КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА :: Виж темата - Декларация по 226 ДПК(отм.) и отговорност по 313 НК

КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

Декларация по 226 ДПК(отм.) и отговорност по 313 НК http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=35&t=4328	Страница 1 от 1

Автор:	Richter [ 22 Авг 2013, 07:51 ]
Заглавие:	Декларация по 226 ДПК(отм.) и отговорност по 313 НК
Присъда № 7от 18.02.2009 г. по н.о.х.д. № 362/2008 г. на Окръжен съд София, наказателно отделение Чл. 264, ал. 1 ДОПК Чл. 226, ал. 1 ДПК Чл. 100, ал. 1 ЗДДС /отм./ Чл. 100, ал. 3 ЗДДС /отм./ Чл. 100, ал. 1 ЗДДС Чл. 100, ал. 3 ЗДДС Чл. 104, ал. 1 ЗДДС Чл. 104, ал. 2 ЗДДС Чл. 104, ал. 5 ЗДДС Чл. 72, ал. 1 ЗДДС Чл. 72, ал. 2 ЗДДС Чл. 23, ал. 1 НК Чл. 23, ал. 3 НК Чл. 257 НК Чл. 257, ал. 1 НК Чл. 313, ал. 1 НК Чл. 54 НК Чл. 66, ал. 1 НК Чл. 93, т. 14 НК Чл. 93, т. 2 НК Чл. 309, ал. 2 НПК Чл. 309, ал. 4 НПК Председател: Я. Б. Съдебни заседатели: Т. Т. Н. Ц. П Р И С Ъ Д И: ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. И., роден на 20.02.1964 г. в гр. С., българин, български гражданин, жив. в гр. С., ул , със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН за ВИНОВЕН в това че, на 18.08.2003 г. в нотариална кантора, намираща се на ул. „Рилски скиор" №2, вх.Б, ет.1 пред нотариус М. Х. е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена по чл. 226 ал.1 от ДПК от м. август 2003 г., която по силата на закон /ДПК - стара редакция - отменен с Д.В. бр.105/29.12.2005 год., влязъл в сила от 01.01.2006 год./ се дава пред орган на властта /чрез нотариус М. Х. до съдия по вписванията при Районен съд -С.: Н. Д./ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, предвид на което и на основание чл. 313 ал.1 пр.1 и чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА на лишаване от свобода на 1 г./една година/ и 4 м. /четири месеца/. На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така опреденото наказание за изпитателен срок от 3 г./три години/ считано от влизане на присъдата в законна сила. ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. И., роден на г. в гр. С., българин, български гражданин, жив. в гр. С., със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН за ВИНОВЕН в това, че като управител и собственик на фирма за данъчен период 01.08.2003 г. - 31.08.2003 г. в справка-декларация по чл. 100 ал.1 и ал.3 от ЗДДС /стара ред. Д.В. бр. 117/2002 г. - отменен с Д.В. бр. 63/04.08.2006 год./: ал.1 „Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения и ал. 3 „За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната ТДД до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася"/ подадена в ДП - Самоков с вх. № 3246 на 12.09.2003 г., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер на 52 513.60 лева, като е затаил истината относно извършена на 18.08.2003 г. продажба на недвижим имот в , общ. С и по този начин е укрил данъчни задължения в особено големи размери /в размер на 52 513.60 лева/, предвид на което и на основание чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 255 ал.1 пр.2 хип.2 от НК./ стара ред. Д.В. бр. 62/1997 г., в сила от 06.11.1997 г./ и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от 4/четири/ години и да заплати в полза на държавата глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода са срок от 4 г./четири години /, като на основание чл. 23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към това наказание наказанието глоба в размер на 10 000 лева. ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. И. да заплати в полза на държавата сумата 465.00 лева съдебни и деловодни разноски. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд - гр.София в петнадесетдневен срок от днес. СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА в 11.00 часа След постановяване на присъдата съдът служебно се занима с мярката за неотклонение на подсъдимия Г. С. И., като с оглед на постановената ефективна присъда счита, че са налице основания за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия Илийн по досъдебното производство „подписка" в най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража", предвид на което и на основание чл. 309 ал.2 НПК О П Р Е Д Е Л И: ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение на подсъдимия Г. С. И., взета по досъдебно производство № 98 /2008 г. на РПУ-гр. Самоков от „подписка" в „задържане под стража". ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и протестиране на основание чл. 309 ал.4 НПК пред Алпелативен съд - гр. София в седмодневен срок от днес. МОТИВИ : Против Г.С. И. от гр. С., са повдигнати две обвинения : по чл. 313 ,ал.1 пр.1 НК за това, че на 18.03. 2003 г. в гр. С. в нотариална кантора, на ул. пред нотариус М. Х. е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена по чл.226, ал.1 от ДПК от м. август 2003 г., която по силата на закон/ДПК - стара редакция, отменен с д.в. бр. 105/ 29.12.2005 г. - в сила от 01.01. 2006г./ се дава пред орган на властта / чрез нотариус М. Х. до съдия по вписванията при РС - С.:Н. Д./ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства и за престъпление по чл. 257,ал.1 пр.1,вр.чл.255 ,ал.1 пр.2, хип.2 НК / стара редакция ДВ бр.62/1997г., в сила от 6.11. 1997г./ за това, че като управител и собственик на фирма - С. за данъчен период 01.08. 2003г.-31.08.2003г. в справка декларация по чл.100, ал.1 и ал.3 ЗДДС /стара ред.ДВ бр..117/ 2002г., отменен с ДВ бр.63/04.08.06г./:/ - ал.1: Справката- декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения", ал.3:"За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация в съответната ТДД до 14то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася"/, подадена в ДП- С. с вх. № 3246 на 12.09. 2003г., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер на 52 513.60 лева, като е затаил истина, относно извършена на 18.08. 2003г. продажба на недвижим имот „Ч." в к.к. „Б.", общ. С. и по този начин е укрил и избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери / в размер на 52 513.60 лева/.В съдебно заседание представителят на СОП поддържа и двете повдигнати обвинения против подсъдимия И. По същество пледира, че по отношение на деянието по чл.313 ,ал.1 НК е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства - да бъде наложено на подсъдимия наказание в размер около средния, предвиден в специалната разпоредба,чийто изтърпяване да бъде отложено условно по чл.66,ал.1 НК.Относно обаче престъплението по чл.257 ,ал.1 НК е налице превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, поради което счита, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, което да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия, както и кумулативно наказание - глоба,определен според имущественото състояние на подсъдимия.На осн.чл.23 ,ал.1 НК съдът да кумулира наказанието лишаване от свобода за двете престъпления, като бъде наложено и определено за изтърпяване по- тежкото от тях. Защитата пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете престъпления - поради липса на субективната страна - умисъла при осъществяване и на двете деяния.Счита, че по отношение данъчното престъпление отговорността следва да носи счетоводителят на дружеството, който е подавал данъчните декларации пред ТДД , а по отношение на документното престъпление деянието не е осъществено от Илийн умишлено, тъй като същият при подаване на декларацията,че се изисква декларирането на наличие на местни данъчни задължения, а тъй като същият е нямал към този момент такива е подписал и декларация в този смисъл. Подсъдимият моли да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения, повдигнати против него.Същият дава противоречиви обяснения, като защитната му позиция главно се свежда до следното : за престъплението по чл.313 ,ал.1 НК - същият е считал ,че данъчните задължения, посочени като размер и определени за плащане в ДРА №117/ 24.04.2003г. не са дължими поради обжалване от негова страна на ДРА и едновременно с това твърди, че към момента на подаване на декларацията /18.08.03г./ е считал, че от него по закон се изисква деклариране само на налични местни задължения, но не и публични Съдът, като прецени събраните многобройни доказателства в двата стадия на наказателния процес, ведно със становищата и доводите на страните на базата на приложимите законови разпоредби, приема за установено следното: ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА От многобройните доказателства - писмени :ДРА №117 / 24.04.2003г., ДРА №117 / 13.05.2003г., разписки за връчването им, справки- декларации по ЗДДС,,молби, протоколи ,нотариален акт,договори, съдебни решения, свидетелство за съдимост, характеристика и др. / всички подробно описани в обвинителния акт/, гласни доказателства - свидетелски показания , както и съдържащи се частични признания в обясненията на подсъдимия И., експерти заключения се установи по безсъмнен начин следната фактическа обстановка: По силата на съдебно решение от 11.11. 1992г- по ф.д. № 28238 по описа на СГС, било регистрирано дружество с ограничена отговорност с наименование „" ООД със седалище : гр. С. ,адрес на управление: ул."С." и със съдружници :Г. С. И. и Р. М. Г. По силата на последващо решение, постановено по горепосоченото ф.д. от 9.11.1998г.Р. Г. преустановил участието си в дружеството , което било трансформирано в ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала - подсъдимия Г. С. И. С решение от 29.09.1999г. по ф.д. № 1308 /99г. било вписано ново обстоятелство : промяна в седалището и адреса на управление на дружеството , от гр. С. в гр. С. на адрес : ул."Т." Подсъдимият продължавал да бъде едноличен собственик на капитала, както и да представлява и управлява дружеството. На 3.11.1999г. подсъдимият, в качеството му на управител на ЕООД подал заявление вх.№ 45 / 3.11.1999г. в ТДД - гр. С., данъчно подразделение - гр. С. , за регистрация на дружеството по ЗДДС .Такава била осъществена на 17.11.1999 г.Дружеството продължило да бъде данъчно регистрирано по ЗДДС до 2.06.2004г., когато била разпоредена и извършена дерегистрация, поради неизпълнение на задълженията по закон, свързани с редовно подаване на данъчни декларации. До средата на 1997г. счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от св.М. М.От средата на 1997г. /пок.св.Х. и св.М./, поради заболяване на М., същатата напуснала дружеството, когато като счетоводител на дружеството започнала да работи св. Л. А., която работила единствена на тази длъжност, като осъществявала счетоводното обслужване в пълен обем на дружеството до края на януари 2004г. - както се установява от пок.св. К. П. и от проведената очна ставка между същата и св. Л. А.С оглед на очната ставка се установява, че освен като счетоводител св. Л А.била лице, което се е ползвало с изключително и приоритетно доверие от страна на собственика на ЕООД „" - подсъдимия Г. И.- единствено тя разполагала с пълномощно да представлява дружеството пред данъчната администрация и с.т. била и поверена поверителна информация за дейността, активите и състоянието на дружеството.Като счетоводител А. обработвала първичната счетоводна документация: фактури и др.документи, обосноваващи движение на парични средства в пет дневен срок от постъпването в счетоводството, като за целта съставяла вторични документи- оборотни ведомости, в които били включени сделките / покупки, продажби, доставки / за съответния период от време, както и справки- декларации ,които по силата на пълномощното подавала в НАП - едновременно на хартиен и на магнитен носител който дублирал данните.Всички първични документи и били предоставяни лично и само от подсъдимия И., който с.т. пак лично проверявал изготвените от А.справки - декларации за пред данъчните органи и ги подписвал.Документите, изхождащи от дружеството били подпечатвани от секретаря св.Х., само след като били проверени и подписани лично от управителя - Г. И. С изключение на упълномощаването на св.А. за подаване на данъчни декларации пред службите на ТДД едноличния собственик на капитала по никакъв начин не е делегирал правомощията си по управление и представителната власт - нито на служител на дружеството, нито на трето лице. Като данъчно регистрирано по ЗДДС дружеството „" ЕООД -гр. С., респ. -неговият собственик и управител , имал задължение по чл.89,ал.1 ППЗДС, чл.100 ал.1 и 3 ЗДДС да подава всеки месец до 14-то число пред данъчната служба / поделение / по место- регистрация - в конкретния случай ТДД - гр.С. ДП- гр.С. справка- декларация по ЗДДС, включваща осъществените през предходния календарен месец облагаеми сделки по ДДС, а именно: сделки от които произтича задължение за внасяне на ДДС или такива, от които респ. произтича право на теглене на данъчен кредит по ДДС. Това задължение произтича и от следните законови разпоредби: Съгласно чл.72,ал.1 ЗДДС"данъчен период" по смисъла на закона е „… периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация с резултат от същия този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец"- чл.72,ал.2 ЗДДС. Съгл. Разпоредбата на чл. 72,ал.5 ЗДДС: „Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет / данъчен кредит / , на базата на извършените и получени от него доставки и внос за всеки данъчен период". Съгл. Чл.100,ал.3 подсъдимият - в качеството му на собственик и управител на „" ЕООД гр.С.- бил длъжен да подава справка- декларация по чл.100, ал.1 ЗДДС в съответната ТДД до 14- то /включително/ число на месеца, следващ данъчния период ,за който се отнася. В този срок е следвало да заплати и дължимия към бюджета ДДС, който е предварително удържан от дружеството по сделките, по които то е продавач или предоставящ услуги. „Регистрираните по ЗДДС лица следвало да водят задължително и регистрите"Дневник за покупките" и „Дневник за продажбите"/ чл.104,ал.1 ЗДДС/, като: „получените данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател следва да се отразят в Дневника за покупките ,а „издадените данъчни документи по доставките, както и начисления данък,без да е издаден данъчен документ, като регистрираното лице е изпълнител /продавач/ , следва да се отрази в Дневника за продажбите" - чл.104 ,ал.1 и 2 ЗДДС. Регистрираното лице било длъжно да дублира всеки месец информацията от справката- декларация и едновременно със същата да я подава и на магнитен носител в съответното поделение на ТДД.- чл.104 ,ал.5 ЗДДС. Изготвянето на магнитен носител, дублиращ данните от справката- декларация се осъществявало пак от св. Л.А. , която го подавала в ТДД едновременно със справката- декларация ,предварително проверена и подписана от подсъдимия И. През м. март 2003 г. с акт № 117 / 17.03.2003г. на осн.чл.108 ДПК зам- директорът на ТДД - С. - област възложил извършване на данъчна ревизия на „" ЕООД - гр.С., относно спазване на изискванията на ДПК, ЗСч. и ЗДДС , считано от момента на регистрация на дружеството по ЗДДС 17.11.1999г. до 30.12. 2002 г. Тази ревизия приключила с ДРА под № 117 / 24.04. 2003г., връчен на 7.05.2003г. на свидетелката Л. А. - счетоводител и упълномощено лице, последван от Акт за поправка на ДРА пак под № 117 от 13.05.2003г./ явяващ се неразделна част от първия /. Последният на 14.05. 2003г. отново е връчен на св. Л. А. в качеството и на упълномощено лице. По силата на ДРА № 117 / 24.04. 2003г. е установено и определено за внасяне данъчно задължение, произтичащо от ДДС в размер на 243 227.86 лева и лихви - в размер на 35 182.73 лева, с ДРА № П- 117/13.05.2003г. е прибавено данъчно задължение към главницата в размер на 245 лева . От пок.св. Л.А. се установява по категоричен начин, че същата незабавно е връчила на подсъдимия - в качеството му на собственик и управител на ЕООД „" гр. С. ДРА № 117/24.04.2003г., като същият и е заявил, че ще обжалва констатациите, съдържащи се в същия.В подкрепа на тези показания е Р № 1485/ 4.08.2003г. на Директора на РДД -гр. С. , като първа - административна инстанция в производството по обжалване на ДРА/ на л.13 от т.II от досъдебното производство/. Видно от съдържанието на същото жалба против ДРА №117 / 24.04.2003 г. е постъпила в срок / под № 0164-00-49 /12.05.03г. /, от показанията на св. А. се установява ,че същата не е изготвяла жалба против акта, нито е подписвала такава, нито пък е възлагала изготвянето на жалбата от трети лица.В подкрепа на обстоятелството, че ДРА от 24.04. 03 г. е съобщен на И.са и неговите обяснения, в които заявява, че е обжалвал акта, поради което е считал,че няма данъчни задължения.Тези негови обяснения са в противоречие с правилата на формалната логика, съгласно които - обжалването е в следствие именно на НАЛИЧИЕТО НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ , а не на липсата им ,като съдът приема тези обяснения като израз на защитна позиция на подсъдимия.Съгласно правилата на ДПК /възпроизведени в чл.153,ал.1 ДОПК/ обжалването на ДРА по административен ред не спира неговото изпълнение.Единственото изключение е в случаите ,когато обжалващият изрично е поискал спиране на изпълнението на ДРА - изцяло или в обжалваната част. Видно от приложеното на л.13 от т.2 писмено доказателство - Решение №1485 / 4.08.05г. такова искане/за спиране на изпълнението по ДРА/ не е направено в жалбата, подадена от „" ЕООД против акта.В решението са изложени подробни мотиви и е отхвърлена жалбата, като е потвърден ДРА.По делото не са налице доказателства за по- нататъшно обжалване на същия по съдебен ред, посредством жалба, подадена чрез Директора на РДД в 14- дневния срок, предвиден в закона. След влизане в сила на ДРА № 117 /03г. подсъдимият И., в качеството му на собственик на капитала на ЕООД и управляващ същото не е предприел действия за възстановяване и внасяне в бюджета на дължимия ДДС , както и на начислените лихви.Така, към м. август 2003г. подсъдимият, в качеството му на собственик и управляващ „" ЕООД е имал неизплатени публични данъчни задължения в размер на 243 552.86 лева ДДС и лихви за просрочие - в размер на 35 182.73 лева. Подсъдимият, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД , по силата на н.а. № 110 т.2 по н.д. № 716 /97г. на РС гр. С. притежавал в собственост недвижим имот: -масивна сграда - обект „Ч." в курортен комплекс „Б.", общ. С. ,състояща се от два етажа и сутерен, със застроена обща площ 863.30 кв.м., включваща ресторант, дискотека, ски-гардероб и котелно помещение.Този недвижим имот бил вписан като актив - недвижима собственост в баланса на дружеството въз основа на горепосочения нотариален акт. На 18.08. 2003г. подсъдимият, като едноличен собственик на капитала и управляващ „" ЕООД - гр. С., в нотариалната кантора на св. М. Х. -Нотариус с район на действие РС - гр. С. е сключил договор за продажба на притежаваният от дружеството недвижим имот - масивна сграда - обект „Ч." със застроена площ 863.30 кв.м., включващ ресторант, дискотека, ски гардероб и котелно помещение, заедно с право на строеж върху 1 дка общинска земя , по силата на който е прехвърлил собствеността върху гореописания недвижим имот на св.Р. А. Г., за сумата от 292 000 лева, които изрично заявил /и е вписано в н.а./, че са заплатени напълно и в брой преди продажбата.От показанията на св. Г. и най-вече пок.св. М. Х. се установява ,че Илиин е направил това изявление напълно съзнателно и доброволно пред Нотариуса. В присъствието на Нотариус Х. той лично е подписал всички документи, свързани с продажбата в т.ч. и писмена декларация по чл.226 ,ал.1 ДПК , датирана -от 08. 2003г. относно липсата на публични и местни вземания на дружеството ЕООД.Свидетелката Х.в своите показания пред съда установява по категоричен начин, че декларацията е подписана от подсъдимия в нейно присъствие, в деня на изслушване на сделката 18.08. 03г., непосредствено преди изповядването на същата. Преди подписването свидетелката, която в качеството си на нотариус е изготвила изискуемата по закон декларация и попълнила собственоръчно ръкописния текст е разяснила подробно съдържанието на декларацията, както и предвидената от закона наказателна отговорност за невярно деклариране. Действащият към момента на подписване на декларацията ДПК е отменен с ДВ бр. 105 / 29.12. 05г./ в сила от 1.01. 06г./ ,като изискването по закон не е отпаднало - същите отношения са понастоящем предмет на нормативна уредба от действащия понастоящем ДОПК /обнародван в същия ДВ бр.