КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 18:38

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: "СЛУЖЕБНО" ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗБРАНА
Ново мнениеПубликувано на: 22 Юни 2022, 10:40 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 29 Сеп 2009, 17:07
Мнения: 142
Местоположение: Димитровград
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
No 341
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове: Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело No 20221800500271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 ГПК,
вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба на държавен съдебен изпълнител
при РС – гр. П. срещу отказ на съдия по вписванията при РС – гр. П.,
обективиран в определение No 8 о т 31.03.2022 г., с който е отказано
заличаването на възбрана, вписана под Акт No 53, том I, вх. рег. No
1259/27.10.2011 година. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ
следва да бъде отменен като неправилен , тъй като взискателят по
изпълнителното производство бил освободен от заплащане на такси
по силата на закона – чл. 84, т. 1 ГПК.
Софийски окръжен съд, след като прецени представените
доказателства, намира следното.
С молба вх. No 328/31.03.2022 г. по описа на Службата по
вписванията при РС – гр. П. държавен съдебен изпълнител при РС –
гр. П. е поискал заличаване на възбрана, наложена по изпълнително
дело No 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. No 838,
преобразувано под номер 19/2022 г. по описа на СИС при РС – гр. П.,
която при условията на чл. 433, ал. 3, вр. ал. 1, т. 8 ГПК органът по
принудително изпълнение служебно е вдигнал.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията при РС
– гр. П. е приел, че искането не изхожда от лицето, наложило
възбраната, а и към молбата не били представени доказателства за
платена на основание чл. 37 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, такса за
вдигане на възбрана.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.03.2011 г. по ч. гр.
д. No 165/2011 г. по описа на РС – гр. П., било образувано
изпълнително дело No 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински,
рег. No 838, в хода на което органът по принудително изпълнение
наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника В. Х. Ч.,
находящ се в гр. П.. Възбраната е вписана под Акт No 53, том I, вх. рег.
No 1259/27.10.2011 година.
Предмет на изпълнителното производство е парично вземане на
взискателя Държавно предприятие „Ф. з. д.“, ЕИК: 129009070, с
източник договор за отдаване на труд.
В искането за заличаване на вписаната възбрана, изготвено от
ДСИ при РС – гр. П., е удостоверено, че изпълнително дело No
20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. No 838, е
преобразувано под номер 19/2022 г. по описа на СИС при РС – гр. П.,
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК органът по принудително
изпълнение е прекратил, вдигайки служебно наложената възбрана –
чл. 433, ал. 3 ГПК.
Безспорно е, че към молбата за заличаване на възбраната не са
представени доказателства за внесена на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл.
5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията, такса.
По въпроса следва ли да се събира държавна такса по служебно
подадена от съдебния изпълнител в изпълнение на задълженията му
по чл. 433, ал. 3 ГПК молба за вдигане на възбрана, наложена в
изпълнително производство, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, е формирана практика на ВКС– определение No 7 от 9.01.2020
г. по ч. гр. д. No 4694/2019 г. на ВКС, 2 ГО. В същото е прието, че
вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията
се осъществява в охранително производство, разноските по което са за
сметка на молителя – чл. 541 ГПК. За заличаване на възбрана се
дължи държавна такса съгласно чл. 3, ал. 1, вр. чл. 5 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Молител в
производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал.
3 ГПК и заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК е
съдебният изпълнител (т. 8 от ТР No 7/25.04.2013 г. по т. д. No 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС), поради което и съгласно чл. 541 ГПК задължение
на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за
внесена държавна такса, дължима в охранителното производство.
Освобождаването от задължението за плащане на държавни вземания
става само със закон, при изрично предвидени в него предпоставки.
Съгласно ТР No 1 от 21.05.2009 г. по т. д. No 1/2008 г. на ОСГК на ВКС
приложение в охранителното производство на основание чл. 540 ГПК
намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от
заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е
съответно – съобразно спецификите на охранителното производство,
като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в решение No
3/8.07.2008 г. по конституционно дело No 3/2008 г. на КС на РБ, че
законодателната преценка за освобождаване от заплащане на
държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида
правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
Прието е, че съдебният изпълнител дължи държавна такса за
направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на
чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство,
освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита
освободен от това задължение. Такса се дължи, когато прекратеното
изпълнително производство е било образувано за принудително
събиране на частно вземане. Това становище е споделено и в други
определения на ВКС – определение No 13 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д.
No 4697/2019 г., 2 ГО, определение No 15 от 17.01.2020 г. по ч. гр. д. No
4696/2019 г., 2 ГО, определение No 19 от 24.01.2020 г. по ч. гр. д. No
4700/2019 г., 2 ГО, определение No 26 от 4.02.2020 г. по ч. гр. д. No
4698/2019 г., 2 ГО. Настоящият случай е именно такъв – предмет на
изпълнението е не публично вземане, тъй като вземанията с източник
договор за отдаване на труд не попадат сред тези, посочени в чл. 162,
ал. 2, т. 1 до т. 9 ДОПК, а частно – арг. от чл. 162, ал. 4 ДОПК.
Ето защо настоящият състав на съд намира жалба за
неоснователна, а отказът на съдията по вписванията за
законосъобразен, но по изложените горе съображения.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на държавен съдебен
изпълнител при РС – гр. П. срещу отказ на съдия по вписванията при
РС – гр. П., обективиран в определение No 8 от 31.03.2022 г., с който е
отказано заличаването на възбрана, вписана под Акт No 53, том I, вх.
рег. No 1259/27.10.2011 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с препис.

Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________

_________________
Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: "СЛУЖЕБНО" ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗБРАНА
Ново мнениеПубликувано на: 22 Юни 2022, 10:53 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 29 Сеп 2009, 17:07
Мнения: 142
Местоположение: Димитровград
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
No 377
гр. София, 30.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове: Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело No 20221800500275 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32б, вр. чл. 32а
от Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба на Г.И. – държавен съдебен изпълнител
при РС-Пирдоп срещу определение No 7 от 31.03.2022 г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вдигането и
заличаването на възбрана под Акт No 52, том І, вх. рег. No 1258 от 27.10.2011
год. наложена по изпълнително дело No 20221860400019 по описа на СИС при
ПРС.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
С молба вх. No 327/31.03.2022 г. по описа на Службата по вписванията –
гр. Пирдоп ДСИ Г.И. е поискал вдигане на наложената възбрана по
изпълнително дело No 20221860400019 върху недвижим имот, собственост на
длъжника по делото В.Х.Ч., на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК – настъпила
перемпция поради бездействие на взискателя повече от две години. След
влизане в сила на постановлението за прекратяване на 25.03.2022 год.
съдебният изпълнител поискал и вдигане на наложената възбрана, което е
служебно задължение на съдебния изпълнител в този случай. Счита, че не
дължи държавна такса при служебно вдигане на възбрана. Моли съда да
отмени отказа и да върне делото на Службата по вписвания с указания за
вписване на исканото заличаване на възбраната.
С обжалваното определение съдията по вписвания е отказал да заличи
вписаната възбрана поради това, че твърденията в искането не се подкрепят
от доказателства, както и поради невнасяне на дължимата държавна такса в
размер на 10 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
частната жалба е неоснователна поради следните съображения.
При заличаване на възбрана поради прекратяване на принудителното
изпълнение по чл. 433 ГПК трябва да се приложат правните последици на чл.
433, ал. 3 ГПК, а именно: наложените възбрани трябва да бъдат вдигнати
„служебно“ от съдебния изпълнител. Служебното вдигане на наложените
възбрани означава, че съдебният изпълнител трябва да констатира влизане в
сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и по своя
инициатива да отправи искане за заличаване на възбраната.
В разпоредбите на чл. 433 ГПК и др. не е налице текст, който изрично
да освобождава молителя (съдебния изпълнител) в производството по
вписване от заплащане на държавна такса. Вписването и заличаването на
възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. В случая таксата за
вписване на възбраната е в размер на 15 лева /чл. 5 от Тарифата/, а при
заличаването й следва да бъде заплатена такса в размер на 10 лева /по арг. от
чл. 2, ал. 1 от Тарифата/. Молител в производството по заличаване на
възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице е
съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение No
7/25.04.2013 г. по тълк. д. No 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по
силата на чл. 541 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи
към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в
охранителното производство.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая
държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в закона
предпоставки. Съгласно Тълкувателно решение No 1/21.05.2009 г. по тълк. д.
No 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в
охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща
освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи.
Това обаче не означава, че държавната такса остава в тежест на
съдебния изпълнител. Преди да прекрати или приключи изпълнителното дело
той трябва да съобрази разпоредбите на чл. 79 ГПК. Според тях разноските по
изпълнителното дело са за сметка на длъжника. В случая обаче е налице
изключение от този принцип - ако производството се прекрати на някое от
основанията по чл. 433 ГПК, разноските са за сметка на кредитора, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
Разноските са за сметка на кредитора и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно,
въпрос на преценка по всяко изпълнително дело е дали разноските за вдигане
на възбраната се дължат от кредитора или от длъжника. В конкретния случай
същите следва да са за сметка на взискателя – ДП „Фонд затворно дело“. С
молбата на ДСИ за вписване на заличаването на възбраната не са
представени доказателства за характера на обезпеченото вземане, поради
което не може да се прецени дали взискателят като държавно учреждение е
освободен от задължението за заплащане на държавна такса по силата на чл.
84, т. 1 от ГПК или е приложимо изключението, въведено в същата
разпоредба, относно частните държавни вземания, респ. права върху вещи –
частна държавна собственост. В случая молителят не е приложил към молбата
доказателство за вида на вземането, за събиране на което е образувано
изпълнителното производство. Съобразно изразените съображения в Решение
No 3/08.07.2008 год. по конст. дело No 3/2008 год. на КС на РБ законодателната
преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.
84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото,
чиято защита се търси. Съдебният изпълнител не дължи държавни такси при
изпълнение на възложените му със закон функции във връзка със събиране на
публични вземания. Когато обаче се касае за частни вземания, съдебният
изпълнител следва да приложи към молбата за заличаване на възбраната и
документ за заплатена държавна такса. За процесното вземане не са
ангажирани доказателства взискателят да е освободен от заплащане на
държавна такса за заличаване на възбраната, поради което постановеният от
съдията по вписванията отказ е законосъобразен.
Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Г.И. – държавен съдебен
изпълнител при РС-Пирдоп срещу определение No 7 от 31.03.2022 г. на съдия
по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано
заличаването на възбрана под Акт No 52, том І, вх. рег. No 1258 от 27.10.2011
год. по описа на СВ-Пирдоп, наложена по изпълнително дело No
20221860400019 по описа на СИС при ПРС, по искане с вх. No 327/31.03.2022
год., подадено от Държавен съдебен изпълнител при РС-Пирдоп.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________

_________________
Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов