КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение

гр. София, 08.04.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 154/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на н. К. Ч. *** действие РС – К., и на "С. " ООД, подадена чрез пълномощник адв. М. П., срещу определение № 1 от 28.01.2021 г. на съдията по вписвания при РС-К., с което е отказано вписването на нотариален акт за учредяване право на преминаване върху недвижим имот № 19, т. І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. на нотариус К. Червенкова.

В жалбата са изложени възражения срещу мотивите на съдията по вписвания, обусловили обжалвания отказ.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Службата по вписвания при РС- К. е била сезирана с молба вх. № 199/28.01.2021 г., подадена от н. К. Ч. *** действие РС-К., с искане за вписване в книгите по вписвания на нотариален акт № 19, т. І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. за учредяване на право на преминаване върху недвижим имот.

С молбата са представени 5 бр. нотариални актове; скици на поземлени имот с идентификатори № 38978.16.61 и № 38978.16.63; удостоверение за данъчна оценка; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на управителя на «С. » ООД, документ за платена държавна такса за вписване.

Съдията по вписвания е отказал да впише представения нотариален акт като е счел, че представения акт не подлежи на вписване, тъй като не попада в хипотезата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Изложил е съображение, че с оглед разпоредбите на чл. 192, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ на вписване подлежи договор, сключен между собствениците на обслужващия и обслужвания имот, а видно от представения за вписване нотариален акт е, че собственик на господстващия и служещия имот е един и същ. С оглед на това съдията по вписвания е приел, че не е налице изискването на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, а именно преминаването да е през чужд имот, наличието на което е основанието за сключване на този вид договор, съответно вписването му. Посочил е, че разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ не съдържа възможност собственикът на два или повече имота да договаря сам със себе си по подлежащия на вписване съгласно разпоредбата акт.

Частната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

В ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 7/2012 г. е определен предметният обхват на проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Съгласно т. 6 от посоченото ТР, проверката на съдията по вписвания се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите на посоченото ТР е прието, че е недопустимо да се отказва вписване на сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект /невъзможен предмет/, по съображения, че със сделката се цели забранен резултат /заобикаляне на закона/, по съображения, извлечени от пар. 6-8 от ПР на ЗУТ /нарушения на закона и невъзможен предмет/, и др.

Отказът на съдията по вписвания може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният за вписване акт не подлежи на вписване /чл. 32а от ПВ/, като се изхожда от съдържанието на акта. Преценката дали актът попада в подлежащите на вписване актове, посочени в чл. 4 от ПВ, се основава на съдържанието на обективираните в него волеизявления, очертаващи правното естество на акта, а не на наименованието на акта.

В случая, представеният за вписване нотариален акт № 19, т. І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. на нотариус К. Червенкова, наименуван "нотариален акт за учредяване право на преминаване върху недвижим имот", обективира сключен между "С. " ООД, като учредител и същото дружество, като приемател, за учредяване на основание чл. 192 от ЗУТ право на преминаване през описания недвижим имот. С този нотариален акт учредителят, като собственик на поземлен имот с идентификатор № 38978.16.63 по кадастралната карта на гр. К., учредява бевзъзмездно и безсрочно на приемателя право на преминаване на хора, транспортни средства и техника през имота на учредителя до собствения на приемателя поземлен имот с идентификатор № 38978.16.61 по кадастралната карта на гр. К..

С оглед на това съдържание на представения за вписване нотариален акт, същият не подлежи на вписване. Правото на преминаване като сервитутно право представлява ограничено вещно право, изразяващо се в тежест, наложена върху един недвижим имот /служещ имот/ в полза на друг недвижим имот / господстващ/, които принадлежат на различни собственици. Видно от съдържанието на акта, двата имота, предмет на учреденото сервитутно право, а именно имот № 38978.16.63 и имот № 38978.16.61, принадлежат на един собственик - "С. " ООД. С оглед на това следва да се приеме, че сключеният с представения за вписване нотариален акт договор не е договор за учредяване на сервитутно право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ, а има за предмет фактически действия, каквито всеки титуляр на правото на собственост може да извършва в собствения си имот, и следователно – не подлежи на вписване. Именно с оглед на това обстоятелство – че собственик на служещия и на господстващия имот е едно и също лице, което е видно от съдържанието на представения за вписване акт, съдията по вписвания в рамките на предметния обхват на правомощията си е направил законосъобразен извод, че този акт не подлежи на вписване и на основание чл. 32а от ПВ е отказал да го впише.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 29 от 17.11.2020 г. на съдията по вписвания при РС-Сливница, с което е отказано вписването на нотариален акт за учредяване право на преминаване върху недвижим имот № 19, т. І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. на нотариус К. Червенкова, по молба вх. № 199/2021 г. на Службата по вписвания при РС-К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164

София 28.09.2018 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.09.2018година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 3185 /2018 г.:

Производство по чл.274,ал.3,т.2 вр. чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на нотариус П. М., с рег. Номер 476 на НК срещу определение № 1604 от 01.08.2018 г. по ч. гр.д. № 1517 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при РС Пловдив, постановено на 15.06.2018 г. - отказ да впише договор от 15.06.2018 г. за учредяване на право на преминаване с нотариална заверка на подписите (с посочен в определението номер).

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като правото на преминаване върху поземлен имот може да се учреди и в случая, когато този имот и имотът, в чиято полза се учредява, са собственост на едно и също лице, тъй като (сервитутът) представлява тежест на един имот върху друг и не толкова чужд недвижим имот.

Настоящият състав установи следното :

Окръжният съд е приел, че съдията по вписванията законосъобразно е отказал да впише договор от 15.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите (с посочен номер), с който се учредява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване върху поземлен имот , тъй като двата имота са собственост на едно и също лице – [фирма] – П.. В представения за вписване акт като две страни е посочено едно и също юридическо лице, а не различни правни субекти.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.192,ал.1 ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Това представлява поземлен сервитут. Законовото определение на поземлен сервитут се дава от разпоредбата на чл.103,ал.1 от Закона за водите, от посочените характеристики на сервитута е видно, че той представлява вещно право, принадлежащо на собственика на един недвижим имот и даващо му ограничена власт върху чужд недвижим имот . Следователно сервитут може да се придобие при условие, че са налице два имота (служещ и господстващ), които са собственост на различни правни субекти .

Поземленият сервитут е предназначен да осигури благоприятни условия за упражняване на чуждо субективно право, поради което необходимо основание за учредяване на такъв е налице само в случай, че правото на собственост върху двата имота принадлежи на различни лица .

Съдът е добавил и че, ако собственик на двата имота е едно и също лице, то разполага с всички правомощия, включващи се в обема на правото на собственост спрямо всеки от имотите. Затова липсва основание това лице да учредява за себе си ограничена власт върху обслужващия имот с оглед упражняване на право върху господстващия

Във връзка с довода си за неправилност на изводите на Пловдивския окръжен съд, че съдията по вписванията няма право да извършва преценка на материалноправните предпоставки на представения за вписване договор за учредяване на право на преминаване, частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос: какъв е обхватът на проверката, който извършва съдията по вписванията на договор за учредяване на право на преминаване и има ли съдията по вписванията правомощия да извършва проверка извън посочения обхват и да извърши отказ съгласно чл.32 ПВ, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т.6 от ТР № 7 /2013 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и с определения по ч.т.д. № 1590 /2017, на второ т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 2112 /2017, на първо т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 2128 /17, на второ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК, които не представя. Изведен е и въпросът относно същността и целта на поземления сервитут, за който се твърди, че има значение за развитието на правото, на който се предлага отговор, че едно лице има право да учредява сервитут върху свой недвижим имот в полза на друг свой недвижим имот.

Настоящият състав намира, че обуславящият въпрос е дали представеният за вписване акт има необходимото съдържание, който се свежда до въпроса дали е представен за вписване писмен договор за право на преминаване през чужд недвижим имот, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.192,ал.1 ЗУТ, представляващ основание за възникване на сервитут съгласно разпоредбата на чл.103,ал.1 от ЗВ, който представлява ограничена власт върху чужд недвижим имот .

Изводът, че представеният за вписване акт не представлява договор, защото не е подписан (сключен) от две различни лица, а е подписан (два пъти) от едно и също, е формиран от съдията по вписванията и от окръжния съд при извършването на проверката дали представения за вписване акт има необходимото съдържание и по-конкретно при проверка на идентификацията на страните.

Тази проверка е извършена в съответствие с приетото в цитираното ТР № 7 /2013 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, че може да бъде отказано вписването на представения акт, ако той няма необходимото съдържание; че проверката на съдържанието на акта е в две насоки : идентификация на страните (чл.6,ал.1,б. „А“ ПВ) и идентификация на имота (чл.6,ал.1,б. „В“ ПВ).

Изводът на съдията по вписванията и на окръжния съд, че не е представен за вписване договор (съдържащ две насрещни волеизявления на две страни) е обоснован и законосъобразен. Представеният писмен акт представлява едностранно изявление. По този обуславящ въпрос изводът на окръжния съд е в съответствие, а не в противоречие с посоченото тълкувателно решение.

Този извод не е в противоречие и с трите посочени определения по частни жалби, тъй като в тях не е разглеждан такъв въпрос (дали едностранно волеизявление подлежи на вписване като договор, предвиден в закон).

Доколкото представеният акт не представлява договор и няма необходимото съдържание, за да бъде вписан, останалите производни въпроси също не са обуславящи.

Поради което не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване..

В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.

Воден от изложеното настоящият състав на съда


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1604 от 01.08.2018 г. по ч. гр.д. № 1517 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване..