ОПРЕДЕЛЕНИЕ No 341 гр. София, 23.05.2022 г. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: Председател: Дора Д. Михайлова Членове: Росина Н. Дончева Светослав Н. Николов като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело No 20221800500271 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 ГПК, вр. чл. 32а ПВ. Образувано е по частна жалба на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. П. срещу отказ на съдия по вписванията при РС – гр. П., обективиран в определение No 8 о т 31.03.2022 г., с който е отказано заличаването на възбрана, вписана под Акт No 53, том I, вх. рег. No 1259/27.10.2011 година. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ следва да бъде отменен като неправилен , тъй като взискателят по изпълнителното производство бил освободен от заплащане на такси по силата на закона – чл. 84, т. 1 ГПК. Софийски окръжен съд, след като прецени представените доказателства, намира следното. С молба вх. No 328/31.03.2022 г. по описа на Службата по вписванията при РС – гр. П. държавен съдебен изпълнител при РС – гр. П. е поискал заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело No 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. No 838, преобразувано под номер 19/2022 г. по описа на СИС при РС – гр. П., която при условията на чл. 433, ал. 3, вр. ал. 1, т. 8 ГПК органът по принудително изпълнение служебно е вдигнал. За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията при РС – гр. П. е приел, че искането не изхожда от лицето, наложило възбраната, а и към молбата не били представени доказателства за платена на основание чл. 37 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, такса за вдигане на възбрана. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.03.2011 г. по ч. гр. д. No 165/2011 г. по описа на РС – гр. П., било образувано изпълнително дело No 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. No 838, в хода на което органът по принудително изпълнение наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника В. Х. Ч., находящ се в гр. П.. Възбраната е вписана под Акт No 53, том I, вх. рег. No 1259/27.10.2011 година. Предмет на изпълнителното производство е парично вземане на взискателя Държавно предприятие „Ф. з. д.“, ЕИК: 129009070, с източник договор за отдаване на труд. В искането за заличаване на вписаната възбрана, изготвено от ДСИ при РС – гр. П., е удостоверено, че изпълнително дело No 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. No 838, е преобразувано под номер 19/2022 г. по описа на СИС при РС – гр. П., което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК органът по принудително изпълнение е прекратил, вдигайки служебно наложената възбрана – чл. 433, ал. 3 ГПК. Безспорно е, че към молбата за заличаване на възбраната не са представени доказателства за внесена на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, такса. По въпроса следва ли да се събира държавна такса по служебно подадена от съдебния изпълнител в изпълнение на задълженията му по чл. 433, ал. 3 ГПК молба за вдигане на възбрана, наложена в изпълнително производство, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е формирана практика на ВКС– определение No 7 от 9.01.2020 г. по ч. гр. д. No 4694/2019 г. на ВКС, 2 ГО. В същото е прието, че вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществява в охранително производство, разноските по което са за сметка на молителя – чл. 541 ГПК. За заличаване на възбрана се дължи държавна такса съгласно чл. 3, ал. 1, вр. чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК е съдебният изпълнител (т. 8 от ТР No 7/25.04.2013 г. по т. д. No 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС), поради което и съгласно чл. 541 ГПК задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство. Освобождаването от задължението за плащане на държавни вземания става само със закон, при изрично предвидени в него предпоставки. Съгласно ТР No 1 от 21.05.2009 г. по т. д. No 1/2008 г. на ОСГК на ВКС приложение в охранителното производство на основание чл. 540 ГПК намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е съответно – съобразно спецификите на охранителното производство, като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в решение No 3/8.07.2008 г. по конституционно дело No 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Прието е, че съдебният изпълнител дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение. Такса се дължи, когато прекратеното изпълнително производство е било образувано за принудително събиране на частно вземане. Това становище е споделено и в други определения на ВКС – определение No 13 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. No 4697/2019 г., 2 ГО, определение No 15 от 17.01.2020 г. по ч. гр. д. No 4696/2019 г., 2 ГО, определение No 19 от 24.01.2020 г. по ч. гр. д. No 4700/2019 г., 2 ГО, определение No 26 от 4.02.2020 г. по ч. гр. д. No 4698/2019 г., 2 ГО. Настоящият случай е именно такъв – предмет на изпълнението е не публично вземане, тъй като вземанията с източник договор за отдаване на труд не попадат сред тези, посочени в чл. 162, ал. 2, т. 1 до т. 9 ДОПК, а частно – арг. от чл. 162, ал. 4 ДОПК. Ето защо настоящият състав на съд намира жалба за неоснователна, а отказът на съдията по вписванията за законосъобразен, но по изложените горе съображения. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. П. срещу отказ на съдия по вписванията при РС – гр. П., обективиран в определение No 8 от 31.03.2022 г., с който е отказано заличаването на възбрана, вписана под Акт No 53, том I, вх. рег. No 1259/27.10.2011 година. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с препис.
Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________
_________________ Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.
|