ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА МЕТОДИКА ЗА АТЕСТИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ И СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
По представения на нашето внимание Проект на Методика за атестиране на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията /наричан по-долу Методиката/, изразявам следното СТАНОВИЩЕ:
Приемането на такава Методика следва да има своето правно основание в ЗСВ, където е уреден статутът на съдиите по вписванията. Законодателят с разпоредба на чл. 209а от ЗСВ урежда вида на акта и компетентния орган за приемане на «правила във връзка с атестацията» на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители / Чл. 209а. ЗСВ: Висшият съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в "Държавен вестник"/. По същия начин следва да бъде решен и въпросът за атестацията на съдиите по вписванията. Методиката за атестиране следва да се приеме въз основа изрично правно основание. Необходимо е да се осмисли възможността за проект за изменение и допълнение на ЗСВ в тази насока.
1. По отношение разпоредбата на чл. 2 от Методиката: ”Всички държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията подлежат на периодично атестиране на всеки две години.” В практиката са установени следните основания за извършване на атестация: 1. при повишаване в длъжност или ранг, 2. при преместване/напр. чл. 286 ЗСВ/, 3. назначаването за ръководител /напр. чл. 289, ал. 1 ЗСВ/, 4. периодични атестации /напр. чл. 291 ЗСВ/. В настоящата Методика се урежда единствено и само периодичната атестация със срок от 2 години. Слабост е, че липсва разпоредба, която да предвижда атестация да се провежда за период, през който атестираният е работил реално. В този смисъл липсва гаранция за равнопоставеност на атестираните лица- напр. Ако атестираният ползва отпуск за дълъг период от време или болнични за дълъг период. Налице е противоречие с разпоредбата за равноспоставеност, установена в чл. 5 от Методиката. В Методиката не е предвидена атестация в хипотезата на преместване по чл. 286 ЗСВ, както и не е направено разграничение между атестация на съдии по вписванията и атестация на ръководителите на служби, там където са налице такива, съгласно чл. 289, ал. 1 от ЗСВ. Подходът при изготвяне на атестация, както и критерии за оценка, следва да са различни с акцент върху ръководните и лидерски умения и опит при ръководителите на служби. Такава разлика се прави в действащото законодателство. Пример в тази насока е Наредба №1/2009 за показателите и реда за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, която още в заглавието прави разграничението в субектите на атестация. Съгласно уредбата в ЗСВ за статута на съдиите по вписванията не са предвидени повишаване в длъжност или ранг, ето защо в съответствие със закона в Методиката не са предивдени атестации за повишаване в длъжност или в ранг. Необходимо е да се осмисли възможността за проект за изменение и допълнение на ЗСВ в тази насока, с оглед кариерно израстване. Производството по атестация не е самоцел, именно възможността за кариерно израстване му придава тежест и смисъл. 2. По отношение разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от Методиката: ”При атестирането на съдиите по вписванията в Комисията се включват още четири лица: две - предложени от ръководителя на Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ и две - предложени от Българската асоциация на съдиите по вписванията.”
Положително е, че членове на Атестационната комисия могат да бъдат избирани от професионалната организация на съдиите по вписванията. В тази връзка справедливо в производството по атестация участие могат да вземат не само на видни теоретици, но и доказани практици, запознати с професионалните казуси и проблеми в сферата на охранителното производство. Вярно е, че “Българска асоциация на съдиите по вписванията”/БАСВ/ няма пълна представителна власт като професионална организация. Съгласете се такава пълнота би била допустима, единствено, ако съгласно закона членството е изискване за упражняване на професията. Целите на професионалната организация са уредени в чл. 3 от Устава на БАСВ и са пряко свързани с обединяване на всички действащи съдии по вписванията в България за спомагане защитата на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси. Изискванията, уредени в чл. 12 от Методиката, ще определят рамка на избора за членове на Атестационната комисия и ще са гаранцията за спазване принципите на професионализъм /чл. 8 от Методиката/ и резултатност /чл. 9 от Методиката/ в производството по атестация. В тази връзка правя следното предложение за разпоредбата на чл. 12 от Методиката: Чл. 12. Членовете на Атестационната комисия, извън Председателя, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Да имат юридически стаж на длъжност съдия по вписванията – най-малко 5 години. 2. Да притежават допълнителни квалификации и специализации по охранително производство. 3. Да притежават опит в професионални обучения. 4. Да могат да планират и осъществяват атестационните производства чрез съставяне на въпросници и програми за интервюта, анализ на информацията и документите и обобщаване на резултатите 5. Особено предимство се дава на съдии по вписванията, отличен по чл.291, ал. 2 от ЗСВ.
