КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалните представители на наемателите /99 на брой/ на осеметажна сграда, изполозвана като общежитие, находяща се в гр. София, ж.к "Дружба" 1, съставляваща бл. № 156, със застроена площ от 596 кв. м, срещу определение от 21.05.2004 г. на СРС, по гр. дело № 0042/04, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че определението е незаконосъобразно, като излагат подробни съображения за това. Молят въззивния съд да го отмени и да допусне поисканото обезпечение.
Софийски градски съд, след като прецени доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателите чрез своите процесуални представители са сезирали СРС с молба с правно основание чл. 309 ГПК за допускане обезпечение на бъдещи искове срещу "А. " ЕООД и "Б. " ООД. Молителите искат да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД - за установяване нищожността на сделка, сключена с нотариален акт № 68 от 25.03.2004 г., том I, дело № 59/04, за покупко-продажба на осеметажна сграда, използвана като общежитие, находящо се в гр. София, ж.к "Дружба" 1, съставляваща бл. № 156, със застроена площ от 596 кв. м /страни по договора за покупко-продажба са ТК "М. " ЕАД и "АИС" ЕООД/, както и да се прогласи нищожността на сделка за учредяване на ипотека по нотариален акт № 69 от 25.03.2004 г., том I, № 650, нот. дело 60/04. Страни по договора за ипотека са "А. " ЕООД /длъжник/ и "Б. " ООД /кредитор/. Като обезпечителна мярка молителите са посочили налагане на възбрана върху посочения по-горе недвижим имот, както и уведомяване на "Столично Електроразпределение" ЕАД и "Софийска вода" АД да не променят съществуващите досега партидни номера, по които се заплащат сметките за електроенергия и вода от наемателите в бл. 156, ж.к "Дружба" 1.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 309 ГПК, като е приел, че бъдещите искове са недопустими, поради което не следва да се допуска обезпечение.
Софийски градски съд намира обжалваното определение за законосъобразно. Молителите искат да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове за установяване нищожността на договор за покупко-продажба и на договор за ипотека. В конкретния случай молителите не са страна по нито една от сделките, които искат да бъдат признати за нищожни. ГПК допуска предявяване на установителни искове само при наличие на правен интерес. Молителите не са страни по облигационните правоотношения, учредени с договорите за покупко-продажба и ипотека. За тях не са възникнали права и задължения от тези сделки, поради което настоящият съдебен състав намира, че не съществува правен интерес за молителите да искат признаването им за нищожни. В конкретния случай молителите не се легитимират и като собственици на прехвърления недвижим имот, от където би могло да се изведе правния им интерес да се прогласи нищожността на сделка, касаеща имот тяхна собственост. Съдът намира, че в настоящия случай по-никакъв начин с атакуваната сделка, не се засягат правата на молителите, живущи в прехвърлената сграда, поради което същите нямат правен интерес да искат прогласяване на нищожността й.
По отношение на довода на молителите, че атакуваният договор за продажба на недвижим имот е в несъответствие с разпоредбата на чл. 4.4 на предварителния договор от 23.03.2004 г. между ТК "М. " ЕАД и "А. " ЕООД, което обуславя интереса им от предявяване на установителния иск, съдът намира същият за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 4.4 от предварителния договор от 23.03.2004 г. купувачът се задължава да предложи за продажба на живущите в блока апартаментите в срок от две години от сключването на сделката. Законът дава възможност при неизпълнение на задължението за сключване на договор изправната страна по предварителния договор да предяви конститутивен иск и да поиска от съда да го обяви за сключен. В конкретния случаи молителите не са страна по предварителния договор, поради което за същите не съществува правна възможност да искат клаузите на предварителния договор да залегнат в окончателния. Дори и молителите да бяха страна по предварителния договор за тях би съществувал интерес да предявят конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а не да предявяват установителен иск за нищожност. Тъй като молителите не са страни по сделките, които са предмет на бъдещите установителни искове за нищожност, не навеждат съображения, че исковете са с правно основание чл. 135 ЗЗД, съдът намира, че за тях не съществува правен интерес да предявят по такъв начин заявените искове.
По отношение на допустимостта на иска за прогласяване нищожността на договора за ипотека съдът намира, че казаното по-горе в мотивите за договора за покупко-продажба се отнася и за този иск.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай за молителите не е налице правен интерес да искат със сила на пресъдено нещо да се установи, че договорът за покупко-продажба на сграда в гр. София, ж.к. "Дружба" 1, съставляваща бл. № 156, със застроена площ от 596 кв. м и за учредяване на ипотека върху този имот са нищожни.
Тъй като целта на обезпечителния процес е да осигури възможността да се изпълнят последиците на съдебното решение, в конкретния случай, след като исковете са недопустими няма възможност да се стигне до решение, чийто последици да се осъществяват, поради което молбата с правно основание чл. 309 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.
Освен това съдът намира, че в конкретния случай поисканите обезпечителни мерки не са адекватни на търсената с молбата защита. В молбата за допускане на обезпечение се твърди, че има опасност осеметажната сграда, в която са наематели молителите, да бъде отчуждена, тъй като има опасност да бъде изнесена на публична продан. Съгласно разпоредбата на чл. 11, б. "а" Правилник за вписванията трябва да бъдат вписани или отбелязани исковите молби, с които се иска признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 4, където се казва, че подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост. В конкретния случай при вписване на исковата молба за прогласяване нищожността на сделката за прехвърляне на осеметажната сграда законът дава достатъчна защита за молителите срещу евентуалното отчуждение на този имот, който те искат да бъде възбранен, поради което обезпечителната мярка - налагане на възбрана върху недвижим имот, се явява неадекватна и неподходяща.
Първоинстанционното определение с оглед на изложеното следва да се остави в сила.