О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,14.10.2014 г.
Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:АННА НЕНОВА
Мл.с.НОРА МАРИНОВА
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч.гражданско дело №14278/ 2014 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.577 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба на В.С.Ц. срещу определение от 29.08.2014 г.на съдия по вписванията при СРС,с което е постановен отказ за вписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като неподлежащ на вписване.
В частната жалба се поддържа,че определението е неправилно,поради което следва да се отмени.Вписването на предварителни договори за прехвърляне или учредяване вещни права върху недвижим имот не подлежи на вписване по ЗС ,но с допълването на чл.4 б”е” от ПВп.,напарвено с ДВ бр.63/01.08.14 г.може да бъде вписан.Неправилно съдията по вписвания приел противоречие между ПВп. и по-висок по степен нормативен акт-ЗС без да е правораздавателен орган,а административен такъв и постановил отказ за вписване.
Софийски градски съд, като прецени допустимостта на частната жалба намира,че е същата е в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение съдията по вписванията е
постановил отказ за вписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като неподлежащ на вписване.С договора по чл.19 ЗЗД не се учредяват,прехвърлят или изменят ограничени вещни права върху недвижим имот и съобразно чл.112 „а” от ЗС такива актове не подлежат на вписване.В мотивите съдията по вписвания посочва,че допълнената разпоредба в чл.4 от ПВп.,с която се допуска вписване на договорите по чл.19 ЗЗД е в противоречие със ЗС,по-висок по степен нормативен акт.
Безспорно е,че е налице противоречие между законов и подзаконов акт.Спорът е може ли съдията по вписвания като констатира такова противоречие да прецени кой акт да приложи ? Действително според чл.15 ал.3 ЗНА правораздавателните органи прилагат по-висок по степен акт при противоречие между постановление,правилник,наредба,инструкция с акт от по-висока степен.
Съдиите по вписвания не са правораздавателни органи,макар че са в системата на съдебната власт.Но, проверката,която съдията по вписвания извършва,съгласно чл.32 „а” ал.1 ПВп.относно това дали актът който се представя за вписване отговаря на изискванията на закона е дали актът подлежи на вписване и има ли изискванията за форма и съдържание.
В конкретния случай съдията по вписвания има две разрешения :да постанови вписване на акта по ПВп.или да откаже по ЗС.Макар и да не е правораздавателен орган съдията по вписвания следва да направи тази преценка и тя е правилна единствено съобразена с чл.15 ал.3 ЗНА. Ако се приеме,че съдията по вписвания следва да се съобрази с промените в чл.4 ПВп.,то настоящият съдебен състав следва да постанови отказ за вписване на акта в качеството си на правораздавателен орган,съобразявайки нормата на чл.15 ал.3 ЗНА.
Ето защо,съдът намира ,че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
По изложените съображения Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ,по подадена частна жалба на В.С.Ц. определение от 29.08.2014 г. на съдия по вписванията при СРС,с което е постановен отказ за вписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като неподлежащ на вписване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.