3. По отношение разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Методиката за предоставяне на информация: ”Чл. 15. (3) Подлежащите на атестация са длъжни своевременно да попълнят получените въпросници и да ги предоставят на Атестационната комисия заедно с друга релевантна за процедурата информация.” Липсва яснота какво може да бъде съдържанието на “друга релевантната информация”, не са поставени граници за предоставяната информация. Това е предпоставка за нарушаване правата на атестирания. Може да се уточни с примерно посочване какво се има предвид.
4. По отношение разпоредбата на чл.16, ал. 3 от Методиката: «Извънредни заседания могат да бъдат проведеждани по искане на министъра, по инициатива на председателя на Комисията или на повече от половината от членовете на Комисията.»
С представената Методика се приема, че основен вид атестация е периодичната на срок от 2 години. Липсва предвидена възможност атестираният сам да ппредложи чрез органа по атестация- Министъра на правосъдието, започването на производство по атестация, респективно да поиска свикването на изънредно заседание на Атестационната комисия. По този начин се оставя без правна възможност атестираният сам да поиска атестацията си, ако 2- год. срок от последната му атестация е изтекъл. Лишава се от евентуалната възможност да ползва последиците от една успешна атестация - от подобряване професионалното развитие и материално стимулиране.
5. По отношение разпоредбата на чл.16, ал. 4 от Методиката: “Атестационната комисия може да заседава само в пълен състав.”
В Методиката не е предвидена възможността и начина в заседанията да се включват резервните членове при отсъстващи редовни членове. Възможно е да се стигне до ситуацията Атестационната комисия да не заседава, тъй като не е налице пълен състав. Разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Методиката предвижда резервни членове от квотата на БАСВ, но само и единствено “с оглед осигуряване пълна представителност, спазване на квотния принцип и предотвратяване на евентуален конфликт на интереси при работата на Комисията”.
6. По отношение разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Методиката: “Критериите за атестиране се определят по съдържание в съответствие с: - етичните правила.”
Към настоящия момент няма приети етични правила или етичен кодекс за съдиите по вписванията. Следва да се помисли за изготвянето на проект, като се ползват добрите практики на Етичния кодекс на българските магистрати, с оглед обстоятелството, че съдиите по вписванията са органи на съдебната система.
7. По отношение разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Методиката: “Оценяването се извършва чрез: качествени показатели въз основа на получени отзиви, мнения, жалби.”
Качествените показатели не могат да се позовават на получени “отзиви, мнения, жалби”. На първо място, този подход за атестация е типичен за държавни служители в публичната администрация, работещи изключително и само чрез непосредствено общуване с граждани. Този подход не е подходящ за орган в съдебната система, при който принципът на независимостта и върховенството на закона е основен. На второ място, при получени “отзиви, мнения, жалби” основен въпрос е проверката на тяхната достоверност /напр. не са подадени от анонимно лице/ и тяхната основателност. При подадени “отзиви, мнения, жалби” особено в негативно отношение е необходимо да се гарантира правото на защита на лицето, като му се предостави възможност да даде становище, да се съберат доказателства, да се изготви заключение от компетентния орган по основателността на “отзивите, мненията, жалбите”, да се предприемат необходимите действия. Значимото при атестация следва да не е количеството на “получени отзиви, мнения, жалби”, а тяхната достоверност и основателност. Това ще гарантира вярност и обективност при даване на оценка.
8. По отношение разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Методиката: “Оценяването се извършва чрез: непосредствено наблюдение и представени лични впечатления – на председателя на съответния районен съд и ръководителя на съответната служба (където съществува такава), а така също от колеги и граждани.”
Както бе посочено по-горе този подход за атестация- “получаване на мнение от наблюдение и лични впечатления от граждани”, е типичен за държавни служители в публичната администрация, работещи изключително и само чрез непосредствено общуване с граждани/пр. скрит клиент/. Този подход не е подходящ за орган в съдебната система, при който принципът на независимостта и върховенството на закона е основен. В практиката служителите на службите по вписвания към АВ са тези, които имат пряк контакт с гражданите-молители. В преобладаващия брой служби съдиите по вписванията нямат достъп до граждани. В случая не става ясно и на какъв принцип биха се избирали граждани, които да дадат оценка за личните си впечатления. Резултатите от такива допитвания са предопределени в зависимост от това дали молбите на гражданите са уважени или не са уважени.
