КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове: Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20231800500821 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577, ал. 1, вр. чл.
569, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус С. В. срещу определение от
30.11.2023 г. на съдия по вписванията при РС – Ихтиман, с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за корекция на издаденото
Удостоверение за вписвания, отбелязвания или заличавания с изх. № 561 от
29.11.2023 година.
В жалбата се поддържа, че е поискано издаване на удостоверение за
един недвижим имот, представляващ земя и сгради, за който в Служба по
вписванията е образувана една обща партида. Посочва се, че в рамките на
охранителното производство съдията по вписванията имал правомощия да
издаде или да откаже да издаде поисканото удостоверение, но нямал право на
преценка за каква част от описания в молбата имот да издаде удостоверение.
Посочва се още, че никъде в законодателството (касаещо издаване на
исканото удостоверение) нямало определение за понятието „имот“, поради
което основният мотив за отказ на съдията по вписвания – необходимостта от
заплащане на отделна държавна такса за всеки отделен имот, се явявал
незаконосъобразен. Отправено е искане за отмяна на отказа на съдията по
вписвания да коригира издаденото удостоверение, като срещу внесената такса
за един имот да се издаде удостоверение за целия имот: земя и сгради.
Софийски окръжен съд, след като разгледа частната жалба и прецени
представените доказателства, намира следното.
С молба вх. № 561/27.11.2023 по описа на Служба по вписванията – гр.
Ихтиман нотариус С. В. е поискала издаване на удостоверение за вписвания,
отбелязвания или заличавания за недвижим имот представляващ урегулиран
поземлен имот (дворно място) с площ 30 733,57 кв.м., находящ се в село В.,
община И., съставляващ УПИ .-...., ...., ...., ...., ...., в квартал .., по
регулационния план, одобрен със заповед на кмета на О. И., ведно с
построените в имот с планоснимачен номер 1006, подробно описани в
молбата сгради. В молбата е конкретизиран периодът, за който се иска
издаване на удостоверението, посочен е собственикът на имота, а към
приложенията е представена квитанция за внесена държавна такса за
издаване на удостоверението в размер на 30,00 лева. Приложено е и
предходно удостоверение издадено през 2018 година, в което са включени
както земята, така и сградите.
На 29.11.2023 г. е издадено удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания на основание чл. 45, б. „б“ и „в“ от Правилника за вписвания
(ПВ) за следния имот: поземлен имот, 30733,57 кв.м., с помощна партида №
............., находящ се в обл. С., общ. И., с. В., Парцел . – отреден за складове,
офиси и безвредно производство, рег.квартал .., планоснимачен № .... .... ....
.... .....
С молба от 30.11.2023 г. нотариус В. повторно е поискала издаване на
удостоверение, от което да е видно има ли и ако има – какви вписвания,
отбелязвания и заличавания са направени за подробно описания имот,
представляващ земя и сгради.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал
извършването на корекция по така издаденото удостоверение, като е приел, че
подобно действие е недопустимо. Посочил е, че за издаване на удостоверение
по чл. 47 от ПВ е необходимо подаването на отделни, самостоятелни искания,
придружени с внесени такси (съгласно чл. 7, ал. 2 от Тарифата за държавни
такси събирани от Агенция по вписванията) за всеки отделен имот – поземлен
имот, сграда, самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура.
За да се произнесе по допустимостта и основателността на частната
жалба, настоящият състав взе предвид следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 569, т. 7 от ГПК издаването на
удостоверение за наличието или липса на тежести, независимо от своята
специфика като дейност, е включено в главата за нотариални
удостоверявания и с оглед на това, по отношение на него, като дейност
извършвана от съдията по вписванията, са приложими относимите
разпоредби, касаещи нотариалните удостоверявания. Нотариалните
производства са вид охранителни производства и като такива се подчиняват
на общите правила посочени в глава четиридесет и девета от ГПК. Съгласно
чл. 540 от ГПК, освен общите правила за охранителните производства се
прилагат съответно и правилата на исковото производство, като е изключено
приложението на чл. 207 – чл. 266 и чл. 303 – чл. 308 от ГПК. Действително
„корекция“ на издаденото удостоверение е недопустима, доколкото
поправката на очевидна фактическа грешка (чл. 247 от ГПК) и допълване на
решението (чл. 250 от ГПК) са институти на исковото производство, чието
приложение по отношение на охранителните актове е изключено от нормата
на чл. 540 от ГПК. От друга страна настоящият състав счита, че доколкото
първоначалното заявление на молителя е неудовлетворено в цялост и именно
това се явява основното искане в частната жалба, то тя следва да се приеме за
допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу отказа на съдия по вписванията да издаде удостоверение
съгласно заявеното искане. В чл. 577, ал. 1 от ГПК е посочено, че отказът да
се извърши нотариално удостоверяване (в това число издаване на
удостоверение по чл. 569, т. 7 от ГПК) подлежи на обжалване с частна жалба
пред окръжен съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения.
Производството по издаване на удостоверение за наличие или липса на
тежести е уредено в глава седма "Публичност на книгите по впиване" от ПВ.
Съгласно чл. 42 от ПВ всеки може да поиска справки по вписванията,
отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички
книги и регистри, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове
или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за
отсъствието на вписване, а съгласно чл. 45 б. „a" – „в" от ПВ удостоверенията
се отнасят за определени лица, определени недвижими имоти и определено
време. В удостоверението по чл. 47, ал. 1 от ПВ се означават вписвания,
отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява,
че такива няма. Удостоверението се издава от съдия по вписванията и се
отнася до един конкретно индивидуализиран имот (чл. 47, ал. 2 от ПВ –
относно необходимите данни за индивидуализация на имота).
В настоящия случай в подаденото заявление е отправено искане за
издаване на удостоверение както за поземлен имот, така и за построените в
него сгради. Твърдението на молителя, че в служба по вписванията целият
имот – земя и сгради, фигурира с една единствена обща партида, не може да
се възприеме като основателно. Предвид обстоятелството, че за съдебния
район на РС – Ихтиман няма въведен имотен регистър, проверката по
отношение на един имот се извършва по съществуващата персонална система
за вписванията. Видно от приложената по делото справка от Агенция по
вписванията по лице за „Ф. Х.“ ООД, ЕИК ............., за част от сградите,
находящи се в поземлен имот с пл.№ 1006 има създадени имотни партиди,
които датират още от 2018 година. Съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗКИР, до
въвеждането на имотен регистър, имотни партиди с конкретно съдържание
(чл. 59 – чл. 64 от ЗКИР) се водят независимо дали за имота има издаден
идентификатор. В чл. 60, т. 2 от ЗКИР е посочено, че един имот, съобразно
вида си, може да бъде или поземлен имот, или сграда, или самостоятелен
обект в сграда, т.е. невъзможно е земя и сгради да имат обща партида,
независимо от това дали тя е наречена файлова, електронна или помощна.
Настоящият състав счита, че доколкото чрез заявеното искане се цели
издаване на удостоверение не за един, а за няколко самостоятелни обекта,
съгласно чл. 7, ал. 5 от Тарифата за държавни такси събирани от Агенция по
вписванията, молителят дължи внасяне на отделни държавни такси за всеки
имот.
Съгласно задължителните разяснения дадени в Тълкувателно решение
№ 7 от 25.04.20********** г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК е неприложима в хипотезата на
нередовност на молбата за вписване, респ. издаване на удостоверение за
вещни тежести. Без да може да даде указания за отстраняване на
нередовността на искането – внасяне на допълнителни държавни такси,
съдията по вписванията законосъобразно е издал удостоверение единствено
за коректно идентифицирания поземлен имот.
Предвид горното атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него частна жалба – да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от нотариус С. В. частна жалба
срещу определение от 30.11.2023 г. на съдия по вписванията при РС –
Ихтиман.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________