КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Годината е 1965 година. Лицето Х притежава 2800 кв. Метра земя в регулацията на село в България. Лицето Х продава само с договор на лицето У през 1966 година 1000 кв. м от своето място. През 1967 година лицето У си построява къща с гаражче. Никое от лицата Х и У не си вади нов нотариален акт. През 1991 година лицето У си изважда нотариален акт за 1000/2800 кв.м, както за къщата и гаража, по обстоятелствена проверка. През същата 1991 година лицето У продава на внучка си срещу гледане недвижимият имот. През 1997 година съпругата на лицето У почива, а през 2004 година лицето У също почива. Сега при продажбата на имота от внучката на лицето У нужно ли е декларация за отказ от покупка от всичките наследници на лицето Х? Няколко пъти съм се сблъсквал с подобен проблем но винаги нотариусите са минавали сделките като ид. части, в този конкретен случай нотариуса ми отказа? Има ли основание и ако не как да го оборя?

Ако в останалите 1800/2800 ид.ч. има самостоятелна постройка - не е необходимо съгласие от съсобственниците на земята, защото попадате в режима на така наречената хоризонтална етажна собственост.
Но ако тия 1800/2800 ид.ч. са незастроени - няма как да избягате от приложението на чл. 33 ЗС, освен ако не откриетe процедура по обособяването на самостоятелни УПИ от двата имота, ако отговарят на изикването на чл. 19 ЗУТ