9. По отношение разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 5 от Методиката: “Оценяването се извършва чрез: интервю с атестирания, при установена от Атестационната комисия необходимост.”
Предлагам да се премахне изразът: “при установена от Атестационната комисия необходимост”, тъй като няма предложени обективни критерии за преценка на тази “необходимост”. Това отново изискване отново нарушава принципът на равнопоставеност при атестация. Положително е Атестационната комисия да бъде запозната лично с атестирания, членовете да съберат преки впечатления за него.
9. По отношение “Количествени показатели за оценяване на постигнати резултати при изпълнението на служебните задължения на съдиите по вписванията”, уредени в чл. 23 от Методиката предлагам следното изменение и следните критерии:
1. брой, вид и сложност на извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията, с оглед наличие или липса на заповед по чл. 70 от ЗКИР; 2. брой и видове /за определено лице, за определени недвижими имоти, удостоверения по чл. 32, ал. 4 от ЗДС / на издадените удостоверения за наличие или липса на извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, брой издадени заверени преписи; 3. спазване на предвидените в закона срокове за извършване на съответното действие; 4. съотношение между обжалваните и подлежащите на обжалване актове; 5. брой потвърдени и отменени актове /откази за вписване, отбелязване и заличаване/ и основанията за това /данни за грубо незнание на закона или пр.отменени с указания за без движение и въпросът за приложимостта на БД в охранителното производство/; 6. разбираемо и обосновано мотивиране на актовете; 7. резултати от проверките на Инспектората към Министерството на правосъдието; 8. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането; 9. /брой постъпили жалби срещу съдията по вписванията при и по повод изпълнението на служебните задължения, /би следвало да се вземе предвид основателността на жалбите, а не единствено и само техният брой/ както и наложените наказания и образувани дисциплинарни производства през периода, за който се извършва атестирането/; 10. спазване на правилата на професионалната етика на съдиите по вписванията /липсва приет етичен кодекс на съдиите по вписванията/; 11. брой обявени саморъчни завещания оставени на съхранение в архива на съответната служба по вписвания, брой вписвания на преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, както и брой оттеглени саморъчни завещания, оставен на съхранение в СВ; 12. брой извършени нотариални удостоверявания, когато съдията по вписванията изпълнява функциите на нотариус – правни сделки с нотариални актове, удостоверяване на правото на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на дата, съдържанието и подписите на частни документи, нотариални покани, приемане и връщане на предадени на съхранение документи и книжа; 13. участието в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други.
ІІ . Специфичните критерии за атестиране на съдиите по вписванията са : 1. способност за ръководство и организиране на производството по вписването /работата на съдията по вписванията/ 2. способност за своевременно вземане на решения по възникнали въпроси в хода на осъществяване на правомощията на съдията по вписванията В този смисъл да се промени и атестационния формуляр в приложение № 3.
По отношение на „Показатели за оценяване на личностните качества на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията при изпълнение на служебните задължения и отношението с граждани, организации и органи”: Чл. 25. /1/ Проявените личностни качества при изпълнение на служебните задължения и отношение с граждани, юридически лица и държавни органи се изразява качествено и количествено чрез получени отзиви, мнения, сигнали, жалби. /2/ Показателите за оценяване на личностните качества на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията при изпълнение на служебните задължения и отношение с граждани, юридически лица и държавни органи отчитат спазването на правилата за професионална етика, както в служебната дейност, така и в извънслужебното поведение на атестираните?!.
По ал. 1 отново следва да се вземе предвид не само количеството на получени “отзиви, мнения, сигнали, жалби”, но основен въпрос е проверката на тяхната достоверност /напр. не са подадени от анонимно лице/ и тяхната основателност. При подадени “отзиви, мнения, жалби” особено в негативно отношение е необходимо да се гарантира правото на защита на лицето, като му се предостави възможност да даде становище, да се съберат доказателства, да се изготви заключение от компетентния орган по основателността на “отзивите, мненията, жалбите”, да се предприемат необходимите действия. Значимото при атестация следва да не е количеството на “получени отзиви, мнения,сигнали, жалби”, а тяхната достоверност и основателност. Това ще гарантира вярност и обективност при даване на оценка. По ал. 2 не става ясно каква е връзката между атестацията, спазването на професионалната етика и извънслужебното поведение на атесирания/личен живот/. Не са конкретизирани моралните и етични изисквания към извънслужебното поведение на атестирания- какво би се ценило в производството по атестация?
