КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 566
Гр.С.,18.07.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 375 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 4040/21.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 2928/2011г., с което СГС е оставил без уважение частната жалба на [фирма] срещу отказа на съдията по вписванията при С. районен съд за вписване на декларация – протокол за прекратяване на договор за наем от 29.06.2007г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че декларацията за прекратяване на договор за наем не подлежи на вписване съгласно чл.4, б.”е” от Правилника за вписванията, което обстоятелство, от друга страна, е без значение за третите лица, доколкото вписването по чл.1 от ПВ дава гласност по начина, предвиден в закона.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според частния жалбоподател с касационния контрол “би могло да се установи дали съществува специален закон, на основание на който и във връзка с чл.2 ПВ, би могло да се допусне вписване на едностранно прекратяване на договор за наем”.
С оглед изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдът намира, че към частната жалба не е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не се налага тълкуване на правна норма, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а се цели възприемане на тезата на частния жалбоподател, чрез евентуално хипотетично издирване на законово основание за разширително тълкуване на установените правила относно подлежащите на вписване актове.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4040/21.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 2928/2011г. от СГС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: