КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281
[населено място], 16.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Г. ч.гр.д.№ 269 по описа за 2011 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 820 от 16.03.2011 г. на В.окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 462 от 2011 г., с което е потвърден отказ рег.№ 125 от 08.02.2011 г. на съдия по вписванията при Агенцията по вписванията- [населено място] да извърши вписване на акт за частна общинска собственост № 193 от 12.07.1999 г., издаден от Общинска администрация А..
В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че е налице противоречиво решаване на въпроса: подлежат ли на вписване актове за общинска и държавна собственост, съставени преди изменението на чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията /ДВ бр.5 от 2001 г./. Като противоречива практика е представено определение на М. окръжен съд от 25.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 140 от 2009 г. Освен това жалбоподателят счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на В. окръжен съд на 21.03.2011 г., а частната жалба е подадена на 25.03.2011 г./.
Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство и се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос /подлежат ли на вписване актове за общинска и държавна собственост, съставени преди изменението на чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията /ДВ бр.5 от 2001 г./ е решаван противоречиво от съдилищата: В обжалваното определение на В. окръжен съд е прието, че тези актове не подлежат на вписване, а в представеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК определение на М. окръжен съд е прието обратното. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на В. окръжен съд.
По този въпрос настоящият състав на ВКС счита за правилно, приетото в определението от 25.09.2009 г. на Окръжен съд- М. по ч.гр.д.№ 140 от 2009 г. поради следното: Вписването на актовете за общинска и държавна собственост беше предвидено с изменение на чл.112, ал.1, б.”а” от Закона за собствеността, публ. в ДВ бр.34 от 2000 г. и изменение на чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията, публ. в ДВ бр.5 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г. П..75 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост, публ. в ДВ бр.101 от 16.11.2004 г. изрично предвижда, че на вписване подлежат всички актове за общинска собственост, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им. П..60 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавната собственост предвижда същото по отношение на актовете за държавна собственост с някои изключения. Горепосочените разпоредби не правят разлика между актове, съставени преди изменението на чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията и тези, съставени след това изменение. Тоест, на вписване подлежат всички актове за общинска и държавна собственост, съставени по реда на ЗОбС от 1996 г. и ЗДС от 1996 г., независимо от това дали са били съставени преди изменението на чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията /ДВ бр.5 от 2001 г./ или след това изменение / тоест всички съставени след влизане в сила на ЗОбС и ЗДС актове- тоест след 1996 г./.
Неправилно е позоваването на пар.1 от ПР на Правилника за вписванията /Изв. бр.101 от 18.12.1951 г./, който предвижда, че разпоредбите на чл.4 от този правилник не се прилагат спрямо актове, извършени преди датата на влизане в сила на този правилник, ако тия актове по досегашните разпоредби не са подлежали на вписване. Тази разпоредба е преходна и урежда вписванията на актове, съставени преди влизане в сила на Правилника за вписванията от 1951 г., поради което не може да се прилагат по аналогия за вписванията на актове, съставени след влизане в сила на този правилник, но преди изменението на чл.4 от П. с ДВ бр.5 от 2001 г. Още повече, че за вписването на актовете за общинска собственост има изрична разпоредба на по-нов и по-висок по степен нормативен акт- горепосочената разпоредба на пар.75 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост, публ. в ДВ бр.101 от 16.11.2004 г.
С оглед на това разрешение на поставения по делото процесуален въпрос, обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 820 от 16.03.2011 г. на В. окръжен съд по ч.гр.д.№ 462 от 2011 г.

ОТМЕНЯ определение № 820 от 16.03.2011 г. на В.окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 462 от 2011 г. и потвърдения с това определение отказ рег.№ 125 от 08.02.2011 г. на съдия по вписванията при Агенцията по вписванията- [населено място] да извърши вписване на акт за частна общинска собственост № 193 от 12.07.1999 г., издаден от Общинска администрация А..

ДА СЕ ВПИШЕ акт за частна общинска собственост № 193 от 12.07.1999 г., издаден от Общинска администрация А..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.