Р Е Ш Е Н И Е
№1976/25.04.2013г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и тринадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 7576 по описа на Варненски районен съд за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Х. К., гражданин на Израел, родена на ***г. със съдебен адрес *** искове срещу К.У.С., ЕГН ********** ***, Т.О.С., ЕГН ********** *** и Д.Н.С., ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023072 с площ от 24,997 дка, трета категория, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, както и за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот 023071 с площ от 24,000 дка, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД, както и обявяване на относителна недействителна по отношение на ищеца на извършената с договор за покупко-продажба, продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023072 с площ от 24,997 дка, трета категория, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, както и обявяване на относителна недействителна по отношение на ищеца на извършената с договор за покупко-продажба, продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот 023071 с площ от 24,000 дка, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, поради извършване на действия, които я увреждат, като кредитор на осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищцата и първия ответник са били сключили граждански брак на 19.05.2007г. в Израел, който брак е бил прекратен с решение за развод в Израел на 20.05.2011г. Твърди, че на 26.10.2007г. първия ответник е закупил недвижим имот № 023072 с площ от 24,997 дка., съответно на същата дата е закупен и имот № 023071 с площ от 24,00 дка., и двата имота находящи се в землището на с. с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”. Поддържа, че доколкото имотите са придобити от съпругът й, като към този момент ищеца и първия ответник са били в брак, то на основание действащата разпоредба на чл. 19, ал.3 СК (отм.), то същите са придобити в режим на СИО. Поддържа, че доколкото имотите са били притежавани от ищеца и първия ответник в режим на СИО, като същата не е изрично упълномощила продавача, намира че е наличие липса на съгласие за ½ ид.части, притежавани от същата, поради което намира, че договора в тази му част е нищожен.
Излага, че причина за осъществяване на процесната разпоредителна сделка е нейно увреждане, доколкото същата има качеството на кредитор на първия ответник. Това си качество ищцата е придобила по силата на осъдително решение от 14.11.2011г. на ВКС, по силата на което първия ответник бил осъден да заплати на ищцата сумата от 13 000 евро. Поддържа, че преди изповядване на сделката, първия ответник е знаел за наличието му на задължение към ищцата, а предвид уговорената пазарна цена на имотите, която се поддържа, че е под действителната пазарна такава е целял увреда на ищеца в качеството й на кредитор. Поддържа, че купувача – втория ответник е бил недобросъвестен, доколкото и той е знаел за увреждането, като сочи, че това му знание произтича от близки лични отношения с първия ответник.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Т. и Д. Стойкови е депозиран отговор – 21.12.2012г., с който се сочи, че предявените искове са неоснователни. Оспорва се твърдението, че ПИ посочени в НА №3 и №8 от 2007г. са придобити от ищцата и първия ответник в режим на СИО, доколкото се сочи, че при възмездно придобиване на земеделска земя от български гражданин, женен за чужденец, не се прехвърлят права на последния, на осн. чл. 29, ал.1 и ал.2 ЗС и чл. 3, ал.4 и ал.5 ЗСПЗЗ. Подържа, че разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗС са специални спрямо общата разпоредба на СК от 1985г.(отм.). Не се оспорва, че към 23.12.2011г. втория и третия ответник са били съпрузи. Поддържа, че втория ответник не е знаел, че първия ответник има парично задължение към ищцата. Сочи че доколкото между първия и втория ответник са осъществени и други разпоредителни сделки с имоти, то това не придава качеството на втория ответник на недобросъвестно лице по сделката. Излага, че цената на имотите е правилно уговорена, а не под действителната пазарна такава, сочи че цената е над данъчната оценка.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор (от 11.01.2013г.) и от първия ответник, същия намира предявените искове за недопустими, а в условията на евентуалност, сочи че същите са неоснователни. Оспорва също, че имотите са придобити в режим на СИО по горепосочените съображения. Поддържа, че имотите са придобити от първия ответник с лични средства, които са получени като възнаграждение за извършена услуга преди сключване на гражданския брак с ищцата, с оглед на което презумпцията на чл. 19, ал.3 СК(отм.) не намира приложение. Излага, че не е налице нито една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на претенцията. Оспорва, че към датата на процесната сделка същия е знаел за посоченото притезаемо право. Излага, че ответника се е принудил да продаде посочените имоти предвид необходимостта от средства по многобройните дела водени срещу него от ищцата и нейния баща. Твърди, че е заплатил на 17.08.2012г. на ищцата сумата от 71 000 шекела или 14 000 евро. Поддържа, че втория ответник не е знаел за задължения на първия ответник към ищцата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор от 26.10.2007г, оформен в НА № 8, том ІV, рег. № 9891/662 от 2007г., по силата на който К.У.С. е придобил собствеността върху имот представляващ нива с площ от 24,997 дка, представляващ имот с № 023072, находящ се в м. „Д.А.”, по плана на с. Л.К., община Аксаково.