№105 /29.12.05г. - в сила от 1.01.06г./- чл.264 ,ал.1 ДОПК , който императивно налага прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот да става само след подписване на декларация от прехвърлителя за липса на задължения за данъци, мита, както и задължителни осигурителни вноски. Видно от установените по- горе обстоятелства, към момента на извършване на сделката Г. И. , като собственик на „" ЕООД - гр. С. е имал публични данъчни задължения, установени с ДРА № 117/24.04. 03г., но е подписал декларация с невярно съдържание за липса на такива при прехвърляне право на собственост върху недвижим имот.От обективна страна престъплението по чл.313 ,ал.1 НК е осъществено с потвърждаването на неистина в писмена декларация, която по закон се дава пред орган на властта.В конкретния случай орган на властта по смисъла на чл.93 т.2 от НК се явява съдията по вписванията, който е част от органите на държавно управление, като декларацията ,чрез нотариус М. Х. е адресирана до съдия по вписванията при РС - гр.С. - Н. Д. Законовите разпоредби на чл. 226 ,ал.1 ДПК /понастоящем чл.264 ,ал.1 ДОПК / изискват истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват посредством попълване и подписване на такава декларация.От субективна страна подсъдимият И. е съзнавал какви са изискванията на закона по отношение на прехвърлителя на имот / допълнително разяснени му от Нотариуса / - за липса на непогасени публични /държавни / и местни данъчни задължения, съзнавал е че попълва декларация с невярно съдържание ,като му е била известна и наказателната отговорност - деянието е осъществено при ПРЯК умисъл. Видно от съдържанието на подписания нотариален акт под № 141, т.I А, рег. №1785, н.д.№ 131 /03г. по описа на Нотариус под № 439 - М. Х. : продавачът „" ЕООД - гр. С.със собственик и управител Г. И. е прехвърлил собствеността върху горепосочения недвижим имот на купувача - физическото лице Р. А. Г. за сумата от 292 000 лева, която продавачът е получил НАПЪЛНО и в БРОЙ / преди изповядването / от купувача.Пред нотариуса страните лично са потвърдили истинността на тези обстоятелства, за което са положили подписите си пред Нотариуса , като с оглед на пок.св. Х.пред нея същите са изразили свободната си воля без натиск и каквито и да е външни въздействия. Спазена е изискуемата форма за прехвърляне на собственост на недвижим имот съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД -нотариален акт , с което сделката е финализирана. С осъществяване на сделката и прехвърляне правото на собственост са налице основанията на чл.25 ,ал.1 ЗДДС /отм. ДВ. бр. 63 /4.08.06г./ за настъпване на данъчно събитие, тъй като :"Данъчно събитие" по смисъла на закона възниква на по-ранната от двете дати : 1.датата на прехвърляне правото на собственост или друго ограничено вещно право върху стока или датата на завършване на услугата. 2. датата на плащането…" В конкретния случай двете дати на възникване на данъчното събитие съвпадат и съгл. Ал.3 от същия член"…На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли…" Тези отношения също са преуредени, като нормата, действаща по ЗДДС към момента на деянието, понастоящем е възпроизведена в текста на чл.25,ал.2 - ал.5 ЗДДС /обнародван в ДВ бр.63 /4.08.2006г. в сила от 1.01.2007г., с последни изменения ДВ бр.113/ 28.12.2007г, в сила от 1.01.2008г./ В нарушение на цитираните по- горе законови норми обаче, получената сума след извършената продажба от подсъдимия Г.И.- едноличен собственик на „" ЕООД - гр.С., не е вписана, нито в Дневника за продажбите за периода 01.08.-31.08.2003г., нито в счетоводството на дружеството, нито е представен първичния документ за осчетоводяване - нотариален акт/пок.св. Л. А./, като имотът не е отписан от активите на дружеството/ каквито са изискванията и на ЗСч/. След плащането на продажната цена възниква задължение за дружеството и за неговия собственик и управител - подсъдимият И. да декларира извършената облагаема доставка и да начисли ДДС в размер на 52 308 лева / с оглед на ДРА №504 / 28.12. 2004г. /вторият ревизионен акт, съставен на дружеството за нарушение на данъчното законодателство /.По този въпрос за размера на дължимия данък, се събраха противоречиви доказателства. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е в смисъл,че размерът на дължимият ДДС е 52 513.60 лева.Съдът възприема заключението на експертизата като добросъвестно и компетентно изготвено, като в изготвеното допълнително заключение и при приемането на същото в съдебно заседание вещото лице В. К. подробно обяснява откъде се е получила разликата в размера - на първо място във възприетата различна данъчна основа от вещото лице и от служителите на данъчната администрация, извършили ревизията и на второ място в различната методика на изчисляване на дължимия данък. Данъкът е дължим за внасяне към републиканския бюджет към 14.09.2003г. в 14-дневен срок от началото на следващият месец, след месеца в който се е състояло данъчното събитие.Сумата не е декларирана в подадената справка декларация по ЗДДС за м. август № 3246/12.09.03г., не е начислена съответно и не е внесена от подсъдимия, в качеството му на собственик и управител на дружеството.В това му качество същият е следвало в пет- дневен срок от сделката да издаде данъчна фактура и да отрази сделката в „дневник за продажбите" за данъчен период м. август, но това не е направено.Сделката не е отразена документално и в последващите справки-декларации по ЗДДС, подадени до м. декември 2003г., включително и в годишната данъчна декларация на осн.чл.101 от ЗДДС за 2003 г. на „" ЕООД - гр. С. С оглед на съвкупната преценка на следните доказателства: пок.св.М. Х./служител в данъчна служба- ТД на НАП -данъчно подразделение С./, пок.св. Л. А./счетоводител/,писмените доказателства: протокол за приемане на магнитни носители / л.94, т.1 от дознанието /, пълномощно /л.95 дозн./ , справка- декларация от 12.09.03г. / л.92 ,т.1 от дозн/ и заключението на съдебно-графологичната експертиза - преценени в съвкупност се установиха по безсъмнен начин следните обстоятелства: Справката- декларация е изготвена от св. Л. А. - счетоводител на дружеството, която установява,че към момента на изготвянето и, на нея не и е бил представен от подсъдимия нотариален акт за извършената продажба и не и е съобщено по никакъв начин за продажбата, поради което, тя не е могла да узнае това обстоятелство и да отпише обекта"Ч. „ от активите на дружеството / съгл. Изискванията на ЗСч/ до преустановяване на договорните си отношения с Дружеството. Заключението на съдебно-графологичната експертиза е съвсем категорично - обстоятелството, че справката- декларация с дата 12.09.03г. е подписана от подсъдимия И. е извън всякакво съмнение. Декларацията е подадена в ДП- Самоков от св. Л.А. , заедно с магнитен носител,възпроизвеждащ данните, за което свидетелката е подписала протокол.Справката декларация за м.08. 03 г. от 12.09.03г., заедно с магнитен носител са приети от св. М. Х. След сключване на сделката купувачът - св. Р. Г. е декларирал имота с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ Н- 5266/ 30.12.2003г., като е приложил и нот. акт за продажбата на недвижимия имот под №156/18.08.2003г.,като е заплатил дължимите местни данъци на имота, съгласно изискванията на закона. С оглед на гореизложените факти, безспорно е налице избягване установяването и заплащането на данъчно задължение по ЗДДС, посредством подаване на изискуема по този закон справка- декларация с невярно съдържание от страна на подсъдимия. Последващите действия на И. допълнително обективират умисъла му, както и специалната цел - да избегне плащането на данъчните задължения на дружеството -както тези възникнали в резултат на осъществената продажба на обект"Ч..", така и установените с ДРА № 117/ 24.04.2003г.: След разпореждането с единствената недвижима собственост, притежавана от „"- гр. С., собственикът на дружеството решил да продаде същото.За тази цел през м. 11.2003г. с посредничеството на лице с име С., установил контакт със св. К. П. от гр. С. ,живуща в ж.к."Б. б.".От показанията на свидетелката, разпитана в съдебно заседание, се установява, че посредникът я е въвел в заблуждение, както относно причината, поради която настоящият собственик иска да се разпореди с дружеството, така и относно действителното финансово състояние на същото и размерът на неговите данъчни задължения. Обяснил и /действайки по поръка на И./, че тъй като дружеството имало данъчни задължения в размер на 5000 лева ,"настоящият собственик не може да работи с това дружество" /от пок.св./, но това положение е временно - за срок от шест месеца същият ще бъде в състояние да изплати задълженията си, поради което от нея се изисква да приеме собствеността да и прехвърлена само временно - за срок от шест месеца и след изтичане на този срок, дружеството ще бъде прехвърлено обратно на досегашния му собственик.Обещал и, че при прехвърлянето ще получи сумата от 100 лева и за всеки от шестте месеца на срока - по 100 лева месечно.Свидетелката се съгласила и приела тези условия, но независимо от това /доколкото знанията и житейският и опит и позволявали/ се опитвала да събере допълнително информация за действителното състояние на дружеството и причините, наложили прехвърлянето му. С това намерение тя попитала и свидетелката Л.А., която била натоварена от И. да доведе П. пред адвокат и нотариус в гр. С..Запитана, от П., има ли нещо съмнително във връзка с дружеството, има ли задължения св. Л. А. отговорила отрицателно, като в съдебно заседание, макар и неохотно обяснява,че и е било забранено от И. да разгласява каквито и да е било факти във връзка с дружеството:" има си управител, не ми позволяваха условията на работа да давам информация" / пок.св. стр.11/. Когато в данъчната служба, намираща се в сградата на Общински съвет- гр.С.една от служителките съвсем добронамерено се опитала да предупреди П., че дружеството, което се готви да закупи е с големи задължения, придружаващият свидетелката С., незабавно прекъснал служителката, за да не и даде възможност да говори повече, дръпнал П. на страни и и обяснил, че става дума за същите данъчни задължения ,за които тя вече знае - в размер на 5000 лева , не повече. Подсъдимият се е появил пред св.К.П. едва пред Нотариуса за да подпише договора за прехвърляне на дружествени дялове и въпреки обявените от негово име първоначални намерения , след шест месеца да си върне собствеността на дружеството, не се е представил пред на свидетелката / съобщавайки и името си /, нито пък и е оставил някакви координати за връзка/адрес ,личен или служебен телефон/. По -нататък, от името и по поръка на И.връзката с новия собственик на дружеството К.П.била осъществявана чрез св. Л. А., която през м. януари 2004г. се срещнала с П./последната ,доведена на мястото пак от лицето С./ на транспортна спирка, в близост до жилището си в ж.к."Д.", като и предоставила за подписване празни бланки на годишна данъчна декларация за „" ЕООД. Изложените по- горе обстоятелства се установяват още от писмените доказателства- договор от 12.11.2003г. за покупко-продажба на 100% дружествени дялове и решение №3/17.11.2003г. на СОС - фирмено отделение. Последващи срещи между К.П. и бивши служители на И. не са осъществявани, по начин ,че същата узнала действителния размер на данъчните задължения на „" ЕООД, едва когато през м. май 2004г. в качеството и на собственик на дружеството и е била връчена покана от ТДД - клон С. за заплащане на данъчно задължение в размер на 308 085.81 лева /в т.ч. главница и лихви за забава/.Започнала да издирва И. безуспешно, тъй като не разполагала с данни за името му, адреса на местопребиваването му или телефон за връзка.Оказало се ,че лицето с име С. вече не живее на досегашния си адрес в ж.к."Б. б." и също няма известни данни за местопребиваването му. По съвет на адвокат П. предприела действия по ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Към този момент и до настоящия, подсъдимият Г. С. И. не е предприел никакви действия за заплащане на данъчните задължения на дружеството, дължими от него, тъй като са възникнали за времето, когато И. е бил едноличен собственик на капитала. Видно от писмо на НАП- ТД - С. изх.№ 0150-0385/23.11.2006г./т.II, л.10 от досъдебното производство/, към тази дата съществуват публични непогасени задължения на " ЕООД -гр.С.в следния размер: 1.По ДРА № 117 /03г. задължения за ДДС в размер на 243 552.86 лева и лихви за просрочие в размер на 69 527.03 и 2. по ДРА №504 / 28.11.2004г. -85 853.68 /невнесен ДДС/ и 17 664.88 лева -лихви. За събиране на тези задължения към републиканския бюджет от Агенцията за държавни вземания е образувано изпълнително дело № 40044/04г. по описа на РД- С. ,като са наложени обезпечителни мерки в полза на взискателя ДА при ТДД -С.област, посредством запор на движимо имущество на длъжника. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ По описаният начин, като : на 18.03. 2003 г. в гр. С. в нотариална кантора, на ул. пред нотариус М Х е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена по чл.226, ал.1 от ДПК от м. август 2003 г., която по силата на закон/ДПК - стара редакция, отменен с д.в. бр. 105/ 29.12.2005 г. - в сила от 01.01. 2006г./ се дава пред орган на властта / чрез нотариус М. Х. до съдия по вписванията при РС - С.: Н.Д./ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства подсъдимият Г. С. И. е осъществил състава на престъпление по чл.313 ,ал.1 пр.1 НК. От субективна страна деянието е осъществено ВИНОВНО под формата на ПРЯК УМИСЪЛ , за което бяха изложени подробни съображения по-горе. В подкрепа на защитната си позиция подсъдимият е представил писмено доказателство - удостоверение под № 252 / 13.08.2007г. относно липса на местни данъчни задължения за „" ЕООД към 15.08.2003г.Позовавайки се на това доказателство ,същият твърди ,че липсва умисъл при осъществяване на деянието ,тъй като той е считал,че декларацията касае само местните данъчни задължения. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като не намира опора в доказателствата - видно от текста на подписаната декларация - на л. 96 от дознанието, т.I, в същата изрично е посочено :"представляваната от мен фирма няма непогасени публични ДЪРЖАВНИ и общински вземания".Заключението на съдебно-графологичната експертиза е съвсем категорично по отношение на обстоятелството,че подписът е положен от подсъдимия.В тази насока са и показанията на присъствалите лица : св.Г. и св.Х. Извън тези обстоятелства последната, в качеството си на Нотариус допълнително му е разяснила подробно, че изискването на закона е юридическото лице-продавач да няма непогасени държавни или местни данъчни задължения и каква е наказателната отговорност при невярно деклариране. Несъстоятелно е и възражението на подсъдимия, което е в смисъл , че към момента на подписване на декларацията -18.03.03г. е считал, че няма данъчни задължения , тъй като ДРА №117 /03 г. бил обжалван от него по административен ред и не бил влязъл в сила.Както по- горе в мотивите си съда отбеляза, че това съждение противоречи на правилата на формалната логика. Извън обстоятелството ,че едно такова възражение противоречи на изгражданата изначално защитна позиция на подсъдимия по това обвинение,обсъдена в предходния пункт, следва да се отбележи,че след като при обжалване, съгласно законовите разпоредби , не отпада изискуемостта , то по аргумент на по- силното основание - още по- малко отпада действителността на данъчно задължение, установено по надлежния ред с ДРА. В крайна сметка, въпреки изградените защитни тези в края на съдебното дирене подсъдимият дава обяснения, в които се съдържат признания: „Към момента на прехвърляне знаех, че имам данъчни задължения, определени с акт и съм го обжалвал…" /протокола от с.з. на 18.02.09г. / По второто повдигнато против подсъдимия обвинение : По описаният начин, като управител и собственик на фирма"" ЕООД - С. за данъчен период 01.08. 2003г.-31.08.2003г. в справка декларация по чл.100 ,ал.1 и ал.3 ЗДДС /стара ред.ДВ бр..117/ 2002г., отменен с ДВ бр.63/04.08.06г./:/ - ал.1: Справката- декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения", ал.3"За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация в съответната ТДД до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася"/, подадена в ДП- Самоков с вх. № 3246 на 12.09. 2003г., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер на 52 513.60 лева, като е затаил истина, относно извършена на 18.08. 2003г. продажба на недвижим имот „Ч." в к.к. „Б.", общ. С. и по този начин е укрил данъчни задължения в особено големи размери / в размер на 52 513.60 лева/, подсъдимият И. е осъществил състава на престъпление по чл. 257,ал.1 пр.1 ,вр.чл.255, ал.1 пр.1 хип.2 НК / стара ред. ДВ.бр.62/97 г., в сила от 6.11.1997г./ Налице е квалифициращият признак: „особено големи размери" по смисъла на чл.93, т.14 НК,тъй като размерът на данъчните задължения надхвърля определеният от законодателят за разграничителен критерии минимум от 12 000 лева. В съдебно заседание по същество на делото подсъдимият и неговия защитник направиха възражение за НЕСЪСТАВОМЕРНОСТ на деянието на подсъдимия , с оглед отмяната на чл.257 НК от 2006г с ДВ бр.75/06./ В действителност обаче, отмяната на чл.257 НК не създава празнота в правната уредба, изразяваща се в декриминализиране на такива деяния, тъй като с промяната на закона, това престъпление е уредено в новата редакция на чл.255, ал.3 вр. чл.255,ал.1 т.2 пр.2 НК:Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като …затаи истина в подадена декларация". Независимо от известна терминологична разлика при редакцията на стария и новия текст и двете норми описват идентично деяние, като единствената разлика,че нормата на чл.255 ,ал.1 НК, описваща основния състав / нова редакция ДВ 75/06г./ предвижда две форми на изпълнително деяние : избягване установяването или избягване плащането на данъчни задължения, за разлика от старата редакция, която е по-благоприятна, посочвайки единствена форма на изпълнително деяние:избягване плащането на данъчни задължения. С оглед на изложената по горе фактическа обстановка обаче в настоящия случай са налице и двете форми на изпълнително деяние, осъществено от подсъдимия И., посредством затаяване на истина, в подписаната лично от него и подадена за „" ЕООД справка- декларация за м. август от 12.09.03г. В конкретния случай и изобщо ,съдът намира ,че Прокуратурата, повдигайки обвинение по чл.257 НК е извършила правилно преценката по чл.2 ,ал.2 НК за по-благоприятен закон имайки предвид, както изложеното по- горе за две форми на изпълнително деяние, при което е достатъчно само избягване на установяването на данъчни задължения и от гледна точка на наказуемостта - разпоредбата на чл.257 НК предвижда размер на наказанието лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба, в сравнение с чл.255,ал.3 ,вр.ал.1 наказание лишаване от свобода от три до осем г. /по- висок минимум на наказанието/и конфискация- наказание с по- голяма тежест от глобата / аргумент за това -и с оглед и на хронологчиното му място - в т. 3 на чл.37/ По-горе бяха изложени съображения защо съдът приема, че деянието е осъществено ВИНОВНО от подсъдимия , като е налице ПРЯК УМИСЪЛ и специална цел - да се избегне установяване и плащане на задължението по облагаема с ДДС сделка-продажба на недвижим имот - обект"Ч." в к.к. „Б.".В подкрепа на този извод са и следните обстоятелства: 1.Всички подадени до настоящия момент данъчни декларации в т.ч. и справките -декларации за едномесечен данъчен период са подписвани лично и само от подсъдимия, като едноличен собственик и управляващ дружеството. В тази връзка техническото изготвяне на декларациите и на магнитните носители, дублиращи изцяло данните от бланката, от св. Л. А. е ирелевантно за предмета на обвинението, тъй като видно от показанията на свидетелката /неоспорени в обясненията на подсъдимия / декларациите са съставяни въз основа на ДАННИ , СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ПЪРВИЧНИ ДОКУМЕНТИ, ПРЕДСТАВЯНИ ОТ подсъдимия в счетоводството, контролирани са били задължително пак от И. и едва тогава са подписвани от него и предоставяни да бъдат подадени в подразделенията на НАП. 2.В конкретния случай, подписът, положен върху декларацията изхожда от И., същият не е предоставил в счетоводството на дружеството н.а. № 165 /18.08.2003г. за осъществената продажба от дружеството и не е уведомил по никакъв начин , нито до фактическото подаване на декларацията-12.09.03г., нито по- късно - до преустановяването на дейността на св. А. по счетоводното обслужване на дружеството, за да бъде отписан обектът „Ч." като актив. 3.Косвено доказателство за умисъла на дееца, обективиран в неговите действия е обстоятелството,че решението да прехвърли ЕООД на друго лице е взето от И. почти непосредствено след разпореждането му с единствения актив - недвижим имот на значителна стойност, собственост на дружеството. 4.Последвалите действия, начинът по който И. е контактувал с св.К.П./купувач на ЕООД/ сам или чрез други лица, въвеждането и в заблуждение относно съществени обстоятелства - целта на продажбата и действителния размер на съществуващи задължения към Р Бюджет ,опитите да остане в анонимност пред нея, да прекъсне всякаква възможност и за контакт са израз на цялостното му поведение, целящо избягване плащането на съществуващи данъчни задължения, в т.ч. и задължението му произтичащо от продажбата на обект"Ч.", което макар и не установено на този етап по реда на ДРА, е било съвсем реално и подсъдимият е бил наясно с него, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС от и цялата дейност по деклариране на облагаемите сделки и тези, подлежащи на данъчен кредит пряко се е ръководела и контролирала от И. Ето защо защитната му позиция по това обвинение не се изразява в незнание на закона / както по обвинението за престъпление по чл.313 ,ал.1 НК /. Подсъдимият, в дадените пред съда обяснения твърди, че изобщо не е извършена продажба на недвижимият имот - обект"Ч.", тъй като не е заплатена обявената в акта продажна цена в размер на 292 000 лева от купувача - св. Р. Г. Съдът намира,че това възражение на подсъдимия не намира опора в доказателствата предвид следните доказателства и съображения : 1.Нотариален акт № 156/18.08.2003г./приет като доказателство по делото/. 2.Свидетелските показания на св.Г. и Х., досежно обстоятелството ,че нотариалният акт отразява действителната воля на страните, страните са го подписали съвсем съзнателно и доброволно / без външна принуда /, както и че подсъдимият е потвърдил,че продажната цена му е заплатена напълно и в брой преди подписването на акта. 3.Действително, по досъдебното производство св.Г. е разпитван трикратно пред съд и е дал различни показания - съдържащи се на л.38, л.42 и л.46 от дознанието. Същите бяха четени и проверени по реда на чл.279 НПК и преценени ведно с показанията му дадени непосредствено в съдебно заседание.При тази съвкупна преценка се установи, че купувачът Г. съвсем формално е участвал в преговорите, които са се водили между подсъдимия и М. Б. - „Б. М.", които обаче са се споразумели за паричната сума, която следва да получи И. / в качеството му на собственик на дружеството / от продажбата.Установи се с.т., че Г. е заплатил лично само сумата от 1000 лева, които по- скоро покриват разноските по продажбата, а сумата, необходима за заплащане на продажната цена била осигурена от М. Б./сам или чрез трети лица/, като според Г. уговорката била парите да му бъдат предоставени в заем, който той постепенно да изплаща от приходите, които ще му носи експлоатацията на „Ч.".Тъй като обаче не могъл да възстанови получените на заем средства, две години по- късно - на 15.09.2005г. същият прехвърлил собствеността на недвижимия имот - масивна сграда ,заедно с право на строеж върху общинска земя на „П."ЕООД - представлявана от С П. 3.При невъзможност да бъде разпитан М. Б , по делото остава не до край изяснено коя точно от следните гражданско-правни фигури е налице :покупка със средства предоставени по силата на заем за послужване , продажба- представляваща договор в полза на трето лице или покупка от М. Б с помощта на подставено лице - св. Р Г .Всичко това обаче е без значение за предмета на обвинението, при положение,че от доказателствата е извън всяко съмнение направеното плащане в полза на ЕООД"" срещу прехвърляне на собствеността на процесния обект. 4.Допълнителни доказателства в тази насока се извличат от обясненията на обвиняемия, който установява, че е имало преговори и договорки за изплащане на съществуващия дълг към банка"Б.", който е обезпечен с недвижимия имот /обект"Ч."/ и по силата на тези договорености дългът действително впоследствие бил платен, но от „трети лица" -по обясненията на обвиняемия.Това обстоятелство представлява косвено доказателство за прехвърляне собствеността на недвижимия имот по възмезден начин, като е възможно дори посочената в н.а. сума да е само част от действително договорената цена между страните. 5.В подкрепа на този извод още е обстоятелството,/установено от пок.св.Г. и от обясненията на обвиняемия/, че същият не е предприел никакви действия -нито да обяви договора за недействителен поради липса на основание, нито да го развали - поради неплащане на дължимата цена , нито да отстрани преобретателя от владението върху имота, нито пък е отправял някакви претенции към лицето М. Б..Това бездействие по недвусмислен начин сочи ,че собствеността върху чайната е прехвърлена възмездно от „" ЕООД , като подсъдимият е получил цената на имота и в този смисъл интересите му във връзка с продажбата са били защитени в цялост , по тази причина не е предприел никакви действия за защита на нарушени права. Представеното по делото писмено доказателство искова молба за разваляне на договор - видно от датата му на депозиране на РС- 4.06.2007г.- почти четири години след осъществяване на продажбата, представлява само и единствено опит да се създаде доказателство в полза на защитната позиция при образувано наказателно производство и повдигнато обвинение, и по никакъв начин не изразява действителен стремеж да подсъдимия да развали договора.Ето защо и подсъдимият не е предприел по- нататъшни действия и дори не е внесъл дължимата съдебна такса, поради което и производството по делото е било прекратено. 6.В последната си дума подсъдимият заявява „че е имало обстоятелства, които са го принуждавали да извърши продажбата на „Ч.". В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че плащането на продажната цена в полза на „" ЕООД е извън всякакво съмнение не възприема възражението на подсъдимия И. в този смисъл. НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ За престъплението по чл.313,ал.1 пр.1 НК: Съгласно принципа на законоустановеност специалната разпоредба предвижда две алтернативни наказания - наказание - лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300 лева. С оглед индивидуализацията на наказателната отговорност съдът прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство : чистото съдебно минало на подсъдимия. От друга страна, с оглед изложената по- горе фактическа обстановка следва да се приеме,че подсъдимия е възприел трайно установено престъпно поведение,свързано с нарушението на данъчното законодателство и със засягане на обществени отношения, свързани с установяването и внасяне в бюджета на страната дължими данъчни задължения.Поради това, макар и да е личност с невисока степен на обществена опасност, предвид това обстоятелство и характеристичните справки на л.258 и 259 от досъдебното производство, всички преценени в съвкупност, характеристичните данни, събрани за личността на подсъдимия не следва да се преценят като добри. Обществената опасност на това престъпление, с оглед на наказуемостта му е приета априори от законодателя като ниска, но в конкретния случай пак не следва да се игнорира обстоятелството,че с това престъпление по косвен начин се засягат отношения, свързани с обезпечаване на събираемостта на данъчните задължения. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът прие,че : 1.Наказание по втората алтернатива не би въздействало в посока на поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, а следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива: лишаване от свобода 2.наказателната отговорност следва да се реализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на гореизложеното съдът наложи на подсъдимия наказание : лишаване от свобода за срок от 1г. и 4 месеца, като отложи изтърпяването му за срок от 3 години, приемайки че не е не необходимо ефективното му изтърпяване за възпитателно въздействие върху подсъдимия. За престъплението по чл.257,ал.1 пр.1, вр.чл.255,ал.1, пр.2, хип.2 НК: За това престъпление е предвидено наказание: лишаване от свобода за срок от две до десет години и кумулативно наказание: глоба от 5 хиляди до 20 хиляди лева. Съдът намира,че е извършено деяние с изключително висока степен на обществена опасност предвид следните обстоятелства: 1.По време на извършване на престъплението, и особено към настоящия момент е нарастнала изключително много тежестта на тези престъпления на фона на общата криминогенна обстановка:касае се за масово осъществяване на престъплението, създадени са организирани групи, работещи по предварително разработени схеми за източване на ДДС, с участието на висши служители на държавната и в частност данъчната администрация, на държавата са нанесени вреди за милиони и милиарди лева. 2.С това престъпление, което е пряко насочено към събираемостта на данъчни задължения , а оттам- на приходи в бюджета на държавата, косвено се засягат изключително важни сфери от обществения живот и дейности за държавата : образование, здравеопазване,социални грижи,инфраструктура.В резултат на това, за сметка на облагодетелстване на определени лица са потърпевши всички изрядни данъкоплатци и граждани на обществото. 3.В конкретния случай, с оглед на установената по- горе фактическа обстановка поведението на подсъдимия следва да бъде преценено като трайно възприет и установен начин на нарушаване на данъчното законодателство, незачитане на данъчно-правните норми и неизпълнение на задълженията, които създават, стремеж към лично облагодетелстване за сметка на бюджета на държавата. 4.С деянието си подсъдимият е укрил и избегнал плащането на данъчни задължения, надвишаващи по размер повече от четири пъти, законодателно установеният критерий за разграничение на „данъчни задължения в особено големи размери" според чл.93 т.14 - дванадесет хиляди лева.Според съда ,това обстоятелство не следва да бъде игнорирано в конкретния случай, независимо,че особено големите размери на задължението са послужили да бъде квалифицирано деянието като по- тежко наказуемо престъпление. 5.Не на последно място решението, което е взел подсъдимия за прехвърляне на ЕООД „" почти непосредствено след осъществяване на деянието, конкретно предприетите от него действия във връзка с осъществяването и начина на осъществяване на тора прехвърляне- въвеждане в заблуждение на св. К. П. относно съществени обстоятелства, оставането в пълна анонимност при срещата с купувача и укриването му впоследствие демонстрират стремежа на подсъдимия със всички средства и на всяка цена да избегне плащането на съществуващите данъчни задължения на дружеството, израз на трайно създадените му престъпни нагласи и поведение /коментирани по- горе/ Това поведение на подсъдимия следва да бъде взето под внимание,ведно с останалите източници на характеристични данни за личността, като съдът счита, вземайки под внимание и приятелството /лично и делово/ на подсъдимия с емблематични за престъпността в България фигури като „Б. М.", че същите не могат да бъдат преценени като добри. Смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е чистото му съдебно минало. При съвкупната преценка на тези обстоятелства ,съдът намира ,че наказателната отговорност следва да се реализира при БАЛАНС на смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, като на подсъдимия следва да бъде наложено наказание -лишаване от свобода над минимума и в близост до средния размер - в размер на 4 години лишаване от свобода,което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно, за да бъдат ефикасно обслужени целите на генералната и специална превенция. Размерът на кумулативното наказание -глоба, извън гореизложените обстоятелства,следва да съответства и на финансовото състояние на подсъдимия / такова,каквото е установено с наличните доказателства по делото/, поради което съдът наложи наказание глоба в размер на 10 000 лева. На осн.чл.23,ал.1 НК съдът кумулира наказанията лишаване от свобода по двете обвинения ,като определи и наложи за изтърпяване по- тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от четири години. Предвид значителната разлика в тежестта на двете наложени наказания лишаване от свобода по двете обвинения съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК. В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от бюджета на Софийски ОС съдебни и деловодни разноски. Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в трайно установените нагласи на подсъдимия за незачитане на данъчното законодателство и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин- за сметка на бюджета и останалите данъкоплатци, условията се коренят до известна степен в данъчното законодателство и прилагането му от страна на данъчната администрация, създадените и реално съществуващи престъпни схеми за източване на ДДС и на тази основа- битуващото съзнание в голяма част от българското население, че е възможно всеки да се облагодетелства безнаказано за сметка на държавния бюджет. Мотивиран от тези съображения съдът постанови присъдата.

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/