ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 99 гр. София, 10.02.2024 г. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П. Георгиев Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20241800500045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 32а ПВп. „А.Д.“ АД обжалва отказ на съдията по вписванията в СВп при РС – Костинброд да извърши вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на търговско дружество чрез отделяне от търговското дружество „А.Д.“ АД в приемащото дружество „И.П.П.“ ООД /и новоучреденото дружество „Б.Б.“ ЕООД/. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията с указания за извършване на вписването. Съдът, като се запозна с делото и с доводите на жалбоподателя, намира следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. Съображенията на съда са следните: За да постанови определение за отказ, съдията по вписванията е приел следното: от представеното удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ не се установявала датата на вписване на преобразуването в ТР, а тази дата била определяща досежно представянето на други изискуеми по закон писмени доказателства - декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от собственика на имота, действаща в съответната календарна година; недвижимият имот, който преминавал в собственост на приемащото дружество, следвало да бъде идентифициран, като в районите с одобрени КККР имотите се описвали с данните по одобрената КК, а в случая в приложената към заявлението счетоводна справка липсвало такова описание на недвижимия имот – не бил посочен идентификатор; не била приложена декларация за вписване с описани недвижими имоти, включени в активите на предприятието, със заверен подпис на отчуждителя. Изводите на съдията по вписванията са неправилни. Не е пречка за вписване на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ в ИР обстоятелството, че в удостоверението не е посочена датата на вписване в ТР на преобразуването. Съгласно чл. 263ж, ал. 1 ТЗ /както правилно е посочено и в самото определение/, преобразуването има действие от момента на вписването му в ТР. Вписването на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ в ИР се извършва след като правните последици на преобразуването /вкл. правоприемството и вещно-прехвърлителното действие на договора за преобразуване по отношение на правото на собственост върху недвижимите имоти, притежавани от преобразуващото се дружество/ вече са настъпили, като това вписване в ИР има само оповестително действие. Затова от значение за вписването на удостоверението в ИР е само дали е извършено вписване в ТР на преобразуването, предхождащо заявлението за вписване на удостоверението в ИР. Следва да се има предвид освен това, че законът не е въвел изисквания за задължителни реквизити на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Очевидно е, че за да изпълни функцията си, удостоверението следва да удостоверява по ясен начин извършено в ТР вписване на преобразуването, предхождащо заявлението за вписване на удостоверението в ИР. В случая това е надлежно удостоверено – представени са удостоверения за вписани обстоятелства по партидите на преобразуващото се дружество и на приемащото дружество, от които е видно, че към 28.12.2023 г. /т. е. към датата, предхождаща непосредствено датата на подаване - 29.12.2023 г. - на заявлението за вписване в ИР на удостоверението/ е извършено вписване на преобразуването в ТР. Неправилен е изводът на съдията по вписванията, че вписването в ТР се удостоверява с удостоверение с отразени в него дата и час на извършените промени, като заявителят следвало да представи удостоверение с история по партидата на дружеството. Няма законово основание за такъв извод, а в случай, че съдията по вписванията за собствена яснота държи да знае датата на вписване в ТР на преобразуването, би могъл да я установи с обикновена справка в ТР /като се има предвид не само, че е налице такава техническа възможност за съдията по вписванията, но и съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е налице забрана, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър/. Точната дата на вписване на преобразуването в ТР наистина би била от значение, ако за вписването на удостоверението по чл. 263г, ал. 1 ТЗ в ИР бе необходимо представянето на други писмени доказателства, актуални към релевантната дата - декларация и данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Както се посочи обаче, точната дата би могла да бъде установена от съдията по вписванията с обикновена справка в ТР и при тази проверка съдията по вписванията би могъл да направи извод какви писмени доказателства и актуални към коя релевантна дата би било необходимо да бъдат представени. В случая обаче такива допълнителни писмени доказателства не са необходими за извършване на вписването. ДОПК въвежда задължение за представянето им в случаите, когато се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включват се недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписва се ипотека или особен залог. В случая не е налице никоя от тези хипотези. Съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, удостоверенията за вписване по чл. 263в, ал. 1 ТЗ и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не са актове за прехвърляне на право на собственост по смисъла на чл. 4, б. „а“ ПВп, нито са актове, които могат да бъдат приравнени на някои от актовете, описани в чл. 4, б. „б - з“ ПВп /в редакцията му, актуална към датата на постановяване на ТР, а в актуалната понастоящем редакция - б. „б - к“/. Те само удостоверяват настъпилото правоприемство, бидейки актове, за които вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл. 4, б. „и“ ПВп /в редакцията му, актуална към датата на постановяване на ТР, а в актуалната понастоящем редакция - б. „л“/. Липсата на идентификация на имота с данните по одобрената КК в приложената към заявлението счетоводна справка не може да бъде основание за отказ да се извърши вписване, тъй като няма изискване за представяне на такава справка /заявителят е уточнил, че е представил същата само с оглед установяване на балансовата стойност на имота, която е по-висока от данъчната му оценка, с оглед добросъвестно изпълнение на задължението му за внасяне на такса за вписването/. Доколкото при подаване на заявление за вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ е необходимо да се представи и договорът за преобразуване /вж. чл. 263и, ал. 6, изр. 2 ТЗ/, имотът следва да е надлежно идентифициран, вкл. с данните по КК в случай, че се намира в район с одобрени КККР, в договора за преобразуване, а също и в заявлението за вписване с оглед необходимостта от надлежно формулиране на заявената воля. Това в случая е сторено – имотът е надлежно индивидуализиран, вкл. с посочване на идентификатор, в договора за преобразуване /в представеното приложение към него – приложение № 1, т. 1/, по същия начин е индивидуализиран и в заявлението за вписване, при което волята на заявителя е надлежно формулирана. Освен това индивидуализацията на имота, дори да не беше направена надлежно в договора за преобразуване, се установява от представените със заявлението писмени доказателства, вкл. скица от СГКК. Неприлагането със заявлението за вписване на декларация за вписване с описани недвижими имоти, включени в активите на предприятието, със заверен подпис на отчуждителя, не може да бъде основание за отказ да се извърши вписването, тъй като изискване за представяне на такава декларация няма, не би и могло да има, тъй като удостоверяването на факта, че имотът е включен в активите на дружеството нито се извършва в случая чрез такава декларация, нито следва да се удостоверява в производството по вписване на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ по изложените вече съображения, че това удостоверение не е акт за прехвърляне на право на собственост, а само удостоверява настъпило вече правоприемство. С оглед изложеното определението за отказ да се извърши заявеното вписване следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписванията с указания да извърши вписването. Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8 от 29.12.2023 г. на съдията по вписванията в СВп при РС – Костинброд, с което е отказано вписване по заявление с вх. рег. № 3602/29.12.2023 г. по описа на същата СВп за вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на търговски дружества чрез отделяне от търговското дружество „А.Д.“ АД с ЕИК ********* в приемащото дружество „И.П.П.“ ООД с ЕИК ********* /и новоучреденото дружество „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК *********/. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията в СВп при РС – Костинброд с указание да извърши вписване по заявление с вх. рег. № 3602/29.12.2023 г. по описа на същата СВп за вписване в ИР на удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ за вписване в ТР на преобразуване на търговски дружества чрез отделяне от търговското дружество „А.Д.“ АД с ЕИК ********* в приемащото дружество „И.П.П.“ ООД с ЕИК ********* /и новоучреденото дружество „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК *********/. Определението е окончателно.
Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________
_________________ Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.
|