КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17607
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове: Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20251100510168 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ
Образувано е по частна жалба подадена от нотариус Л. Л., вписан в Регистьра на НК
под рег.№ 044 срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение №
938 от 13.08.2025 г. за вписване на обявено саморъчно завещание по молба с вх. №
69091/13.08.2025 г.
В частната жалба се твърди, че съдията по вписванията няма право да оспорва или
тълкува данъчната оценка на имотите, като съгласно чл. 264 от ДОПК, проверката за
задължения се извършва електронно и се отнася само за прехвърлителя на имота, който в
случая е починал. В случая обаче съдията по вписванията неправилно проверил и отказал
вписването въз основа на задължения на заветниците. Поддържа, че в случая се искало
обявяването на частно завещателно разпореждане ( завет), който произвеждал правно
действие в момента на смъртта на завещателя. Вписването имало само оповестително
действие и не било условие за преминаване на собствеността. Евентуалните задължения на
имота се поемали от заветниците, така че интересът на държавата бил защитен. Твърди се, че
съдията по вписванията можел да извършва само формална проверка на представените
документи и нямал право да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако
законът изрично не го позволява, какъвто настоящия случай не бил.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице / т.9 от ТР №
7/2012 г. на ОСГТК/, срещу акт който подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:
С процесното определение съдията по вписванията е приел, че представеното
удостоверение за данъчна стойност не е достатъчно, тъй като съобразно чл. 264, ал. 1 от
ДОПК, за да се допусне вписване на разпоредителен акт, трябва да се представи документ,
който удостоверява липсата на непогасени данъчни задължения за имота, а представеният
документ не съдържал такова изявление. Освен това след служебна справка в НАП, се
установило, че заветникът Д.Ю.Т. имал непогасени задължения към държавата, което било
допълнително основание за отказ на вписването.
От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:
С молба вх. № 69091/13.08.2025 г. нотариус Л. Л. е поискал да бъде вписан преписизвлечение от обявено саморъчно завещание направено от Х. Х.Т., починал на 22.04.2021 г.
в полза на Д.Ю.Т. и Х.Ю.Т.. В молбата изрично е посочено, че преписът- извлечение касае
недвижим имот, представляващ апартамент № 1 на първия етаж във вход ,А“ , заедно с мазе
№ 49 и гараж № 14, находящн се в жилищната кооперация в гр. София, ул. „********“ № 6-
12. Към молбата са приложени препис извлечение от саморъчно завещание, препис от Схема
№ 15-1045228-24.06.2025 г., издадена от СГКК- гр. София, препис от Схема № 15-1045229-
24.06.2025 г., издадена о т СГКК- гр. София, препис от Удостоверение за данъчна оценка,
издадено от отдел „ОП Красно село“, Столична община, гр. София въз основа на искане с
вх. № 7209022072/20.06.2025 г., копие от Препис-извлечение от акт за смърт на Х. Х.Т.,
копие от нотариален акт за собственост върху жилище строено на държавно място от ЖСК
от 15.12.1978 г. № 151, том ХХV, дело № 3626/78 г. и квитанция за внесена държавна такса
вписване.
В удостоверението за данъчна оценка, издадено от отдел „ОП Красно село“ е
посочена данъчната оценка на имота и прилежащия към него гараж. Липсва обаче изявление
за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно т. 6. ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това,
дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до
това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията
може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е
съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за
вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или
с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание -
индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е
представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район
с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато
такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията
на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго
основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано – така изрично
определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Съгласно чл.264,ал.1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права
върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти,
включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични
вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се
допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното
лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по
електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че
прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или
залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчната оценка. В чл.265,ал.1 от ДОПК е предвидено, че нотариус или
съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване
на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от
лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.
От изложеното във фактическата страна е видно, че към молбата не е представен
документ по чл.264,ал.1 от ДОПК, който да удостоверява наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения. Представена е единствено данъчна оценка на имотите,
които са предмет на завещението. Този документ действително е различен от изискуемия от
закон документ по чл.264,ал.1 от ДОПК. В случая обаче съдията по вписванията не е отчел
новата редакция на чл.264,ал.1 от ДОПК / ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г./ и
практиката на ВКС по приложението й. Така в Определение № 100 от 13.01.2025 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4352/2024 г., II г. о., ГК и Определение № 2584 от 21.05.2025 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1445/2025 г., II г. о., ГК се приема, че настоящата редакция на разпоредбата, задължава
съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по
електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже
вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът
не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе
дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не
само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на
недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл. 264,
ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими
имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения.
Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да
участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на
длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване
събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на
собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни
задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на
проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при
наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни
и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се
извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение.
От представените по делото доказателства се установява, че прехвърлителязавещател- Х.Т. не е имал непогасени задължения към фиска. Обстоятелството, че
заветникът Д.Т. има непогасени задължения към фиска, не може да препятства вписването
на преписа- извлечение от саморъчното завещание , защото чл.264,ал.1 от ДОПК изисква
установяване на обстоятелството, че прехвърлителя няма непогасени задължения към
държавата. Такова изискване не съществува за приобретателя. В случая прехвърлител се
явява Х. Х.Т., а не заветникът Д.Ю.Т., който се явява приобратател. Х. Т. не е имал
задължения към фиска и това е установено след извършена справка от съдията по
вписванията. При тези факти съдията по вписванията неправилно е постановил отказ,
защото прехвърлителя Х. Т. не е имал непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения.
На следващо място следва да се отчете практиката на ВКС / Определение № 5916 от
18.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4319/2024 г., I г. о., ГК/, според която разпоредбата на чл.
264 ДОПК е установена с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни
вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя,
принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота спрямо него не може
да бъде реализирано. Когато се иска вписването на препис- извлечение от частно
завещателно разпореждане, вписването има само оповестително действие, доколкото заветът
е произвел действие с откриването на наследството. Следователно вписването не е условие
за преминаване на собствеността, тъй като съобразно чл. 48 вр. чл. 22, ал. 2 ЗН вещно –
транслативният ефект на завета настъпва с приемането му от заветника, но с обратна сила –
към момента на смъртта на наследодателя. Според разясненията в т. 7 на Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., вписването има значение само
за даване на публичност на завещанието. То не осигурява непротивопоставимост, тъй като
касае сделка по повод на смърт - прехвърлителят не би могъл вече да се разпореди с имота в
полза на друго лице, за да възникне хипотеза на конкуренция на права. Следва да се
отбележи също, че заветникът, като частен правоприемник ще придобие също тежестите,
обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието
и дали са упоменати в него , предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични
задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза. От изложеното е
явно, че изискването по чл. 264, ал. 1, изр. последно ДОПК е неприложимо в хипотеза като
настоящата, при която се иска вписване на завещание, представляващо завет на недвижим
имот.
В заключение съдът намира, че съдията по вписванията неправилно е отказал да
впише обявено саморъчно завещание по молба, вх. № 69091/13.08.2025 г., поради което
отказът следва да бъде отменен, а частната жалба уважена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от нотариус Л. Л., вписан в Регистьра на НК под рег.
№ 044, ОТКАЗ, обективиран в определение № 938 от 13.08.2025 г. на съдия по вписванията
при Софийски районен съд, с който по молба, вх. № 69091/13.08.2025 г. е отказано
вписването на Препис-извлечение с общ рег. № 1741/12.08.2025г., том 1, акт № 49, дело №
4/2025 г. по описа на Нотариус Л. Л. с рег. № 044 на НК, от обявено саморъчно завещание на
Х. Х.Т., ЕГН **********, починал на 22.04.2021 г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС с указания да се впише по молба,
вх. № 69091/13.08.2025 г. препис-извлечение с общ рег. № 1741/12.08.2025г., том 1, акт № 49,
дело № 4/2025 г. по описа на Нотариус Л. Л. с рег. № 044 на НК, от обявено саморъчно
завещание на Х. Х.Т., ЕГН **********, починал на 22.04.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19263
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове: Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20251100510171 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №18-00-73/09.09.2025 г., подадена от
нотариус Л. Л. срещу определение от № 970/21.08.2025 г. за отказ от вписване на съдия
по вписванията при CPC, постановен по повод заявление вх. № 71585/21.08.2025 г.
Жалбоподателят оспорва аргументите на съдията по вписванията, послужили
като основание за постановяване на отказ да се впише препис от обявено саморъчно
завещание с peг. № 1741/12.08.2025 г., том I, акт № 49, дело №4/2025 г., по описа на
нотариус Л. Л., рег. №044 в НК. Поддържа, че при вписване на този вид актове е
неприложимо изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на публични задължения на
прехвърлителя или непогасени данъчни задължения за имота, защото с процесното
завещание, което има характера на завет, не се прехвърля собствеността.
Транслативният ефект настъпва с приемането от заветника на завета, но с обратна сила
– от момента на откриването на наследството, поради което вписването не е условие за
преминаването на собствеността, а има само оповестително действие. Изтъква, че
заветникът като частен правоприемник ще придобие също тежестите, обременяващи
завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са
упоменати в него, предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични
задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза. Позовава се и
на съдебна практика в този смисъл, обективирана в определение № 5916/18.12.2024 г.,
по ч.гр.д.№ 4319/2024 г., I ГО на ВКС.
Доколкото представеният документ за вписване е редовен от външна страна, и
са представени изискуемите към него документи, жалбоподателят счита, че са налице
предпоставките за неговото вписване, поради което и отказът на съдията по
вписванията се явява незаконосъобразен.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – нотариус, подал
молбата за вписване (т. 9 от ТР №7/25.04.2013 г., по тълк. дело №7/2013 г., на ОСГТК
на ВКС) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество настоящият състав намира жалбата за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С молба, имаща характера на заявление, с вх. № 71585/21.08.2025 г., нотариус Л. Л.
е поискал вписването на препис извлечение от саморъчно завещание с общ рег.
№1741/12.08.2025 г., том I, акт №49, дело №4/2025 г. по описа на същия нотариус. С
процесния акт Х.Х.Т. е завещал на внуците си Д.Ю.Т. и Х.Ю.Т. подробно описаните
апартамент и гараж, находящи се в гр. София. Тъй като завещателните разпореждания се
отнасят до определено имущество, те са частни и съставляват завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН).
Приложени са и изискуемите декларации по чл. 4, б. „к“ от Правилника за вписванията,
както и е заплатена дължимата държавна такса за вписването.
С обжалваното определение № 970/21.08.2025 г. съдията по вписванията е постановил
отказ за вписване с единствения аргумент, че в приложеното писмо от Столична Община,
Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Красно село“, не е отразена липсата на
непогасени данъчни задължения за имота, което водело до недопустимост на вписването,
позовавайки се нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Визираната в актуалната й редакция норма изисква прехвърлянето или учредяването
на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими
имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като
непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен
залог да се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията,
длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на
която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно
ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Понастоящем е налице противоречива съдебна практика на различни състави на
Върховен касационен съд по въпроса дали изискването на чл. 264, ал. 1, изр. последно от
ДОПК намира приложение в хипотезата на вписване на завет върху конкретен имот.
В цитираното от жалбоподателя определение № 5916/18.12.2024 г., по ч.гр.д. №
4319/2024 г., I ГО на ВКС, постановено по аналогичен казус, е прието, че изискването по чл.
264, ал. 1, изр. последно от ДОПК е неприложимо в хипотеза, при която се иска вписване на
завещание, представляващо завет на недвижим имот. Аргументите за този извод са
обосновани с целта на изискването по чл. 264 ДОПК – да се обезпечи събираемостта на
публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху
приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота
спрямо него не може да бъде реализирано. В хипотеза, при която се вписва завет, самото
вписване има само оповестително действие, тъй като заветът е произвел действие с
откриването на наследството (чл. 48, вр. чл. 22, ал. 2 ЗН), но с обратна сила – към момента
на смъртта на наследодателя. От друга страна, заветникът като частен правоприемник, ще
придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували
към датата на завещанието и дали са упоменати в него, поради което и евентуалното
наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване в
тази хипотеза.
В противоположен смисъл е изразеното становище в определение №98 от 24.01.2023
г., по ч.гр.д. № 4497/2022 г., II ГО на ВКС, според което предпоставка за вписването на
завещанието е представянето на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения, което кореспондира с императивния характер на
разпоредбата на чл. 264 ДОПК „Удостоверяване на задълженията“ и постигане на целта на
закона относно събирането им. Отречена е необходимостта от представяне на декларация по
чл. 264, ал. 1 ДОПК от приобретателя на недвижимия имот (в предходната редакция на
нормата), когато се касае за вписване на завещание.
Изводите в горепосоченото определение №98 от 24.01.2023 г. са възприети и
цитирани и от състав на І ГО на ВКС, който с определение № 1385 от 01.06.2023 г., по ч. гр.
д. № 1079/2023 г., не е допуснал до касационно обжалване определение на СГС, с което е
оставена без уважение частната жалба срещу определение на съдия по вписванията при
СРС, постановен по заявление с вх. рег. № 81161/31.10.2022 г., с което е отказано вписване
на обявяване на саморъчно завещание - завет.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в определение №98 от
24.01.2023 г., по ч.гр.д. № 4497/2022 г., II ГО на ВКС и определение № 1385 от 01.06.2023 г.,
по ч. гр. д. № 1079/2023 г., II ГО, ВКС, според която основание за постановяването на отказ
за вписването на завещанието е представянето на данъчна оценка, удостоверяваща
наличието или липсата на непогасени данъчни задължения. В допълнение към мотивите в
цитираната съдебна практика следва да се добави и следното:
Нормата на чл. 264, ал. 1, изр. посл. от ДОПК е от императивен характер и поставя
ясно изискване като условие за вписването на поискания акт, което има не само функция да
обезпечи събирането на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на
собствеността върху приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни
задължения за имота спрямо него не може да бъде реализирано. Правилото, като изцяло
насочено към защита на публичния интерес, следва да се тълкува, че има за цел, наред с
обезпечаването, така също и да повиши реалната събираемост на публичните задължения
чрез въведеното формално изискване такива да не са налице към момента на вписването,
удостоверяването на което се извършва от съдията по вписванията или чрез представянето
на нарочен документ – данъчна оценка. Предвид правомощието на съдията по вписванията
да постанови отказ при наличието на публични задължения, изпълнението на което
правомощие е обезпечено и чрез предвидената в чл. 265, ал. 1 ДОПК негова солидарна
отговорност, то и заинтересуваното лице би имало стимул да ги заплати преди да заяви
вписването.
Аргумент за подобно тълкуване, недопускащо вписване при наличието на публични
задължения, без значение от какъв вид са те, е и разпоредбата на чл. 264, ал. 4 ДОПК, която
позволява вписване само в две хипотези: 1/ след заплащане на публичните задължения или
2/ ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът
внесе дължимата сума в съответния бюджет. Видно е, че и в двата случая вписването е
допустимо само след погасяването на наличните задължения, а друга правна възможност да
се осигури събирането на дължими публични задължения законодателят не е предвидил
(напр. чрез отложено/ разсрочено плащане или надлежно учредяване на обезпечение). В
този смисъл уредбата на чл. 264 ДОПК не цели само обезпечаването събирането на
вземането, но и неговото реално погасяване преди да се извърши вписването.
Заветът е акт на разпореждане с имота и при него заветникът няма насрещно парично
задължение, поради което и вписване при наличието на непогасени публични задължения на
имота може да се осъществи само в първата хипотеза на чл. 264, ал. 4 ДОПК – след
погасяването на данъчни задължения за имота, наличието или липсата на които се
удостоверяват в данъчната оценка, според изричното правило на чл. 264, ал. 1, изр. посл. от
ДОПК.
Без значение е и дали вписването на акта има само оповестително, защитно -
оповестително или защитно - оповестително и конститутивно действие, защото
съдържанието на нормата, при вече изяснената й цел, не провежда подобно разграничение
за преценка наличието или липсата на задължения. Корективното тълкуване на иначе
императивната разпоредба би следвало да се извършва само в насока отпадане на онези
нейни изисквания, които са обективно неизпълними или недължими, и каквото разрешение е
дадено в определение №98 от 24.01.2023 г., по ч.гр.д. № 4497/2022 г., II ГО на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя изложеното в
частната жалба и приетото в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС (определение
№ 5916/18.12.2024 г., по ч.гр.д.№ 4319/2024 г., I ГО на ВКС,), за неприложимост на
изискването по чл. 264, ал. 1, изр. посл. от ДОПК за представянето на данъчна оценка за
имот, предмет на завет, в която не е отразено наличието или липсата на данъчни
задължения, като основание за отказ от поисканото вписване. Ето защо обжалваното
определение на съдията по вписванията е правилно, а подадената частна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №18-00-73/09.09.2025 г.,
подадена от нотариус Л. Л., срещу определение от № 970/21.08.2025 г. за отказ от
вписване на съдия по вписванията при CPC, постановен по повод заявление вх. №
71585/21.08.2025 г.