КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 905
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове: Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно
гражданско дело № 20251800500573 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 , ал. 1 ГПК,
вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.
С Определение № 13 от 04.06.2025 г. Съдията по вписванията при
Районен съд - Самоков е отказал да извърши нотариално действие вписване на
Споразумение за поправка на договор за доброволна делба № 121, том 1А, рег.
№ 941/04.06.2025 г.
Срещу това определение, в законоустановения срок, е подадена частна
жалба с вх. № 1189 от 16.06.2025 г. от М. И. Д., Л. И. К. и В. И. К., с доводи за
неправилност. В жалбата се поддържа, че в споразумението, чието вписване се
иска, не се извършва замяна на един имот с друг, а се извършва поправка на
описанието на един и същи имот. Изтъква се, че споразумението няма
самостоятелно значение, а с него се извършва единствено поправка по
договора за доброволна делба, в който договор имотът е индивидуализиран.
По изложените съображения, считат че не е необходимо актът за поправка да
съдържа всички реквизити на самостоятелен акт, като посочва практика в този
смисъл. На следващо място, считат че не е необходимо към акта да се прилага
скица, издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър. Моли се
съда да отмени отказа на съдията по вписванията и да разпореди извършване
на исканото вписване.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдия по вписванията (съгласно чл. 577,
ал. 1 ГПК), като е внесена и дължимата държавна такса за настоящото
производство.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След като се запозна с доводите в жалбата и прецени представените
доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството, в което е постановен обжалваният отказ, е започнало по
молба от нотариус Спасимир Хаджиангелов с искане за вписване на
Споразумение за поправка на договор за доброволна делба № 121, том 1А, рег.
№ 941/04.06.2025 г.
За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че са налице
няколко основания за това. На първо място е счел, че актът няма необходимото
съдържание, тъй като имотът не е индивидуализиран, съобразно изискванията
чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията (ПВ). На второ място е приел,
че не е приложена скица, издадена от Агенция по геодезия, картография и
кадастър, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ. На последно място е
приел, че не е приложена данъчна оценка на имота, предмет на
споразумението по чл. 264 ДОПК.
Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията (ПВ): „вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени
изрично в законите или в този правилник“.
Видно от съдържанието на молбата, с което е сезиран съдията по
вписвания и приложените към него документи, предмет на това заявление е
вписване на споразумение за поправка на договор за доброволна делба на
съсобствен имот № 121, том 1А, рег. № 941/04.06.2025 г.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите
правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВ съдията по вписванията следи за
спазването само на установените в този нормативен акт изисквания.
Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията
на съдията по вписванията. Съдията по вписвания следва да провери дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по вписванията може
да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на
вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна
некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ),
както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде
отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото
съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса или липсват други
изискуеми от закона приложения, напр. ако липсва скица-копие от
кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. „и“ ПВ, подлежащи на вписване са
актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във
вписани актове. В настоящият случай се иска вписване на Споразумение за
поправка на договор за доброволна делба на съсобствен имот № 121, том 1А,
рег. № 941/04.06.2025 г., който договор за делба подлежи на вписване по
силата на чл. 4, б. „г“ ПВ, което води до извод за това че актът, подлежи на
вписване.
Следва да обаче да се изтъкне, че съдията по вписванията правилно и
обосновано е приел, че в случая не се касае до поправка на очевидна
фактическа грешка в договора за доброволна делба, сключен между страните,
а на практика се заменя един от имотите предмет на същия с друг. Независимо
по какъв начин е наименувано исканото за вписване споразумение, то от
неговото съдържание не следва, че се касае за техническа грешка, допусната в
договора за доброволна делба, чието поправяне се иска. Напротив с акта,
чието вписване се иска се променя номера на имота, както и местността на
неговото местонахождение. В договора за доброволна делба е посочен имот с
№ 23304, а със споразумението се иска поправката му с № 237023. Следва да
се изтъкне, че страните по договора за доброволна делба притежават в
съсобственост и имот с № 23304, видно от Решение № 2Я от 27.03.1995 г.
/л.21/, което води до извода, че със сключеното споразумение последните се
домогват да заменят един имот, предмет на вписания преди това договор за
доброволна делба, с друг.
Горното налага съдията по вписванията да провери дали актът, чието
вписване се иска има необходимото съдържание, каквото последният е стори и
е достигнал до обоснования извод, че това не е сторено. В настоящият случай
имотът, чиято замяна се иска не е описан с всичките му индивидуализиращи
белези, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, а именно с посочване
на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност),
номера на имота, площта и/или застроената площ и границите по отношение
на имота, за който се отнася акта.
Отделно и самостоятелно основание за отказ е обстоятелството, че не е
приложена скица по чл. 6, ал. 3 ПВ, вр. с чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР, предвиждаща,
че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта
към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени
преписи от такива.
На последно място, съдията по вписванията следва да се увери, че е
внесен пълният размер на дължимата за вписването държавна такса, тъй като,
видно от мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК „може да бъде отказано вписване ако не е
внесена дължимата за това такса“.
Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията, за вписване на подлежащи на
вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е
таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто,
но не по-малко от 10 лв. В изречение второ на така цитираната разпоредба, е
предвидено, че когато цената, по която е таксуван документът, не е указана,
таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към
Закона за местните данъци и такси. В настоящия случай тази цена не е
указана, т.е. е допустимо, съдията по вписванията да я определи въз основа на
Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Видно от
съдържащите се в него разпоредби, за целта е била необходима данъчната
оценка на имота. С подадената молба за вписване заявителят не е представил
удостоверение за данъчна оценка, респ. такова не се открива в преписката.
Поради това следва да се сподели изложеното от съдията по вписванията, че
тази липса създава обективна невъзможност за таксуване на акта и води до
принципна неопределяемост на дължимата такса, макар да е заплатена такава
в минимален размер от 10 лв. Горното е самостоятелно основание за отказ,
изтъкнато и от съдията по вписванията, които мотиви в тази насока следва да
бъдат споделени.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13 от 04.06.2025 г., постановено от
съдия по вписванията при Районен съд – Самоков по молба вх. № 1189 от
04.06.2025 г. за вписване на Споразумение за поправка на договор за
доброволна делба № 121, том 1А, рег. № 941/04.06.2025 г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.