ІV. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО АТЕСТИРАНЕТО Разпоредбата следва да се измени, тъй като на практика при оценяването се вземат предвид само количествени показатели от приложение № 3, но не и качествените. В крайна сметка комплексната оценка се припокрива с оценката от приложението по чл. 27 от Методиката.
По отношение „Възражение срещу резултатите от атестирането” Чл. 29 (2) Възражението следва да бъде подадено до атестиращия орган в 7-дневен срок от датата, на която атестираният е получил протокола и атестационния формуляр за комплексна оценка от атестирането. Когато копие от възражението е изпратено и до професионална организация (Асоциацията на държавните съдебни изпълнители в България или Българската асоциация на съдиите по вписванията), същата може да изпрати свое становище в 3-дневен срок на атестиращия орган.
Не е уточнено в какви хипотези и в какъв срок възражението на атестирания се изпраща до БАСВ .
По отношение: Разглеждане на възражението Чл. 30. (1) Атестиращият орган се произнася по възражението в 7-дневен срок от получаването му. (2) Атестиращият орган може да потвърди или да коригира /измени, но дали е възможно влошаване положение на лицето, което е възразило?/ комплексната оценка на атестирания. (3) Решението на Атестиращия орган е окончателно. (4) Препис от него се изпраща на председателя на съответния районен съд и на атестирания, респективно на съответната професионална организация, когато тя е била ангажирана/предпоставка за неравноспоставеност- за едни случаи, които не са определени ясно се изпараща съобщение, а за други не се уведомява/.
По отношение: Стимулиране Чл. 33. (1) От постъпване на работа до навършване на 6 прослужени години /този срок включва 3 атестации, ако се приеме, че срокът за атестиране е 2 години/ възнаграждението на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да бъде /това е правна възможност, а не задължение. Липсва равноспоставеност, защото липсва ясен принцип за увеличаване размера на възнаграждението/ завишено /по- скоро увеличено/ до размера на възнаграждението на съдия в районен съд, в случай че при две последователни /защо да са две последователни атестации, би следвало последната атестация да има значени, напр. Ако двете последователни атестации с високи оценки са за първите две атестации от извършените 3 атестации/ атестации през този период атестираният е получил комплексна оценка не по-ниска от 2 (24-29 точки). (2) След прослужени 6 години възнаграждението на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да бъде /това е правна възможност, а не задължение. Липсва равноспоставеност, защото липсва ясен принцип за увеличаване размера на възнаграждението/ завишено /по- скоро увеличено/ до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд, в случай че при две последователни атестации след определения в тази алинея срок /атестациите се извършват в срок на 2 години, това мълчаливо увеличава срокът, когато е налице възможността да бъде увеличено възнаграждението на атестирания- от 6 години се изискват 2 последователни атестации с високи оценки, което при оптимален вариант означава след прослужени 10 години/ атестираният е получил комплексна оценка не по-ниска от 2 (24-29 точки). Необходимо е да се прецени целесъобразността от атестиране с толкова кратък срок, тъй като не е уточнено какво следва за атесирания от извършването на периодичната атестация. Указани са единствено и само правни възможности за увеличаване възнаграждение или получаване на отличие, без да липсва сигурност, че при определени резултати следват точно определени последици. В тази връзка в Меодиката атестирането не е свързано пряко и с възможностите на чл. 291, ал. 2 от ЗСВ.
По отношение: Поощрения Чл. 34. (1) При получени три последователни атестационни оценки не по-ниски от 2 (24-29 точки) държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията могат да бъдат/правна възможност или задължение/ поощрявани от министъра на правосъдието с отличия. VI. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. В срок до шест месеца от утвърждаване на методиката следва да бъде извършено атестиране на всички действащи държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията, които имат прослужени шест години към момента на започване на атестационната процедура/приемане на настоящата методика, за какъв период ще бъде осъществено производството по атестиране- за 2 календарни години или за 2 години назад от началото на съответното произв. по атестация/.
Там, където се ползва „по-малък срок”, може да се замени с „по-кратък срок”.
|