Представен е по делото договор от 26.10.2007г, оформен в НА № 3, том ІV, рег. № 9885/658 от 2007г., по силата на който К.У.С. е придобил собствеността върху имот представляващ нива с площ от 24,00 дка, представляващ имот с № 023071, находящ се в м. „Д.А.”, по плана на с. Л.К., община Аксаково.
С договор за продажба от 23.12.2011г., оформен в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2007г. К.У.С. е продал на Т.О.С. поземлени имоти № 023072 и 023071, находящи се в землището на с. Л.К., община Аксаково, м. „Д.А.”.
Представено е по делото в превод на български удостоверение за развод от Министерство на религии на Република Израел, от което се установява, че на 19.05.2007г. Х. К., гражданин на Израел, родена на ***г. е сключила брак с К.У.С., който брак е бил прекратен с развод на 20.05.2011г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 22, ал.2 от СК (отм.), която е действала към момента на придобиване на имоти № 023072 и 023071, находящи се в землището на с. Л.К., община Аксаково, м. „Д.А.”, урежда отношенията във връзка с разпореждане на движими и недвижими вещи, които с в режим на СИО, като съобразно текста на отменената разпоредба, разпорежданията се извършват съвместно от двамата съпрузи, т.е. при тяхно съгласие. Когато се касае за сделка с недвижим имот, който се притежава в режим на СИО, липсата на съгласие на единия съпруг има за последици нейната нищожност. Тази нищожност обаче е висяща. Сделката се санира, като неучастващия съпруг не я оспори по исков ред в 6 месечен срок от узнаването й.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.3 СК (отм.), съвместният принос се предполага до доказване на противното, т.е. законодателя е въвел оборима презумпция, която въвежда предположението, че всички вещи придобити през време на брака с изключение на посочените в чл. 20 СК(отм.) са придобити в решим на СИО.
Съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ответника е да обори въведеното законодателно предположение.
Не е спорно между страните, че ищеца не е български гражданин, в тази връзка се представят и доказателства, в това число представения превод от удостоверение за прекратен гр. брак, от който се установява, че ищцата е гражданин на република Израел.
С решение № 791 от 20.07.2011г., постановено по гр.дело № 1347/2009г. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна за настоящия съд съдебна практика, се приема, че придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена общност при определените в чл. 19, ал.1 СК/отм./ предпоставки е по силата на закона, който обявява за обща собственост на двамата съпрузи вещите и правата върху вещи придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име за придобити. Този придобивен способ не е посочен като изключение от установения в чл. 29 ЗС режим за придобиване на право на собственост върху земя от чужди граждани. С оглед на това следва да се приеме, че договорът за покупко- продажба, няма да прояви рефлексното си действие по отношение на съпругът - чужденец. Доколкото обаче за съпруга - български гражданин не съществува законова забрана да придобива право на собственост върху земя, договорът е действителен, а придобитото ще бъде негова лична собственост. В тези случаи нормата на чл. 29, ал.2 ЗС изключва приложението на чл. 19, ал.1 СК/ отм./
Гореизложеното налага извода, че макар и придобити през време на брака процесните имоти не са притежавани в режим на СИО, а са били лична собственост на първия ответник, с оглед на което не стои въпроса за необходимостта от съгласие на другия съпруг. Предвид изложеното претенцията на Х. К., гражданин на Израел, родена на ***г. със съдебен адрес *** за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023072 с площ от 24,997 дка, трета категория, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, както и за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот 023071 с площ от 24,000 дка, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД, от нейна страна се явява неоснователен.
