КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. София, 10.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове: Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно
гражданско дело № 20241800500045 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32а ПВп.
„А.Д.“ АД обжалва отказ на съдията по вписванията в СВп при РС – Костинброд да
извърши вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на
преобразуване на търговско дружество чрез отделяне от търговското дружество „А.Д.“ АД в
приемащото дружество „И.П.П.“ ООД /и новоучреденото дружество „Б.Б.“ ЕООД/. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението, като се иска
отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията с указания за извършване на
вписването.
Съдът, като се запозна с делото и с доводите на жалбоподателя, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
Съображенията на съда са следните:
За да постанови определение за отказ, съдията по вписванията е приел следното: от
представеното удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ не се установявала датата на вписване на
преобразуването в ТР, а тази дата била определяща досежно представянето на други
изискуеми по закон писмени доказателства - декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от
собственика на имота, действаща в съответната календарна година; недвижимият имот,
който преминавал в собственост на приемащото дружество, следвало да бъде
идентифициран, като в районите с одобрени КККР имотите се описвали с данните по
одобрената КК, а в случая в приложената към заявлението счетоводна справка липсвало
такова описание на недвижимия имот – не бил посочен идентификатор; не била приложена
декларация за вписване с описани недвижими имоти, включени в активите на
предприятието, със заверен подпис на отчуждителя.
Изводите на съдията по вписванията са неправилни.
Не е пречка за вписване на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ в ИР обстоятелството,
че в удостоверението не е посочена датата на вписване в ТР на преобразуването. Съгласно
чл. 263ж, ал. 1 ТЗ /както правилно е посочено и в самото определение/, преобразуването има
действие от момента на вписването му в ТР. Вписването на удостоверението по чл. 263г, ал.
1 ТЗ в ИР се извършва след като правните последици на преобразуването /вкл.
правоприемството и вещно-прехвърлителното действие на договора за преобразуване по
отношение на правото на собственост върху недвижимите имоти, притежавани от
преобразуващото се дружество/ вече са настъпили, като това вписване в ИР има само
оповестително действие. Затова от значение за вписването на удостоверението в ИР е само
дали е извършено вписване в ТР на преобразуването, предхождащо заявлението за вписване
на удостоверението в ИР. Следва да се има предвид освен това, че законът не е въвел
изисквания за задължителни реквизити на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Очевидно
е, че за да изпълни функцията си, удостоверението следва да удостоверява по ясен начин
извършено в ТР вписване на преобразуването, предхождащо заявлението за вписване на
удостоверението в ИР. В случая това е надлежно удостоверено – представени са
удостоверения за вписани обстоятелства по партидите на преобразуващото се дружество и
на приемащото дружество, от които е видно, че към 28.12.2023 г. /т. е. към датата,
предхождаща непосредствено датата на подаване - 29.12.2023 г. - на заявлението за вписване
в ИР на удостоверението/ е извършено вписване на преобразуването в ТР. Неправилен е
изводът на съдията по вписванията, че вписването в ТР се удостоверява с удостоверение с
отразени в него дата и час на извършените промени, като заявителят следвало да представи
удостоверение с история по партидата на дружеството. Няма законово основание за такъв
извод, а в случай, че съдията по вписванията за собствена яснота държи да знае датата на
вписване в ТР на преобразуването, би могъл да я установи с обикновена справка в ТР /като
се има предвид не само, че е налице такава техническа възможност за съдията по
вписванията, но и съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е налице забрана, ако е посочен ЕИК,
съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация
и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, да изискват доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър/.
Точната дата на вписване на преобразуването в ТР наистина би била от значение, ако
за вписването на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ в ИР бе необходимо представянето
на други писмени доказателства, актуални към релевантната дата - декларация и данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Както се посочи обаче, точната дата би могла да бъде
установена от съдията по вписванията с обикновена справка в ТР и при тази проверка
съдията по вписванията би могъл да направи извод какви писмени доказателства и актуални
към коя релевантна дата би било необходимо да бъдат представени. В случая обаче такива
допълнителни писмени доказателства не са необходими за извършване на вписването.
ДОПК въвежда задължение за представянето им в случаите, когато се прехвърлят или
учредяват вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включват се недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти
като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписва се ипотека или особен
залог. В случая не е налице никоя от тези хипотези. Съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.
дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, удостоверенията за вписване по чл. 263в, ал. 1 ТЗ и чл.
263г, ал. 1 ТЗ не са актове за прехвърляне на право на собственост по смисъла на чл. 4, б. „а“
ПВп, нито са актове, които могат да бъдат приравнени на някои от актовете, описани в чл. 4,
б. „б - з“ ПВп /в редакцията му, актуална към датата на постановяване на ТР, а в актуалната
понастоящем редакция - б. „б - к“/. Те само удостоверяват настъпилото правоприемство,
бидейки актове, за които вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл. 4, б. „и“ ПВп
/в редакцията му, актуална към датата на постановяване на ТР, а в актуалната понастоящем
редакция - б. „л“/.
Липсата на идентификация на имота с данните по одобрената КК в приложената към
заявлението счетоводна справка не може да бъде основание за отказ да се извърши
вписване, тъй като няма изискване за представяне на такава справка /заявителят е уточнил,
че е представил същата само с оглед установяване на балансовата стойност на имота, която е
по-висока от данъчната му оценка, с оглед добросъвестно изпълнение на задължението му за
внасяне на такса за вписването/. Доколкото при подаване на заявление за вписване в ИР на
удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ е необходимо да се представи и договорът за
преобразуване /вж. чл. 263и, ал. 6, изр. 2 ТЗ/, имотът следва да е надлежно идентифициран,
вкл. с данните по КК в случай, че се намира в район с одобрени КККР, в договора за
преобразуване, а също и в заявлението за вписване с оглед необходимостта от надлежно
формулиране на заявената воля. Това в случая е сторено – имотът е надлежно
индивидуализиран, вкл. с посочване на идентификатор, в договора за преобразуване /в
представеното приложение към него – приложение № 1, т. 1/, по същия начин е
индивидуализиран и в заявлението за вписване, при което волята на заявителя е надлежно
формулирана. Освен това индивидуализацията на имота, дори да не беше направена
надлежно в договора за преобразуване, се установява от представените със заявлението
писмени доказателства, вкл. скица от СГКК.
Неприлагането със заявлението за вписване на декларация за вписване с описани
недвижими имоти, включени в активите на предприятието, със заверен подпис на
отчуждителя, не може да бъде основание за отказ да се извърши вписването, тъй като
изискване за представяне на такава декларация няма, не би и могло да има, тъй като
удостоверяването на факта, че имотът е включен в активите на дружеството нито се
извършва в случая чрез такава декларация, нито следва да се удостоверява в производството
по вписване на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ по изложените вече съображения, че това
удостоверение не е акт за прехвърляне на право на собственост, а само удостоверява
настъпило вече правоприемство.
С оглед изложеното определението за отказ да се извърши заявеното вписване следва
да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписванията с указания да извърши
вписването.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8 от 29.12.2023 г. на съдията по вписванията в СВп при РС
– Костинброд, с което е отказано вписване по заявление с вх. рег. № 3602/29.12.2023 г. по
описа на същата СВп за вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ за вписване в
ТР на преобразуване на търговски дружества чрез отделяне от търговското дружество
„А.Д.“ АД с ЕИК ********* в приемащото дружество „И.П.П.“ ООД с ЕИК ********* /и
новоучреденото дружество „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК *********/.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията в СВп при РС – Костинброд с указание да
извърши вписване по заявление с вх. рег. № 3602/29.12.2023 г. по описа на същата СВп за
вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на
търговски дружества чрез отделяне от търговското дружество „А.Д.“ АД с ЕИК ********* в
приемащото дружество „И.П.П.“ ООД с ЕИК ********* /и новоучреденото дружество
„Б.Б.“ ЕООД с ЕИК *********/.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________