КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 11:03

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ПРАВЕН ИНТЕРЕС НА НОТАРИУСА ДА ВПИШЕ АКТ НА ПРАВОДАТЕЛЯ
Ново мнениеПубликувано на: 16 Авг 2022, 10:22 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 29 Сеп 2009, 17:07
Мнения: 142
Местоположение: Димитровград
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

No 7034
гр. София, 21.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове: Райна Мартинова
Георги Стоев
като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно частно гражданско
дело No 20221100507138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК
вр. чл. 32а от Правилник за вписванията.

Образувано е по частна жалба с вх. No в СГС 42749/06.07. 2022г. ,
подадена от нотариус Е.Е. Е. - No 052, срещу Определение за отказ No 803/
30.05.22г. на съдия по вписванията – СРС, постановено по повод заявление с
вх. рег. No 38160/30.05.2022г. Жалбата е подадена против отказ да се впише
Решение No 227 от 20.12.1996г. на СРС по гр.д. No 2066/1996г., влязло в
законна сила на 07.03.1997г. Моли съда да отмени процесното определение
като неправилно и да укаже на съдията по вписванията да извърши
вписването.
Съдията по вписванията е мотивирал акта си с аргументи, 1) че
нотариус Е. няма правен интерес да участва в охранителното производство по
вписване на акта, 2) както и, че подлежащото на вписване съдебно решение в
частта относно удостоверяването на момента на влизане в сила е подписано
от секретар, а не от съдия.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима
съгласно чл. 275 ГПК, а разгледана по същество е основателна.
По допустимостта: Жалбата е подадена в законоустановения срок от
лице с надлежна процесуална легитимация. Съгласно т.9 от ТР No 7/2012г. по
т.д. No 7/2012г. ОСГТК на ВКС нотариусът има право да обжалва отказ от
съдията по вписванията, постановен по негова молба.
По основателността: Въззивният съд е длъжен служебно да осигури
прилагането на процесуалния закон, както ограниченията предвидени в чл.
269, изр. 2 на ГПК не се прилагат в производството по частни жалби-
аргумент от ТР 6/2019г. по т.д. No 6/2017г. ОСГТК на ВКС, а съгласно ТР
1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна
норма.
Нормата на чл. 586, ал. 4 от ГПК е императивна, установена в
обществен интерес, с която се регламентира задължението на нотариуса да не
издава съответния нотариален акт, с който се прехвърлят или се учредяват
вещни права върху недвижими имоти, докато актът на праводателя не бъде
вписан по надлежния ред. Тълкувана теологически се достига до извода, че
нормата защитава най-общо сигурността на гражданския оборот, чрез
създаване на яснота относно реда на вписаните транслативни актове,
придобивното основание на праводателя, обемът на прехвърлените права и
друга релевантна информация, от която може да се ползва всяко лице с
правен интерес. Тълкувана систематически с правилата, регламентиращи
вписването на актове в службата по вписванията, и по-конкретно с чл. 8 вр.
чл. 4, б. “а“ от ПВ, се достига до извода, че нотариусът освен, че има
задължение да не издава поискания от него нотариален акт, докато не бъде
вписан актът, от който праводателят черпи своите права, то нотариусът има
правен интерес и задължение да подаде молба за вписване на акта,
удостоверяващ правата на съответния праводател. Нотариусът е частно лице,
на което държавата е възложила осъществяването на точно определени
публични функции в обществен интерес, поради което не е необходимо да е
налице изрично овластяване за да се приеме, че съществува правен интерес от
инициирането на производството по вписването на акта. В хипотезата на чл.
586, ал. 4 ГПК вр чл. 8 от ПВ нотариусът действа не в частен, а в обществен
интерес като действията са му насочени към осъществяването на целта и
реализиране на идеята на производството по вписване на актове – сигурност
на гражданския оборот и публичност и достъпност на информацията свързана
с транслативните сделки с предмет вещни права върху недвижими вещи.

Относно втория аргумент, обусловил отказа да се впише акта,
настоящият състав приема, че правомощията на съдията по вписванията са
ясно разяснени в ТР No 7/2012г. по т.д. No 7/2012г. ОСГТК на ВКС, като
проверката на материалноправните предпоставки на заявения за вписване акт
се проверяват само при изрично предвидените в закона хипотези, например
чл. 73, ал. 5 ТЗ. Неправилно съдията по вписванията е аргументирал своя акт
с довода, че моментът, в който решението е влязло в сила не е удостоверено с
подпис на съдия, а такъв на секретар. Изследването на този въпрос е извън
правомощията на съдията по вписванията при заявление за вписване на
съдебно решение – аргумент от чл. 14 вр. чл. 6 от ПВ. Съдията по
вписванията е длъжен да впише съдебно решение, на което има отбелязване
относно момента на влизане му в сила, като не е необходимо да изследва от
кой точно момент е влязло в сила. За пълнота на изложението към
07.03.1997г. правно действие е имала нормата на чл. 219 ГПК (отм), която
регламентира хипотезите, при които едно решение влиза в сила.
Удостоверяването на този момент не е елемент от фактическия състав,
необходим на постановеното решение да влезе в сила, поради което
изследването на въпроса дали съдебния секретар е имал правомощие за това
действие е ирелевантно за настоящото производство, както и относно
развилото се охранително производство по вписването на акта. Процедурата
по удостоверяването на момента на влизане на съответния акт, чрез печат и
подписи на оправомощените за това лица, се осъществява въз основа на
вътрешни за съответния съд правила. Целта е да се създаде яснота относно
статуса на решение и да се улеснят страните при упражняването на
субективните им права. При наличието на такова отбелязване, както изисква
закона чл. 14 ПВ, е неоправдано да се отказва вписване на влязлото в сила
решение. С процесното решение съдът е одобрил представено от съпрузите
споразумение, с което се уреждат имуществените отношения между тях,
релевантни за настоящото производство, като в тази част решението влиза в
сила веднага. Частта, относно прекратяването на брака, единствено подлежи
на обжалване, като от датите на връчването и отбелязването на момента на
влизане в сила на решението е видно, че решението не е обжалвано.
Воден от гореизложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение No 803/ 30.05.22г. за отказ на съдията по
вписванията при СВ-София да извърши вписване на молба с вх. No
38160/30.05.2022 г. с искане за вписване или отбелязване на съдебно решение
No 227 от 20.12.1996 г. на СРС по гр.д. No 2066/1996г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване в регистъра на Службата по
вписванията при Районен съд гр. София влязло в сила решение No 227 от
20.12.1996 г. по гр.д. No 2066/1996г. по описа на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване
на необходимите действия по вписването.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________

_________________
Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов