима при сключване на окончателния договор.

Ответникът по молбата "Т"А. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира искането за тълкуване на решението за основателно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

РЕШИ:

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 1* от 11.01.2008 г. по гр.д. № 395/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение в следния смисъл:

Съдът не издава препис на ищеца от решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, без да са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и общината по седалището му. Тежестта на доказване за липса на задължения е на ищеца, като е без значение кой ще погаси задълженията. Ако ищецът погаси задълженията на праводателя си, той ще се суброгира в правата на държавата. Съгласно чл. 264, ал. 4 ДОПК, уреждащ прехвърляне на собствеността по нотариален ред, ако продавача даде съгласие продажната цена на имота да постъпи за погасяване на данъците му, нотариусът изповядва продажбата. Следователно за ищеца е налице възможност да внесе в полза на държавата цялата цена на апартамента - 36 000 евро. Тази възможност обаче е налице само за задължения на праводателя му възникнали преди вписване на исковата молба.

В настоящия случай праводателя на ищеца няма задължения към държавата и общината преди вписване на исковата молба, поради което следва да се издаде препис от решението, след представяне на доказателства от ищеца за заплащане в полза на държавата на равностойността на остатъка от продажната цена - 3 600 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 613
София, 13.12.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н.
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
Л. А.

изслуша докладваното от
председателя (съдията) Т. Н.
ч.гражданско дело под № 7348/2013 година

Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 563 от 16.10.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 517/2013 год. на Ш. окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 4 от 26.07.2013 год. срещу определение от 19.07.2013 год. на съдията по вписванията при Районен съд-В. П. за отказване вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том Х, рег.№ 3978, дело № 883/19.07.2013 год. на нотариус С. Н. с рег.№ *** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-В. П.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Д. Й. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Г. Т., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
- Следва ли да бъде отказано вписване на разпоредителна сделка, при положение, че продавача при изповядване на сделката пред нотариуса е представил декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, в която изрично е декларирал, че има подлежащи на принудително изпълнение непогасени публични задължения, както и декларация по чл.264, ал.4 от ДОПК, в която същият се е съгласил публичните му задължения да бъдат погасени /погасявани от продажната цена на имота;
- Ако физическото лице /юридическото лице има непогасени публични задължения по смисъла по чл.264, ал.1 от ДОПК и желае да извърши разпоредителна сделка със свой недвижим имот, следва ли да представи пред нотариуса, респективно пред съдията по вписванията освен изрична декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, в която изрично декларира, че има подлежащи на принудително изпълнение непогасени публични задължения, декларация по чл.264, ал.4 ДОПК, в която изрично се съгласява със сумата от продажната цена на имота да бъдат погасени/погасявани тези негови задължения, да представи и удостоверение по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК за размера на публичните си задължения;
- Допустимо ли е извършване на разпоредителна сделка от физическо лице/юридическо лице със свой недвижим имот при положение, че физическото лице/юридическото лице има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и продажната цена на имота не може да погаси всички подлежащи на принудително изпълнение задължения на прехвърлителя по чл.264, ал.1 ДОПК.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеният отказ на съдията по вписванията е правилен тъй като съгласно чл.265 във връзка с чл.264, ал.4 от ДОПК му е вменено задължение преди да извърши вписването да провери дали прехвърлителят има непогасени публични общински и държавни задължения като в случай, че има такива, го оправомощава да откаже вписването, освен ако са налице писмено съгласие от прехвърлителя и приобретателя за погасяване на задълженията от сумата на прехвърлянето и доказателства за плащането й към съответния бюджет, а в случая липсва удостоверение за размера на задълженията на продавача по чл.87, ал.6 от ДОПК.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията(П..), който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл.32а П. съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл.6 от правилника /дали е съставен в предвидената от закона и П. форма и има ли необходимото съдържание/. Проверката дали съдържащите се в обективирания с нотариалния акт договор волеизявления на сключилите договора лица съответстват на изискванията на закона, а оттам и налице ли е порок на договора, който да обуслови неговата недействителност по смисъла на чл.26 и чл.27 ЗЗД не се извършва по реда на чл.32а П.. Съдията по вписванията може да откаже вписването на акта само ако същият не подлежи на вписване съгласно изискванията на чл.3, чл.4 и чл.5 от правилника или няма предвиденото в чл.6 съдържание, но не е компетентен да осъществи контрол върху действителността на вписвания акт и не може да откаже вписване по причина, че не е деклариран размера на публични задължения.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: непосочване на публични задължения пречка ли е да се впише договор за покупко-продажба, ако се представи доказателство, че цялата продажна цена е внесена за погасяване на това задължение /както е в случая/.
В закона – ДОПК няма категорична забрана за продажба на недвижим имот /сделки с недвижими имоти/ при непредставяне удостоверение за размера на публични задължения, а смисъла на подаваните декларации е, че следва да се погасяват и от получени средства от продажба на имущество, т.е. законът предвижда, че може да се извършват сделки при наличие на публични задължения при положение, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. Въпросът на продажната цена е предмет на други спорове като чл.87, ал.6 от ДОПК е неотносима към вписването на сделката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 563 от 16.10.2013 год. по в.ч.гр.дело № 517/2013 год. по описа на Ш. окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 563 от 16.10.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 517/2013 год. на Ш. окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 4 от 26.07.2013 год., депозирана от адвокат Г. Т. като пълномощник на Д. Й. В. от [населено място] срещу определение от 19.07.2013 год. на съдията по вписванията при Районен съд-гр.В. П., с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с № 64, том Х, рег.№ 3978, дело № 883/19.07.2013 год. на нотариус С. Н. с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд-гр.В. П..
ДА СЕ ВПИШЕ нотариален акт за продажба на недвижим имот № 64, том Х, рег.№ 3978, дело № 883 от 19.07.2013 год. на нотариус С. Н., с който Д. Й. В. продава на Р. Б. К. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Ш., а именно: урегулиран поземлен имот № ІІІ-381, 380 в кв.49 по плана на същото село, с площ от 1519 кв.м.(хиляда петстотин и деветнадесет кв.м.) при граници: от две страни – улици, УПИ Х-379, УПИ ХІХ-379 и УПИ V-382, заедно с построените в имота къща и навес за сумата от 50(петдесет)лева, която сума е внесена по банковата сметка на ТД на НАП-гр.В., офис Ш. за погасяване на публични задължения на продавача по изп.дело № 4798/2006 год.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251
С., 26,03,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 623/14 година.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] и Т. Н. Д. от [населено място] против определение №641 от 21.12.2012г. по гр.дело №53/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.275, ал.2 ГПК, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочил, че счита, че ВКС, следва да се произнесе, поради това че- 1/ „ Понятието противоречие със закона трябва да се схване по-тясно от понятието несъобразеност със закона …” „ 2/противоречието със закона / в дадения случай на чл.264, ал.4 от ДОПК/ което не обхваща останалите основания за недействителност на сделките при които също има противоречие със закона”. Направен е лаконичен извод, че сделката следва да бъде вписана „ по право” като страната е сочила още, че отказа от вписване бил „ също противоречие със закона”. Под т.3/ са изложени лаконично доводи, за това че „ лишаването на сделката от публичност я прави непротивопоставима на трети лица…” Под т.4 е посочено още, че преценката на съдията по вписването подлежи на съдебен контрол и е цитиран В Таджер „ Гражданско право на НРБ” , а т.5 / съдържа лаконичен извод за това, че „ въпросът за нейното противоречие на закона и на добрите нрави не се поставя преди и с оглед сключване на сделката”, като отново е препратено към цитирания учебник на В. Таджер. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Oт изложеното следва, че заявените твърдения нямат характеристика на релевантни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а и те нямат никаква относимост към решаващия извод на съда, който за да остави в сила определението на съдията по вписванията, с което е разпореден отказ от вписване на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №41 от 21.12.2012г. със страни – настоящия жалбоподател и А. Ю., е приел, за приложима разпоредбата на чл.264, ал.4 ДОПК, с оглед това, че прехвърлителят има публични задължения и изискванията й са императивни и изчерпателно конкретизирани като условия, при които може да бъде вписана сделката. Направен е извод, че липсата на тези предпоставки води до отказ от вписване й .
Общо изложените от страната оплаквания за неправилност на определението не са свързани с предмета на обжалване, тъй като изложението съдържа единствено доводите на страната за несправедливост на акта, а те са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното определение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №100 от 28.01.2013г. по гр.дело №53/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: