КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 296
С., 20,04,2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Ч. т.дело №168/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Б., Б. и партньори – правно обслужване” ООД –[населено място] против определение № 230 от 07.02.2011 г. по ч.гр.дело №15/2011 г. на П. окръжен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е заявил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, като е поставил въпросите – „ налице ли е преюдициалност на вписването в търговския регистър по отношение на вписването в имотния регистър в хипотеза на чл.16,ал.4 ТЗ.Следва ли да се извърши вписване в имотния регистър на договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на част от търговското предприятие първо да е налице такова вписване в търговския регистър.” Страната е заявила, че обжалваното определение било с мотиви, които противоречали на незадължителна окончателна съдебна практика, която била възприела становището, че вписването по чл.16 ТЗ няма конститутивен характер и не е предпоставка за завършване на фактическия състав на сделката по чл.15 ТЗ.Посочени са конкретни съдебни актове, обективиращи така изложеното разбиране.
Поддържано е още, че обжалваното определение било постановено и в противоречие с практиката на ВКС – определение № 435/09г. по ч. гр.д. 269/09г., с което било прието, че съдията по вписванията може да откаже вписване само на определени, изброени основания. Разгледани са актове на съдилищата, обективиращи същото разбиране.
Страната е заявила, че липсата на практика по поставените от нея въпроси обосновавало извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Развити са подробно оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд във връзка с поддържаното решаващия състав бил допуснал смесване на оповестителното и конститутивното действие на вписването. Цитирани са и съответно интерпретирани във връзка с това основание и мотивите на т.4 на ТРОСГТК № 1 / 09г. Други доводи не са развити.

Дори и поставените въпроси да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар че не изчерпват спорния предмет и не предопределят изцяло крайния извод на съда, касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т. 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по конкретни съдебни актове. Следователно не самото определение, а поставения конкретен правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде разрешен противоречиво.
Извън това, че обоснованото противоречие от касатора няма за предмет разрешаването на поставените от него въпроси, то и фактически такова противоречие не е налице, тъй като въззивния съд изрично е приел, че вписването на сделката по чл.15 ТЗ няма конститутивно действие. Приел е също така, че подлежащите на вписване актове следва да отговарят на конкретни изисквания, от което е направил извод, че извън проверката дали представения за вписване акт отговаря на посочените формални изисквания, съдията по вписванията няма правомощия да извършва проверка дали са налице материалноправните предпоставки за прехвърляне на търговското предприятие. Следователно, мотивите му не само не противоречат на цитираните и приложени от касатора съдебни актове, но и са в съответствие с тях. Освен това съдията по вписванията е констатирал и неизпълнение на формалните предпоставки за вписване на продажбата в имотния регистър – а именно – липса на декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК, удостоверение за данъчна оценка, балансова стойност на дълготрайните активи необходима за определяне на държавната такса и др. С оглед тези предпоставки, които определят наличие на различен релевантен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК страната не е сочила каквито и да било доводи определящи наличие на приложно поле на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Макар и възпроизвел част от мотивите на това тълкувателно решение, касаторът не е изложил доводи, относими към основанието свързани с конкретното му твърдение за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. В тази връзка не е достатъчно заявяването, че по поставените от него въпроси липсвала съдебна практика / което е и обективно необосновано/, тъй като сама по себе си тази липса не определя приложно поле на разглежданото основание, с оглед посочената му дефинитивност императивно изискваща обосноваване на непълнота, неяснота или празнота в закона, респективно обосноваване на формирана неправилна практика.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 230 от 07.02.2011 г. по ч.гр.дело №15/2011 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: