КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV с - в в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди и единадесета година в състав :
Председател : Здравка Иванов Членове
Членове : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Слава Гьошева
разгледа докладваното от съдия З. И. *** по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК, вр. чл. 32 а от Правилника за вписванията (ПрВп).
С определение от 16.11.2010 г. съдията по вписванията Й.Р. е отказал нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване по молба на нотариус № **** на заявление за учредяване право на строеж в чужд имот от Е.С.И. и Ц.П. Л., с нотариално удостоверени подписа на акта с рег. № ***** от 18.11.1983 г. по описа на НС при СРС.
За да постанови отказа съдията по вписванията е приел, че нотариалното удостоверяване противоречи на закона чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията ПВ – страните не са описани с ЕГН, което води до невъзможност за се направи запис по персоналната партида, не са изпълнение и указанията на чл. 264, ал. 1 ДОПК, не са представени данъчни декларации за липса на публични задължения и данъчна оценка на правото на строеж. Прието е основно, че учредителят на правото на строеж не попада в кръга на лицата имащи право да се възползват от опростената процедура по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), който е давал право да се учреди с едностранно волеизявление право на строеж в полза на ограничен кръг лица – съпруг, низходящи и възходящи и роднини по съребрена линия до втора степен. В този кръг не влизат роднините по сватовство, а представянето на акта за вписване 28 години по - късно не санира сделката.
Срещу определението е подадена частна жалба от Ц.П.И. с подробни възражения, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Моли да се отмени обжалвания акт и да се постанови вписване на заявлението по чл. 57 ЗТСУ (отм.) Поддържа се, че заявлението по чл. 56 ЗТСУ учредява право на строеж и вписването му има оповестително действие от момента на вписването за третите лица и не се счита като елемент от фактическия състав на акта. Възразява се и срещу твърденията съдията по вписването, че не се съдържат данни за ЕГН на молителя – и е нарушен чл. 6, ал. 1 ПВ, тъй като към молбата се съдържат документи (данъчна оценка и др.), от които може да се видят ЕГН и адресите на страните.
Частната жалба, по която е образувано производството, е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересувано лице.
По същество съдът намира следното :
С молбата от 16.11.2010 г. вх. № ******, изхождаща от нотариус № **** е поискано вписване на заявление по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) - за учредяване на право на строеж в чужд имот от Е.С.И. и Ц.П. Л., с нотариално удостоверени подписи на акта с рег. № 10456 от 18.11. 1983 г. по описа на НС при СРС. Към нея са приложени : 3 бр. от посочения акт-оригинал и два нотариално удостоверени преписа, препис на УДО, ксерокопия на НА, Удостоверение от АГКК и скица. Преставеният акт касае учредяване на право на строеж по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) в полза на бащата на втория учредител - П.Л.Г. за изграждане на вилна сграда в дворно място,състовляващо парцел ****** от кв.222 по плана на гр. С., местност „Г.Г.".
При така установените факти настоящата инстанция приема следното от правна страна :
Настоящият състав намира, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32 а ПВп, съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от Правилника. Ако формалните изисквания не са спазени, се произнася с определение за отказ.
Следователно, съдията по вписванията може да откаже вписване в нотариалните книги ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и ПВ, както и ако актът няма необходимото съдържание, съгласно нормата на чл. 32 а ПВп. Той извършва единствено проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията актове, изрично предвидени като подлежащи на вписване и дали същият е редовен от външна страна - откъм форма и съдържание на акта. Всяка друга проверка не е в правомощията на съдията по вписванията. Проверката дали посоченото в акта като притежател на определено вещно право лице действително се явява носител на това право, не се извършва по реда на чл. 32 а ПВп.
В Правилника за вписванията, раздел втори - Вписване на актове относно недвижими имоти – чл. 4 и сл., очертава кръга на актовете, подлежащи на вписване, както и тези, които не подлежат на вписване. От съдържанието на тези норми следва извода, че когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване само в следните случаи: 1. ако актът не подлежи на вписване, 2. ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт с нотариална заверка на подписите, 3. ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4. ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата държавна такса по вписването (ако се дължи такава). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.
На следващо място, на вписване по чл. 112, т. "а" ЗС подлежат всички актове, с които се прехвърля право на собственост върху недвижими имоти или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху такива имоти, както и актовете, с които се признават такива права. Под "актове" законът има предвид волеизявления, облечени в надлежната форма, които водят до тези последици.
С оглед изложеното по отношение охранителното производство по вписване, съдът намира, че правомощията на съдията по вписванията са съсредоточени единствено около преценката за това подлежи ли на вписване актът съгласно чл. 4 от Правилника и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена от закона форма. При това производство не би могло да се провери действителността на акта, който е заявен за вписване, както и дали поражда права или не.
Съдът намира, че заявлението за учредяване право на строеж от 18.11.1983 г. по реда на чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ (отм.), за което се е искало вписване, отговаря на изискванията за учредяване на такова право в съсобствен имот към момента на действието на ЗТСУ, но към момента на искането за вписването му - 16.11.2010 г. то не съставлява акт, посредством който може да се учреди такова право. По смисъла на чл. 183, ал. 1 ЗУТ действащ в момента, към който се иска вписването, в последната му редакция от ДВ, бр. 65 от 2003 г., в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
Следователно към настоящия момент, актът който подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 и сл. от ПВп, би бил договор с нотариална заверка на подписите, а не заявление от съсобствениците – учредители на правото.
За пълнота следва да се отбележи, че за да породи действие заявлението (декларацията) по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) следва да се направи във писмена форма с нотариална заверка на подписите. Впиването й не е елемент от фактическия състав на учредяването на правото на строеж. По времето на действието на ГПК (отм.) и ЗТСУ то е отделно нотариално удостоверяване, съгласно чл. 465, б. "в" ГПК (отм.), чието правно значение се изчерпва с противопоставимостта на правото на строеж на трети добросъвестни лица. Както нотариалният акт за учредяване право на строеж, така и декларацията по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) пораждат вещноправно действие с извършването им в надлежната форма. Последващото им вписване има значение единствено за противопоставимостта им на трети добросъвестни лица.
Поради изложеното, съдът намира, че отказа на СВ да извърши вписване на заявление за учредяване право на строеж от 18.11.1983 г. поради обстоятелството, че към момента това не е акта, с който се учредява това право, е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се остави без уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ц.П.И. срещу определение от 16.11.2010 г. на съдията по вписванията Й.Р. за извършване на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване по молба на нотариус № *** на заявление за учредяване право на строеж в чужд имот от Е.С.И. и Ц.П. Л., с нотариално удостоверени подписа на акта с рег. № ****** от 18.11.1983 г. по описа на НС при СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страната, че е изготвено.