Съгласно чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията (договори - възмездни и безвъзмездни, едностранни правни сделки и правни действия ), с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Павловият иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен иск за относително унищожение на сключения във вреда на кредитора сделка. Съгл. чл. 135 ЗЗД активно легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът. Кредитор по смисъла на закона е всеки, чиито права са увредени със сделки или правни действия, извършени от негов длъжник, независимо дали тези права са осъществими с осъдителен или с конститутивен иск. Предпоставките на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД са:
1. Наличие на вземане. Лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД. Титуляр и на парично и на непарично вземане може да си служи с павловия иск – р. 2-1964-ОСГК, 1-1965-ПП. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение – р. 663-1969-І ГО, р. 423-2000-V ГО, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни опити за принудително удовлетворяване. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска – чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Кредиторът разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при възникване на неговото право. Ако обаче длъжникът и лицето, с което той е договарял, са действали, за да увредят кредитора, кредиторът може да атакува увреждащите го действия, извършени преди пораждане на неговото право – чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Достатъчно е наличието на animus nocendi, намерението да се увреди кредитора – р. 643-2000-ІІ ГО. Не е необходимо кредиторът да е бил измамен. Тежестта на доказване на факта на притежаване на вземане, на момента на неговото възникване (и на намерението за увреждане в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД ) е върху кредитора.
2.Извършване на действие, което уврежда кредитора: Действието е съзнателен волев акт, който може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и от трето лице; от длъжника, от трето лице и от държавен орган. То може да бъде всякакъв гражданскоправен акт – както сделка, така и юридическа постъпка – р. 2473-1978-І ГО. Сделката може да бъде едностранна – отказ от право на собственост, отказ от давност, едностранно учредяване на ипотека, или двустранна – продажба, заем, дарение – р - 1603-1998-І ГО, спогодба. Действието може да бъде възмездно или безвъзмездно. То може да има не само материалноправен, но и процесуалноправен характер - напр. съдебно решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите – ТР 106-1964-ОСГК, р. 10-1967-ОСГК. Фактически действия и деликти не могат да се атакуват с иска по чл. 135 ЗЗД. Правото по чл. 135 ЗЗД, предполага, че действието, чиято отмяна се иска, е действително. Заинтересуваните лица могат да се защитят срещу недействителни действия с установителен иск по чл. 97 ГПК – р. 169-1985-ОСГК, р. 993-1986-ІІ ГО, р. 1001 – 1986-І ГО. За да може да бъде отменено, действието трябва да уврежда кредитора,. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Между действието и преценката трябва да има причинна зависимост. Увреждането е налице в случаите, при които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява – р. 2760-1966-ІІ ГО, р. 2271-1978-І ГО. Обедняването на длъжника се състои както в намаляване на неговия актив – отказ от право, безвъзмездно опрощаване, изпълнение на чужд дълг без правен интерес, така и в увеличаване на неговия пасив – обезпечаване на чужд дълг чрез поемане на ипотека. Кредиторът може да иска да бъде обявено за недействително и действие, което, макар и да не обеднява длъжника, затруднява удовлетворяването на кредитора – р. 2271-1978-І ГО. Кредиторът не може да атакува действия, които засягат неимуществени или несеквестириуеми права на длъжника – р. 1562-1982-І ГО, или пък действия, чието извършване зависи от чисто личната преценка на длъжника, защото те не го увреждат. Действията - например отказ от придобивна давност, и бездействията, които осуетяват увеличаването на имуществото на длъжника, също не увреждат кредитора. Нямат увреждащ характер изпълнението ( както и прекратителните способи, които го замества, прихващане и други ) и обезпечаването на задължение, което е възникнало преди кредиторовото вземане.Тежестта на доказване на увреждащия характер на действието е за кредитора.
3. Знание за увреждане: Субективно условие за провеждане на “Павловия иск”. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е било безвъзмездно – едностранна сделка ( отказ от право на собственост ), договор, ( дарение ), правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането – чл. 135, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието го уврежда. Намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Без значение е субективното психическо отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имуществото на длъжника, без да е престирало насреща нищо. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е израз на древното римско правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба, трябва да бъде предпочетен пред интереса на лице, което иска да реализира печалба. В случай, че действието е било възмездно – едностранен договор ( заем с лихва), двустранен договор (продажба), възникването на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД изисква, не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял, да са знаели за увреждането – чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Наличието на еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето, с което той е договарял, е основание интересът на третото лице да бъде предпочетен пред този на кредитора, освен ако това лице е било недобросъвестно. Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е достатъчно. Проявената от страна на третото лице небрежност за узнаване на увреждането не дава основание за обявяване на недействителността на действието – ТР 25-1969-ОСГК. Фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора. По силата на оборима презумпция, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и сестрата на длъжника. Ако те твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва да докажат твърдението си. Оборването й е в тежест на ответниците – р. 345 - 1999 - ІІ ГО. Приема се, че чл. 135, ал. 2 ЗЗД презюмира знанието на длъжника. Законодателя не предвижда предположение за знание у трети лица, различни от горепосочените.
Съдът с проектът си за доклад указа на ищеца, че в негова тежест е да установи елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал.1 ЗЗД, за които законодателя не е предвидил оборимо предположение, но предвид процесуалното поведение на последния същите останаха недоказани, с оглед на което и претенциите с правно осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените доказателства в тази насока. В полза на първия ответник К.У.С., ЕГН ********** *** следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, а в полза на Т.О.С., ЕГН ********** *** и Д.Н.С., ЕГН ********** *** следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лева, заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
отхвърля предявените от Х. К., гражданин на Израел, родена на ***г. със съдебен адрес *** искове срещу К.У.С., ЕГН ********** ***, Т.О.С., ЕГН ********** *** и Д.Н.С., ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023072 с площ от 24,997 дка, трета категория, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, както и за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023071 с площ от 24,000 дка, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, поради липса на съгласие, както и обявяване на относителна недействителна по отношение на ищеца на извършената с договор за покупко-продажба, продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023072 с площ от 24,997 дка, трета категория, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, както и обявяване на относителна недействителна по отношение на ищеца на извършената с договор за покупко-продажба, продажба на недвижим имот от 23.12.2011г., обективиран в НА № 189, т.ІІІ, рег. № 13068, дело № 471/2011г. на нотариус с рег. № 572 К.И., с район на действие ВРС, досежно ½ ид.части от поземлен имот № 023071 с площ от 24,000 дка, находящ се в землището на с. Л.К., община Аксаково, област Варна, м. „Д.А.”, поради извършване на действия, които я увреждат, като кредитор, на на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Х. К., гражданин на Израел, родена на ***г. със съдебен адрес *** да заплати на К.У.С., ЕГН ********** *** сумата от 1000 (хиляда) лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда Х. К., гражданин на Израел, родена на ***г. със съдебен адрес *** да заплати на Т.О.С., ЕГН ********** *** и Д.Н.С., ЕГН ********** *** сумата от 2000 (две хиляди) лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
|
|